Грехът, наречен невежество

Случи се нещо, което не мога да докажа. Ако можете, вие ми помогнете. Омъжих се на 17 години. При първото ни полово сношение, а то беше през първата брачна нощ, имах силни болки, но признак на девствеността, дори една капка кръв – нямаше. Повярвайте, това е самата истина.

Мъжът ми държеше да бъда девствена и започнаха неприятностите. Аз го обичах и за да не ме изостави, тъй като той настояваше да знае кой е първият, бях принудена да го излъжа, че е някакво момче не от нашия град. Той се примири до известна степен. Имаме две дъщери. Бях престанала да мисля за това, когато научих, че той ми изневерява След като разбра, че зная, отното започна да ми натяква за моята девственост Обижда ме, казва, че съм отвратителна. 

Обичам мъжа си и искам да запазя десетгодишния си брак Какво да му кажа и как да му докажа? Не съм споделяла за случилото се с никого, но сега ми е тежко да живея, затова се обръщам за съвет. Поне повярвайте, че не лъжа,  не зная – има ли и други такива случаи. Много ми тежи, в този момент действително не ми се живее. 

Н.Д.

Да оставим морална­та страна на въпроса. Защото тя съществува – минали са десет години от началото на брака, родили са се две деца, мъжът прекрачва рамки­те на семейната етика и за да се предпази от об­винения и угризения, за­почва да се рови в стари­те грехове именно на онази, на която причиня­ва мъка. Нека само отго­ворим на въпроса – имало ли е грях? Или по­-точно – имал ли е осно­вание съпругът да обви­нява съпругата си в оно­ва, което той смята за грях? Или оръжието, с което той години я е при­тискал до стената, обви­нявайки я в лъжа, е изко­вано изцяло от собственото му невежество.

Защо? Защото ако съ­пругът бе попитал пър­вия срещнат лекар, учас­тъковия терапевт, той щеше да му обясни, че има жени с особена фор­ма на девствената ципа, че има жени дори без химен, поради което нито при първото, нито при следващите полови сно­шения се появяват фа­талните няколко капки кръв. Пак същият лекар щеше да му обясни, че ако чак толкова е държал да се документира фак­тът, че съпругата му не е била в сексуални отно­шения с друг мъж, това е могло да стане преди раждането с един най-обикновен преглед – от акушер-гинеколог или съдебен лекар. Според изследвания, проведени у нас, при 25 на сто от же­ните е много вероятно сексуалният акт да не во­ди до разкъсване на химена, а при 0,22 на сто от тях той липсва. Ако и днес съпругът на Н. Д. се допита до някой съдебен медик, може да научи, че не се е отнесъл достатъч­но сурово със съпругата си. Защото той само й е натяквал, докато има мъже, които докарват момичетата,

за които са се оженили преди ден-два, до самоубийство.

При раждането, разби­ра се, хименът, какъвто и да е бил, почти напълно се унищожава и днес, уважаема непозната читателко, вие действител­но не сте в състояние да докажете правотата си. Благодарение на двете деца, които сте родили. Дали ако съпругът ви прочете тези редове най- после ще ви повярва, не зная. Защото това би оз­начавало да се обърне назад, да види вината си и да поиска прошка А много малко са хората, които могат да го напра­вят.

Мога да свърша и до­тук с отговора си.

Но нека погледнем и от позицията на онзи, ко­гото досега обвинявах­ме. Един мъж, напълно убеден, че още в първия ден от семейния си жи­вот е бил посрещнат с лъжа. Един мъж, който вероятно мисли: „Защо да не постъпвам както си искам, защо да сс чувствам отговорен пред же­на, която започна с изма­ма, защо сега и аз да не си я позволя?“ И в думите му има известно осно­вание.

Тогава трябва да зададем и друг въпрос – за сексуалната култура на това семейство, за то­ва, кой е отговорен за нея. Завършилите основ­но образование знаят как се размножават хидрите, сигурно някой ги е карал да разказват урока за пъпкуване, деление на амеби и пр. Но същият този „някой“ се е посве­нил да ги запознава с проблемите, с които те действително ще се сблъ­скат в живота си. С про­блемите, които могат да предопределят съдбата им. Да я направят щаст­лива или нещастна. Било им е внушено – още от времето, когато за първи път са съзрели разликата между половете – не го­вори за това, то е срам­но, всичко трябва да ос­тане между двамата! Всяка дума навън е по­зор!

И сега, когато ще се опитам да ви кажа: „За­бъркали сте се в страхо­тна каша! Млади сте! Поправимо е! Обърнете се един към друг! По­гледнете се!“, се страху­вам, че този някой, който се нарича невежество, ще стои до мен и ще ви по­казва много по-познати пътеки.