Когато кажа, че много съм се зарибила напоследък по аудио книгите, веднага някой казва, че предпочита да чете сам и колко е хубаво и така нататък. Вярно е, хубаво е. И аз чета и на мен ми харесва. Аудио книгите не са тук, нито за да ни ограбят хартиените издания, нито за да взривят електронните четци (които пък ни „отнеха“ романтичната миризмата на книжна хартия), те са тук, за да ни разказват. Друг тип удоволствие са. Когато е измислен самолетът, не са спрели производството на коли, мотори и влакове, все пак.
Калояна Климентова
Харесва ми някой да ми разказва. Откакто в България вече имаме Storytel,
слушам книги и се чувствам ужасно щастлива.
Няма друго приложение, в което да можете срещу 10 лева на месец да слушате безкрайно много книги. На български всеки ден идват нови книги, а на английски освен класиките, има извънредно много нашумели сега хитове, които излизат също всеки ден. Бездънна яма на удоволствие е. Досега с други приложения, се оказва, че всяка книга трябва да се купува и имаш много ограничения.
Някои приятели казват, че не могат да се съсредоточат да слушат книга, но ако не смяташ собствените си мисли за изключително важни през цялото време и например можеш да отидеш някъде на едночасова лекция или кино, значи може да слушаш толкова време и книга, която някой ти чете. Правя това,
докато тичам в парка, докато готвя, чистя, подреждам, оправям си косата и други дейности,
които са досадни, но неизбежни и не изискват кой знае каква концентрация. Сега тези задължения стават далеч по-приятни и даже очаквани. Много е приятно и в градския транспорт или на дълъг път с кола, докато се печеш по гръб, намазан с плажно мляко и няма как да държиш книга.
Напоследък най-много ми харесва да слушам мемоари и нехудожествена литература. Обикновено започвам някоя книга, която няма изглед да си купя, а съм любопитна. Хубавото на аудикнигите са, че мемоарите например са представени от техните автори. Страхотно! Когато човек чете сам, в главата си сам задава тон, глас, темпо на героите, начин на изразяване на емоциите, затова често предпочитаме книгата повече от филма – филмът е начинът, по който режисьорът е видял и усетил историята в книгата, а този начин най-често е различен от нашия. Оттам идва и разочарованието. В книгата всеки сам създава своята реалност. Но когато е мемоар, какво по-хубаво от това да ти го разкаже авторът. Така сам той предава чувствата и емоциите си, темпото и всичко.
Все едно Мишел Обама ми разказва лично на мен своята история в книгата си Becoming.
Не само разказва, но и даже пее! Пее песента от първия им танц на сватбата с Барак Обама, това става ясно, не мога аз да си го изпея сама. Историята ѝ няма как да не е любопитна – за живота ѝ с Барак Обама, който започва много преди някой от двамата да е бил обществена фигура, за изборите, които човек прави, за това какво е да си добра майка, работеща жена, а после и първа дама – нелека роля да бъдеш винаги пред обектива. Забавлявах се с всички истории зад кулисите на президентското семейство. И Мишел Обама има страхотен глас и разказва толкова приятно! Живеех дни наред с тази книга и нямах търпение да я пусна.
Друга история, която силно ме впечатли, е тази на адмирал Уилям Макрейвън – американски военен от морските тюлени – един от най-страховитите и безкомпромисни хора. Книгата Make your bed е в няколко глави, в които той говори за малките неща, които всеки може да направи, за да подобри деня си, седмицата, живота, начина на мислене. Историите му са за смелостта, за приятелството, за силата на човешкия дух, отвъд собствените предели и най-вече за безкомпромисна дисциплина. Адмирал Уилям Макрейвън е водил акциите по залавянето на Бин Ладен и Саддам Хюсейн. Той става известен и с речта, която държи пред завършващите в Тексаския университет в Остин през 2014 година.
Много силни думи, чуйте ги тук.
Слушах и книгата, но на моменти наистина ми беше трудно да не се пуля, докато бягам, за да не плаша хората в парка. Но след слушането на тази книга, в някоя по-особена сложна или трудна ситуация, си казвам – хм, да видим какво ли би направил адмирал Уилям Макрейвън. Той стана мой герой.
Рийз Уидърспун пък отново е мила и забавна в своята нова книга Whiskey in a Teacup – какво е научила за живота от американския юг – за детството ѝ там, за жените, бита и нравите, които толкова напомнят на героите и историите от „Пържени зелени домати“. Рийз е от Нашвил и разказва за традициите на Юга, как да бъдеш истинска лейди, колко наистина важно е червеното червило, защо е нужно да бъдеш любезен и мил. Има и за животните с любов и много, много рецепти, като разбира се не е подминато най-известното в Юга пържено пиле. Удоволствие е да слушаш гласа ѝ, наистина – все едно двете сме някъде в този неин безкраен юг,
пием уиски в кафяна чашка и тя разказва ли разказва.
Друга истинска история, тази на Тара Уестоувър, пък ме порази. Отдавна не съм била толкова шокира от книга. Ако не сте чели Educated, която спечели за най-добър мемоар на 2018 в Goodreads, непременно я чуйте. Толкова изумена не съм била от книга може би никога – от това как е възможно родители да се държат така с децата си, които в наши дни нямат дори свидетелство за раждане и се лекуват с билки, не ходят на лекар, на училище, до това какви са взаимоотношенията и светоусещането на хора, които живеят като диваци в най-развитата страна в света, как човек може наистина да избяга от съдбата си, каква е цената, която плащаме за успехите си, за миналото и за страховете си от бъдещето. Дълго време след като чух тази история се връщах към планините на Айдахо, мислех си колко малко наистина знаем за живота на другите, колко сме различни в нашата еднаквост ние, човеците, и колко невероятното за нас, е съвсем нормално всекидневие за друг. Книгата е написана без да съди, без да мрънка, без назидание. Винаги ще препоръчвам тази книга.
После пък ми беше много приятно с друга истинска история, както винаги ми е там, на другия полюс, в Ню Йорк.
Пати Смит разказва по възможно най-хипнотизиращия начин
за своя живот с фотографа, станал известен с еротичните си неповторими снимки, Робърт Мапълтроп в онзи мечтателен период на 70-те години. Изкуство, романтика, бохемски живот, раздели, разочарования, любов и още нещо. Пати Смит е човек, който не искам да спира да разказва и с нетърпение чакам следващата ѝ книга, която излиза тази есен. И да знаете, че и тя пее, и рецитира поезия. Лелеее, как само го прави!
Слушах още и феминистки съвременни книги, интересни гледни точки за нашето общество и жените в него. Много ми харесва да слушам и нехудожествена литература, като например книгата Bad blood, написана от журналиста от Wall Street Journal John Carreyrou, носител на Пулицър, направил страхотно разследване за startup компания в Силиконовата долина и нейната основателка Елизабет Холмс, смятана за „женския Стийв Джобс“. Сега жената е подсъдима, и нейната идея да направи устройство, подобно на айфон, което при домашно условия да прави кръвни изследвания, се оказва съвсем невъзможна. Как успява да излъже толкова хора, да събере милиони долари и да накара хора като Хенри Кисинджър да застанат зад нея, все още е загадка. Но книгата е наистина убиец, почти колкото e истински убиец идеята на Елизабет Холмс. Отделно от това е удивителен пример за
брилянтна съвременна разследваща журналистика.
Хубавото на Storytel още е, че на базата на това, което слушаш, ти предлага подобни книги и сега списъкът ми прелива от следващите страхотни истории, които ще чуя.
Аудио книгите правят голямо добро на читателите и удовлетворяват вечния стремеж на книжните джънкита като мен – да четеш още и още повече книги, но за същото време.
И сега се очертава 2019 година да държи моят книжен рекорд за най-много прочетени книги. Но това ще каже Goodreads в края на декември.
А дотогава – четене и слушане на книги, спорт, море, коктейли, плаж.
Колко хубав е животът само! И е лято.
0 Коментара