Черните дупки, паралелните вселени и тайните, които крият

Агнеш Киш-Тот е унгарска астрофизичка, която казва, че в света на науката винаги трябва да сме готови за неочакваното. Киш-Тот, която е родена през 1980 г., развива изследователска дейност, както и преподава в унгарския Eötvös Loránd University от осем години. Обект на изследователския й интерес са черните дупки, “от микро- до свръхмасивните, като една от последните според научните изследвания се намира в центъра на нашата галактика”.

Външният вид на Киш-Тот, която има цветни кичури в косата и се облича модерно, е в разрез с някои разпространени стереотипи за това как трябва да изглежда един учен. Тя разказва и за предразсъдъците спрямо жените-учени, които все още са остатъчни от предишни времена. С Киш-Тот разговаряме и за възможността да съществуват паралелни вселени, както и как лебедовата песен на големите звезди във Вселената всъщност може да означава раждане на черна дупка. Според нея черните дупки са сред най-загадъчните обекти във Вселената, но в бъдеще могат да променят изцяло схващанията ни за света.

Сблъсквала ли сте се със стереотипа за учените, недоумение как така сте красива, цветна, а и жена, а едновременно с това – учен?

Да, непрекъснато се сблъсквам с него. За щастие, не от страна на университета или професорите ми. Но често се случва така с външни лица. Питат как така се занимавам с математика и физика въпреки факта, че съм жена, руса съм, че имам лилаво в косата и т.н. Мисля, че в последните десетилетия изследователското поле се променя, има много млади хора, много жени. Всеки, който работи в университета, в научната сфера, не се интересува вече от подобни неща.

Мислите ли, че все още има много жени, в Европа например, които са възпрепятствани в развитието си заради тези стереотипи?

Сигурна съм, че това е така, все още има по-малко жени, особено в полето на физиката, най-вече в това на астрофизиката. Не мисля, че това е поради липса на възможности. Но понякога жените, ако се почувстват малко по-некомфортно или ако изпитват съмнение спрямо себе си, по-лесно може да се пренасочат към друго поле. Имам чувството, че ако човек е достатъчно силен и си каже, че иска и има място тук, може да успее. Но ако има малко съмнение в себе си, може би и лош опит, това може наистина да отклони жените по този път. Това трябва да се промени поне малко в бъдеще.

Какви са научните ви схващания по отношение на черните дупки? Ясно е, че това е много сложен въпрос, но ако може, да обобщите за по-широката публика?

Това е много интересен, същевременно много отворен въпрос. Като начало, вярвам, че черните дупки съществуват. Казвам го, понеже понякога попадам на хора, които все още смятат, че това е мистерия. Смятам също така, че те имат голяма роля в оформянето на Вселената, в галактиките ни. Познаваме част от тях, същевременно все още не знаем голямата картина и съм наистина много любопитна за това как ще се опитаме да я обозрем, например как би повлияла на бъдещето ни. Смятам, че успявайки да ги откриваме, наблюдаваме и разберем, ще отидем до нови територии, за които преди не сме и предполагали…

Тези нови територии ще се отнасят ли само спрямо физиката, или ще засягат и други области?

Може би по отношение на биологията, не знам. Не знаем дали в черните дупки живеят слонове (смее се). Все още не знаем… Всичко е възможно.

Смятате ли, че новите открития могат да променят начина, по който се възприемаме като хора? Възможно ли е да отидем дотолкова далеч?

По отношение на това как гледаме на света, има ли паралелните вселени например, колко измерения има. Тези въпроси обикновено са свързани с черните дупки. Възможно е в бъдеще откритията да преобърнат изцяло схващанията ни. Тоест да, можем да отидем много далеч. Например във физиката може да се случат много неочаквани неща. Теорията, която ни отвежда до черните дупки, е теорията на относителността, взривяваща съзнанието теория. Преди това е било невъобразима. А сега я приемаме за част от реалността.

Има твърдения, че почти никой не разбира теорията на относителността. Това вярно ли е, или отново е предразсъдък?

Това е интересен въпрос. Преди 100 години наистина е била разпространена шегата, че никой не е разбирал теорията, но сега нещата стоят малко по-добре. Има много хора, които работят във връзка с теорията и добавят нови резултати, свързани с нея. И много хора я разбират. Просто това е било много революционна теория и понякога изглежда толкова странна и в конфликт с базови вярвания отпреди това, че от гледна точка на всекидневния живот е внесла много дискомфорт. Трудно е да повярваме, че тези неща може да се случват в квантовия свят, във Вселената. От тази гледна точка е трудно да разберем теорията на относителността и вероятно не всеки може да я разбере. Може би една част от учените не разбират, а приемат нещата така: “Да, странни неща се случват…”.

Това все още ли остава основната най-релевантна теория в днешно време?

Да, тя е много валидна. В съвременността теорията на относителността е добре приет факт. Има много доказателства, които говорят, че това е така, че светът работи по този начин. Можем да кажем, че тя описва света много добре. И това не е територия, която изследваме в момента. Ние просто приемаме, че нещата стоят така. Все още се опитваме да открием още нови неща, и когато това стане, за тях се казва просто, че са още едно доказателство. Така че това не е поле, което е в процес на проучване.

Много хора обаче не са наясно със самата теория, поради което не разбират в каква степен тя е валидна. 

Нютоновата физика и механика са работили наистина добре предишните векове и са можели да опишат всичко, което виждаме в близост около нас, в ежедневието. Но по-късно сме отишли по-далеч и сме видели някои детайли, както и голямата картина, осъзнавайки, че не всичко е работило по начина, по който го е схващала механиката на Нютон. И теорията на относителността е разширила картината, давайки ни по-добро разбиране за Вселената. И може би по-късно ще открием нещо още по-голямо и някак ще трябва да отидем по-далеч. И това няма да значи, че теорията на относителността не е вярна, но ще сочи, че тя има ограничения и важи при определени обстоятелства, като Нютоновата теория. Така че в бъдеще вероятно ще открием феномен, който няма да се вписва в тази теория.

Възможно ли е според вас нови открития в науката да променят концепцията, която имаме за Бог?

Не мисля. Според мен теорията не засяга въпроса за това дали Бог съществува или не. Не мога да се сетя за никоя научна теория, която всъщност да има голям ефект върху този въпрос. Това е така, защото тези теории ни обясняват как работи светът, а не кой го е създал по този начин. Ако го кажем така, например въпросът за големия взрив от научна гледна точка не обяснява дали създаденото е умишлено или не, дали светът е бил случайно създаден.  Така че независимо дали ще открием как работи светът, какви са правилата, едва ли ще открием отговор на това защо работи по този начин. Може би по-късно. Винаги трябва да очакваме невероятното. Не мисля и че има противоречие между религията и науката, не съм виждала никога смисъл във воденето на подобни дебати. Но да, науката може да е свързана с философията и за това как възприемаме себе си и света.

Говорихме за паралелните вселени. Според една от теориите се предполага, че черните дупки са врати към паралелните вселени, дори имаше такъв документален филм по Discovery Channel.

Смятам, че това е много очарователна теория. Харесва ми идеята за паралелните вселени и че може би има врата към тях. Няма да кажа дали това е истина или не, тъй като все още не знаем. В науката не вярваме в нещо само защото искаме да е истина или защото го намираме за много интересно. Не знаем какво се случва вътре в черните дупки. Но да, мисля, че тази теория може да отговори на въпроса за парадокса на загуба на информация. Когато една информация влезе в черната дупка, тя не изчезва, а отива в друга вселена. Но от друга страна, би било интересен въпрос дали материята, която влиза, отива в друга вселена, и как виждаме гравитационния ефект от тази материя върху нашата вселена. Ако искаме да отговорим на тези въпроси, това е голямо предизвикателство, математическо и физично. По дефиниция черните дупки са нещо, за което поне засега не може да имаме наблюдения. Може би в бъдеще ще намерим начин да се сдобиваме с информация какво има в една черна дупка.

А в научния свят идеята за черните дупки смята ли се за лудост?

Сигурна съм, че за един такъв въпрос половината учени ще кажат, че е тотална лудост, а другата – че е тотално добър. Същевременно всички са съгласни, че за момента нямаме нито едно доказателство нито като потвърждение, нито като опровержение. Трябва да изчакаме.

А какво смятате за самата идея за паралелни вселени? Смята ли се за лудост?

Идеята не е в противоречие с нито едно от сегашните познания. Повечето учени харесват идеята за паралелните вселени и биха казали, че е възможно да е истина. Но понеже има много учени, разбира се, някои биха казали, че това е голяма глупост. Не знаем нищо, но е интересно да разсъждаваме в тази посока, която може да ни отведе до нови теории, нови начини да наблюдаваме вселената. И според мен тези разсъждения не са безполезни.

Какъв е фокусът на вашите научни разработки?

В момента работя върху феномен, наречен космичен йонизиран балон. Това са йонизирани региони около нашите галактики. В средата на галактиката, поне доколкото знаем, има супермасивни черни дупки. Ако те, например, нека помисля за термина, “изядат нещо” (някаква материя), създават акреционен диск около себе си. Ако има много материя, дошла от заобикалящото ги, дискът добива много голяма температура и почва да сияе много интензивно. Черната дупка по средата е невидима по дефиниция, но дискът може да е много ярък. Това сияние реално може да е по-светещо от цялата вселена. Произвеждат се много фотони, йонизиращи обкръжаващото. И това създава големия йонизиран балон. Основният ми интерес е спрямо балони, родени преди 13 милиона години. Както и как се формират, колко са големи и какъв е спектърът им. Работата ми в момента е моделирането на тези обекти, математическо моделиране.

Имате ли база, на която да стъпите, или това изследване е сравнително ново?

Този феномен е добре познат във връзка със звездите. Наричаме ги космологични заради размера.

За какъв размер си говорим?

За милиони светлинни години.

Мултимилиони светлини или няколко милиона светлинни години?

Няколко, да кажем. В сравнение с галактика, която например е с радиус от няколко светлинни години, размерът на такъв балон е с няколко стотици светлинни години по-голям.

В нашата галактика една или много черни дупки има?

Вероятно има много. В средата на галактиката ни има една супермасивна черна дупка. Ако погледнем натам, нищо няма да видим, но има радиосигнали. Това е първият знак. Има много голяма маса в много малка площ от Космоса, понеже звездите обикалят. Не знаем със сигурност, разбира се. Така че това изглежда, мирише и се усеща като черна дупка. Има една супермасивна черна дупка, но има и много други дупки. Иначе ние изчисляваме масата на черните дупки по отношение на слънцето, не казваме например килограми. Най-малката черна дупка например има тежест около три соларни маси.

Един особен въпрос за финал. Религиозна ли сте?

Нямам кратък отговор на този въпрос. Имам и много приятели от други сфери, приятели, които не са учени и представляват един по-духовен свят. Вярвам, че всичко се случва с причина. Има една голяма картина, която не можем да видим все още.