За да можем да изпълним с чест майчиния си дълг, трябва да сме на ясно каква е целта на нашата възпитателна работа, а именно, каква личност и какъв характер искаме да изградим от нашите деца. Тогава внимателно, с чувство на отговорност и воля за успех да пристъпим към възпитание на детето, като не снемаме нито за момент погледа си от него и следим развитието му от деня на раждането до неговата пълна гражданска самостоятелност.
Възпитанието на децата в семейството е важна и отговорна обществена работа, която родителите трябва да извършват с най-голяма любов и загриженост, без никакви пропуски. Днес интересите на семейството и на държавата се съвпадат тъй както никога друг път в историята на нашия народ. Семейството е малък колектив, който трябва да стане здрав социален организъм в здравото човешко общество. Детето е в кръга на семейството в своята най-крехка възраст, когато, именно, се полагат основите на характера, морала и културата, а това което детето възприеме и научи в най-ранната възраст
дава облик на целия му живот.
При възпитанието ние си служим както с поощрения, похвала и награди, така и с наказания. Тези мерки обаче трябва да се прилагат много внимателно с голямо умение и такт, защото действието им има две остриета — може да получим положителен резултат, но може и да похабим характера на детето.
Неразумната майчина любов, ласките, целувките без край и без мярка не принасят полза, както всичко въобще взето в по-голяма доза от необходимото.
Също така изискванията, строгостта и заплахата към децата трябва да се прилагат много внимателно. Наказвайте децата строго, когато случаят изисква, но никога не си служете с бой!
Боят е израз на вашето безсилие.
Това показва, че в семейството ви няма авторитет, че сте гледали нехайно на своята работа, правили сте пропуски и грешки при възпитанието, затова детето ви е станало капризно и непослушно.
Не бийте децата! С тази насилническа мярка вие не само няма да оправите грешките си, но ще задълбочите разрива, който вече съществува между вас и детето.
Бащите и майките, за съжаление, бият често децата си, бият ги не само у дома, но и на улицата, по обществени места – градинки, паркове, в трамвая и къде ли не. Би следвало на такива родители да се налагат санкции, защото те ясно подчертават лошата си възпитателна работа. Те няма да дадат на обществото нов човек, съзнателен гражданин, бъдещ строител на социализма и комунизма.
Ето, едно хубаво момиченце, пременено нагиздено, с красиви наредени буклички, с голяма бяла панделка, кацнала като пеперуда на главичката му, тича заедно с другите деца по алеята. Майките са насядали по пейките, плетат и бърборят помежду си, някои не изпускат от погледа си децата, а други са ги забравили съвсем.
Хубавото момиченце се „проявява“ То блъска едно по-малко детенце, грабва играчката на друго, бяга и го дразни. В стремежа си да се отдалечи, то навлиза в тревната площ, прекосява я, но накрая розовия храст закача рокличката му, то се спъва и пада с пронизителен писък. Майка му скача настръхнала и отива до местопроизшествието. Преди да разбере кой крив, кой прав — тя плеска чуждото дете през ръцете, после вдига своето и вижда, че коляното е разбито и кърваво, че рокличката е скъсана и оваляна и че чуждата играчка е строшена. Без да се замисли нито за миг, тя веднага дава воля на своя гняв и започва жестоко да бие хубавото си момиченце и съвсем не се стеснява от присъствието на толкова много хора. Момиченцето сърдито се дърпа, изтръгва едната си ръчица и като разярено зверче, започва също да бие майка си. Това още повече я вбесява и тя удря немилостиво по лицето, по ръцете, по краката, без ред и без мярка.
Каква срамна картина!
Най-после „възпитателната“ се изморява, изпуска детето и то като куршум побягва в най-отдалечения край на алеята зачервено, сърдито, със зъл, отмъстителен израз на хубавото и мило, до преди малко, личице.
Майката сяда на пейката задъхана, нервирана и обезсилена от гняв, със сълзи в очите.
– Зашо биете детето? – пита я възрастна гражданка.
– Как защо го бия? Не видяхте ли какво направи? Ах, то е толкова лошо, капризно и непослушно, че не зная вече как да постъпвам. Нищо не помага! От дума не разбира, нито пък от бой. Объркали сме се в къщи – каквото то иска, това трябва да стане! Иначе – няма мир!
„Няма мир“, ясно е, че това е наистина така, но кой е виновен да стане детето немирно, непослушно и капризно? Безспорно -родителите! Те лекомислено са пропилявали своя авторитет пред детето, те безсмислено са сменяли ласките и милувките с заплахите и боя по няколко пъти в деня, те са угаждали на всичките му желания, изпълнявали са капризите му, а сега с боя го правят упорито и инатливо, правят го побойник.
За съжаление, такива случаи не са изолирани. Във всяка жилищна кооперация, по коридорите, стълбищата и на двора се разиграват всеки ден такива грозни сцени. Майката или бащата бие детето си, то плаче и когато се изтръгне от ръцете им крещи сърдито, че пак ще повтори това, което е направило и за което го бият.
Едно шестгодишно момченце всеки ден разплаква децата на двора : бие ги, пръска ги с вода, спъва ги с крак да падат и отнеме играчките им. Но най-тежко впечатление се получава, когато не успяло да извърши насилието, то започва най-вулгарно да псува. Малките детски уста изговарят такива мръсни думи, такива ругателства и цинизми, че по балконите излизат възрастните и започват да го съдят. Но… детето без стеснение псува и тях. Въпросът се поставя на разглеждане в жилищна конференция, съветват се родителите му да вземат мерки.
– Че кой е виновен ? Не сме го научили ние, то чува от улицата и повтаря тези приказки без да ги разбира – такъв е отговорът.
А истината е, че бащата, иначе много изискан в отношенията си с хората човек,
у дома си псува и ругае мръсно и изтънчено.
Примерът е най-силното средство за възпитание. И ето, детето на шест години е вече хулиган. И мерките, които родителите вземат за да го оправят са: бият го жестоко всеки ден по няколко пъти, връзват го, затварят го в мазето. Вярвате ли, че ще се получи някакъв резултат?
Родителите на „изпуснатите“ деца с болка говорят за това, търсят помощ от учители и педагози, оправдават се, че са много заети, че нямат време, че са виновни лошите другарчета и най-после, че „то, детето си е такова“. Те забравят, че когато то е било съвсем малко и е тичало, блъскало врати и прозорци, чупило играчки и домашни потреби – те са гледали с снизхождение на тези пакостничества и даже са ги насърчавали. Някои бащи сами учат малките си деца да псуват, да бият.
– Удари го, татко, удари бате си. Ха така! Дръпни косата на кака, на баба, на мама!
И малките ръчички удрят, скубят коси, а родителите се смеят от удоволствие и гордост, че синът им така малък може вече да бие! И когато по късно трябва да берат лошите плодове от това безрасъдно „възпитание“ те търсят „обективни“ причини за лошия характер и хулиганството на детето си.
Какво правят такива деца, когато отидат в училище?
Те са истинско зло за целия клас, те дезорганнзират, рушат дисциплината и създават големи грижи на учителите. Такива деца буйствуват, бият другарчетата си, разливат мастило, късат чуждите тетрадки и учебници, вършат всякакви безчинства. Целият клас страда, а учителят губи много време, за да въдвори ред и проведе урока.
На такива родители трябва да се каже, че техните извинения не са основателни, че детето не се е родило лошо, а е останало такова под влияние на неправилното възпитание, на грубото отношение към него, на терора чрез който те са се мъчили да извикат послушание. Затова, че за всяка дреболия бащата е грабвал пръчката, разпасват ремъка, че на всеки въпрос на детето майката е отговаряла грубо и сърдито и че за всяка вина са го наказвали.
Насилието и боят не възпитават, а създават страхливци, потиснати личности,
които цял живот мъстят за своето унижаване.
Боят приучва детето да се държи по-далеч от родителите си, да бяга от къщи, да лъже и много често го прави жестоко като тези, които са го били. От такива бити деца излизат безволии и нищожни хора или затворени в себе си, лицемерни и лъжливи.
На нашата Родина са нужни младежи смели, честни, мъжествени, издържливи и твърди с ново отношение към труда и социалистическата собственост, ново отношение към хората, младежи скромни, които решително да преодоляват всички трудности в живота с чувство на национална- гордост и висока идейност.
Възпитавайте такива качества у своите деца, затова забравете пръчката и боя.
Не бийте децата!
0 Коментара