„Бях младо момиче, едва на 18 години, когато сe омъжих. Набързо ни се родиха три деца. В първите години забременявах, раждах, правех аборти. Тогава съпругът ми предложи да заменим обикновения полов акт с анален. Плача, моля се, увещавам го, но… Ако мълча, това е, за да не научат децата. А иначе не е лош човек. Като баща е безукорен.“
Спомням си и друга изповед за насилие. Една току-що оперирана жена молеше да забавим изписването й от болницата, тъй като мъжът й нямало да чака нито час и веднага щял да пристъпи кьм съпружеските си „задължения“.
Но насилието в секса невинаги означава принудително полово общуване. То може да бъде и обратното – неприемлив отказ, когато един от партньорите системно отбягва полови контакти.
Насилието в семейството е не само сексуален въпрос. То е и начин на мислене, на личностно поведение. Към него са склонни хора е агресивни елементи в характера си или хора, които в миналото са преживели насилие. Значение има и социалната незрелост на съпрузите, тъй като се среща особено често сред младежи под 20-годишна възраст.
Различни са причините за тези отклонения, но ние трябва винаги да ги търсим. Например в един от случаите, в които съпругата системно отказваше близост, се оказа, че има сериозно основание за това. Съпругът й страдаше от преждевременно, бързо семеизпразване. И за да си спести мъчителната полова неудовлетвореност, съпругата предпочиташе редките полови контакти.
Имахме и друг подобен случай. Семейство на прага на развода дойде за съвет. От близо година съпругата внезапно бе престанала да желае близост. Самата тя нямаше отговор за причината. Прегледът установи, че от млечните й жлези се отделя голямо количество кърма, въпреки че жената бе раждала и кърмила преди много години. Възможно бе пациентката да има повишена секреция на хормона пролактин, койт осе отделя от хипофизната жлеза, следователно да става дума за сериозно заболяване. По нататъшните изследвания потвърдиха подозренията ни.
От друга страна, знае се, че както много други жизнени функции, и половата има ритмичен характер. Ритъмът, с който възниква потребността от полов контакт, е твърде индивидуален и невинаги съвпада у двамата партньори. Това отчасти може да обясни защо в даден момент мъжът има желание за полово общуване, а съпругата не, или обратно.
Половото влечение и потребност се влияят от много фактори и физиологични условия, с напредване на възрастта желанието за полово общуване намалява. При някои жени след 45-ата година половата потребност намалява. Тя търпи колебание и през бременността.
Сексуалното насилие в семейството може да вземе някои твърде редки форми. Една от тях е половата връзка между кръвни роднини — кръвосмешението. В сексологичната практика са известни случаи на насилие, проявено от братовчеди, от други близки роднини.
Понякога сексуалното насилие в семейството е продукт на ненормална ревност. Един съпруг беше въвел в семейството всекидневна програма от поне две до три сношения, за да презадоволи съпругата си и я „откаже“ от желанието да изневерява. Несигурен в успеха си, два пъти седмично той я водеше на лекар, за да установи дали жената не се е заразила при извънбрачна връзка.
Тези отношения в семейството поначало са скрито явление. Изследователите смятат, че домът е много повече, отколкото се предполага, място на насилствени действия.
У нас няма информация (или поне не се публикува) за честотата на насилието в семейството. Ако се съди по данни за други страни, явлението съвсем не е за подценяване. Националната полицейска служба в САЩ губи една трета от времето си, за да отговори на повиквания за помощ, отправени от семейства, в които се упражнява грубо насилие. Във Франция съществува специален, т. нар. „зелен телефон“, набирането на номера става безплатно и изложените на насилие съпрузи могат да потърсят помощ от него. Около 10 на сто от сексуалните насилия във Фракция са свързани с проявена полова студенина на жената, поради импотенция на мъжа или самотност. Знае се, че във Франция само една трета от пострадалите търсят помощ.
През последните години обаче започнаха да се реализират програми за борба със сексуалното насилие в семейството. В САЩ са създадени 700 заведения за оказване на помощ на пострадалите. Провеждат се курсове, консултации, лечение на лицата, имащи склонност към насилнически действия. В западноевропейските страни свободата на партньорите се смята като една от основните сигурни мерки срещу всеки опит за сексуално незачитане, принуда.
Сексуалното насилие в семейството не е чуждо явление и за нашата действителност. Друг въпрос е, че то все още не е привлякло вниманието на изследователите, на специалистите по семейните проблеми. Нека се надяваме, че интересът към въпроса ще нарасне, а от това съпрузите само ще спечелят.
Д-р Димитър Василев, д. м. н., председател на Научното дружество по планирано родителство и развитие на семейството
0 Коментара