Безсмъртният Бах

„Не Бах, а море трябваше да се нарича той!“ – тези думи, произнесени от Бетховен с удивление и преклонение пред могъществото на един от най-големите гении на музиката, синтезират цялата значимост на неговото изкуство.

Йохан Себастиан Бах – на родния му език фамилното име на композитора наистина означава поток. Но в своя величав разлив през годините на столетия то е станало синоним на творчески дух, на изумителна жизненост. Изумителна! – не само заради нейната широта и неизмеримост: със създадените 350 кантати, оратории, меси, пасиони, с огромното количество инструментални произведения – концерти, сюити, фуги, партити, прелюдии, токати за оркестър, за камерни състави, и с многообразието от творби за орган, пиано, за цигулка и виолончело и други инструменти. Но и заради духовната й глъбина и съвършенство на майсторството. И защото в това огромно творчество е обобщен, избистрен и синтезиран опитът на миналото. И от този творчески синтез е създадена основата, върху която се гради и развива музиката на всички следващи поколения – чак до нашето време.

Бах е потомък на стар музикален род,

в който всички се занимавали с музика. „Семейната хроника на рода сочи за свой праотец хлебаря Файт Бах, живял в Тюрингия през втората половина на XVI век, „чиято най-голяма радост бил старинният цитринген, от който не се разделял дори когато отивал на мелницата.“ От него започва музикалната династия на Баховци, създала за период от триста години 60 прочути за времето си музиканти, и чийто най-велик представител Йохан Себастиан Бах е съхранил силата на своето сияние вече три столетия.

Твърде обикновен, без блясък и светски триумфи, в непрекъснат труд и борба за съществуване протича животът на великия музикант. Роден е в Айзенах на 21 март 1685 година в семейството на градски музикант – Йохан Амброзиус Бах, който е и неговият пръв учител по цигулка. След смъртта на баща си 9-годишният Бах заминава при най- големия си брат, органист в Ордруф, при когото учи и пиано. Още 15-годишен, той е принуден сам да се грижи за прехраната и учението си. Става хорист в църковния хор на Люнебург, слуша и се учи от знаменити органисти, получава солидно образование в лицей и същевременно внимателно проучва творбите на старите майстори в голямата нотна библиотека на града. Осемнадесетгодишният Бах до съвършенство владее три музикални инструмента – цигулка, пиано и орган. Следващите години той

работи като цигулар и органист

в различни градове на Тюрингия и създава първите си забележителни творби за орган – „Фантазия и фуга в сол минор“ и „Пасакалия в до минор“, както и шестте Брандснбургски концерта. Славата му на органист-виртуоз се носела из цяла Германия.

През 1723 година Йохан Себастиан Бах се установява в Лайпциг като кантор на църквата „Св. Тома“ и преподавател по музика и латински в училището към църквата. Тук той остава до края на живота си. И въпреки неблагоприятната обстановка, в която твори, в Лайпциг Бах създава своите големи творби за орган, църковните и светски кантати, „Магнификат“ и „Матеус пасион“, величествената меса в си минор, както и своите прелюдии и фуги за пиано във всички мажорни и минорни тоналности – наречени „Добре темперирано пиано“, които са епоха в музикалното изкуство.

Голяма част от произведенията си Бах създава с педагогическа цел. В предговора на „Добре темпериранато пиано“ той пише: „За полза и употреба на жадните за музикално обучение младежи“.

Единственият светски триумф

в живота на Бах идва в годините, когато той е вече твърде стар. Пруският крал Фридрих Велики, който бил и даровит любител-музикант, го поканил в двора си в Потсдам. Цялата вечер Фридрих Велики прекарал с Бах, който импровизирал на пианото една фуга върху тема, зададена от краля. Три години по-късно, прекарал операция на очите, Бах почти загубва зрението си. 65-годишен, от леглото в затъмнена стая, преди смъртта си той диктува своята последна композиция.
Ако проследим биографията на великия музикант, неговия труден жизнен и творчески път и същевременно се опитаме да си представим огромния брой на произведенията му, за нас остава непонятно как Бах е могъл да създава, и то с такъв ентусиазъм, своите гениални творби, когато е трябвало да води непрекъснато борба за съществуване. От едно негово писмо узнаваме, че годишната му заплата била 85 гулдена, три чувала брашно, два сажена дърва и малко риба. „Моята служба ми носи 700 талера годишно – пише в друго писмо композиторът – и когато покойниците са повече, доходът ми нараства…“ Не е ли невероятно, че великият Йохан Себастиан Бах, пред когото днес се прекланя цялото човечество, е бил принуден  да изхранва многобройното си семейство от опяването на мъртьвци!?

От двата си брака Бах имал 20 деца.

Но от цялото му потомство при смъртта му били живи само 9 деца – петима синове и четири дъщери. Четирима от синовете му стават композитори – Вилхелм Фридеман, Карл Филип Емануел, Йохан Кристиан и Йохан Кристоф – добили широка известност в създаването на „нов стил“ и дори затъмнили славата на своя баща, който след смъртта си бил признат само като „най-бележития органист и пианист от всички съществували до това време“ и „теоретик на фугата“, но не и като композитор. Музикалните му произведения и новаторството му в изкуството не били оценени от неговите съвременници. „Изобщо – пише изследователят му Швайцер – в края на XVIII век изглеждало, че Бах е умрял завинаги. Но още в началото на XIX век се чувствувал повеят на духа, който щял да пробуди произведенията му за безсмъртен живот.“

Най-голям принос за популяризацията на музиката му имал композиторът Феликс Менделсон Бартолди, който с изпълненията си на творбите на Бах събудил интерес към нейното дълбоко съдържание и новаторски дух. По повод на един от органовите концерти на Менделсон през 1840 г. Шуман пише: „Със златни букви бих искал да запиша на тези страници вчерашната вечер… Отново си помислих колко неизчерпаем е Бах, как става все по-дълбок, колкото повече го слушаме…“ Това признание е писано 90 години след смъртта на великия композитор. Днес титанът на световната музикална мисъл Йохан Себастиан Бах се възправя пред нас с цялото си непостижимо величие и всеобятна сила на своето огромно дело.