Много стар е въпросът какво да правят родителите, когато разберат, че детето им е влюбен. Подходът при всеки отделен случай трябва да бъде различен – да е съобразен с характера, възрастта, културата и много други конкретни особености, за да се налучка най-правилното решение.
Трябва ли ние, родителите, да стоим безсилни и безучастни пред увлеченията на нашите деца? Не, разбира се! Има случаи, които крият опасност, има случаи на лекомислие, има остри моменти в половото съзряване на детето, които правят необходима нашата намеса.
Аз си спомням случай с едно 15-годишно момиче, което се беше увлякло по един шофьор – женен с две деца. Невниманието на родителите беше спомогнало за усложняването на случая до опасни размери, до намесата на акушери, оплаквания в прокуратурата. Трябваше работата да стигне до такова развитие, за да се почувстват родителите на момичето стреснати, уплашени и безкрайно нещастни.
– Къде бяхте досега ? – ги запитахме ние.
– Ох! отговори бащата. – Къде, къде ? В работата, в грижите, в суетенето.
Майката нищо не каза. Тя хълцаше просълзена, с чести тръпки по тялото…
Да, има случаи на лекомислие, безразсъдство и слепота. В такива случаи родителите не трябва да стоят безучастни и да чакат да се разрази над главата им голямата буря.
Необходимо е преди всичко родителите да се постараят да създадат у децата чувство на пълно доверие, да установят с тях приятелски отношения. Така те ще знаят и следят
какво става в душата на детето,
ще разбират състоянието му. От друга страна самото дете не ще вижда в родителите си недостъпни и вечно мърморещи хора, към които няма да смее да прибягва в моменти на душевен смут.
Родителите трябва да помнят, че не те любят и встъпват в брак, а техните деца. Да избягват да им четат безкрайни наставления, да не повтарят до втръсване: „в наше време не се постъпваше така“ или нещо подобно.
Неправилно постъпват и онези родители, които, като разберат, че детето е влюбено, си позволяват различни шеги или подмятания. Единственият резултат от това е, че техният син или дъщеря ще се затворят в себе си, ще започнат да си мислят, че най-близките им хора не ги разбират, нещо, което може да ги тласне и към неправилни решения или действия.
Спокойствието и тактът на родителите
са абсолютно необходими – при всички тези случаи. Не бива да се забравя, че за младите тези неща са свързани с много вълнения, а нерядко и с душевен смут.
Биха могли да се посочат много примери из литературата и живота, когато заплашванията довеждат детето до състояние на безизходност, че то е готово да извърши необмислени, фатални постъпки. Колкото и големи да са след това съжаленията, те не ще могат да върнат назад непоправимото и безвъзвратното.
Колкото и богат да е житейският опит на родителите, в техните преценки и решения понякога се примесват съображения, с които
чистите пориви на детето
невинаги се съгласяват. Възможно е например за бащата един физически недостатък на неговия евентуален бъдещ зет да значи твърде малко в сравнение с перспективите на момчето. А в същото време именно това може да е решаващо за отрицателното отношение на момичето към този човек, за когото нейните родители биха желали да я видят омъжена.
Не става със забрани. Достатъчно е само да сме бдителни, да съветваме другарски, да предпазваме. Но срещу дружбата на младите не трябва да се крещи и заплашва. Нека не забравяме, че чистите чувства, възникнали в най-ранна младост нерядко действат окрилящо. Правилно насочвани, те могат да се развият в последствие в трайна и здрава любов, която свързва за цял живот.
0 Коментара