Многолика е личността на „българския славей“. В нея съзираме трайните и запомнящи се завинаги щрихи на изключителната артистка.
Дъщерята на равно Загоре отрано обиква песните на своя народ, чувства ги част от себе си, а и сама се чувства част от тях. Тяхното разнообразие я запалва и подчинява едновременно, кара я да приеме доброволното им пленничество. Животът й отрежда завидна участ – да прониква в тайните на песента, да я овладява до съвършенство и да я разкрива пред жадните за красота.
Попаднала в благородната и плодотворна атмосфера на чешката музикална култура, поела от въздуха на Монпарнас и и заслушана в стогласия хор на чановете в родината, тя осъзнава, че никой не е в състояние да я научи на откривателство в изкуството, ако душата й не е настроена за това. Така у нея заговорва оня вътрешен глас, който никога няма да я подведе. Благодарение на него Христина Морфова изгражда своето естетическо кредо за цял живот: да живее с мелодиите, да вярва само на себе си и на това, което претворява.
Така Марженка се отказва от мелодраматичните си интонации и се превръща в обикновена чешка девойка, дошла сякаш откъм Храдец Кралове или Карлсбад. А Микаела захвърля одеждите на сантименталното влюбено момиче и заживява с драмата на искрената и чистосърдечна иберийка. Тахирбеговица се сродява с онази възрастна жена, която често се е мяркала из старозагорската чаршия. Докато Царицата на нощта въплътява жестокостта, измамата и властолюбието на цяла една епоха.
Важен принцип в оформения певчески стил на Морфова става освободеното от ненужно напрежение гласообразуване. Така, както пеят девойките по седенки –
спокойно, изразително и чисто.
А новото, което тя решително внася в представите за оперното изкуство въобще, е прилагането на принципите на Станиславски и – благодарение на тях превръща всяка своя роля в творческо търсене, в част от реалността.
Безкрайната й творческа енергия обаче не се задоволява само с рамките на оперната сцена. Тя търси изява и извън рампата. Именно на Морфова се пада заслугата за създаването на традициите в една друга област на музикално-изпълнителското изкуство у нас – художествената песен.
Чрез нея певицата най-бързо достига до слушателите. Защото песента скъсява дистанциите, премахва условностите и я поставя очи в очи с безпристрастните съдници.
Концертният репертоар на Морфова изобилства не само с композиции от различни жанрове и епохи, той е пренаситен най-вече с истинските бисери на музикалното творчество. Добри Христов присъства в него с най-хубавото, което е създал.
Едва започнал творческата си дейност, Петко Стайнов неудържимо привлича вниманието й. Чайковски и Рубинщайн намират в нейно лице искрен талантлив претворител. Сметана, Дворжак и Новак я сродяват с постиженията на чешката класическа и съвременна художествена песен. Над 3000 самостоятелни концерта в продължение на почти четвърт век и повече от половината от тях безплатни…
Ентусиазмът на артистката Морфова е неизтощим. Нейната песен има благородното призвание да радва хората. И тя е вечно на път към сърцата им. ….Аз открих изкуството с помощта на нашите неповторими народни песни – признава певицата. – И никога не ще се разделя с тях. Защото те ми носят живот, вдъхновение, светлина, радост и непрекъсната надежда. Те са най-истинните произведения на изкуството и като така са осъдени на живот…“ Морфова наистина живее с народните песни. Обходила цяла България, тя ги оставя да се леят сякаш от душата й. Благодарение на нея българските народни песни прекосяват границите на отечеството.
В творческия път на певицата има и още едно посвещение — всеотдайната й педагогическа дейност. Защото тя не може да потисне желанието си да сподели с другите това, което е успяла да усвои. В Музикалното училище, в Държавната музикална академия или частната си вокална школа Морфова остава вярна на стремежа си да изгради у своите възпитаници качества на истински артисти и пропагандатори на българското музикално изкуство. Препредавано чрез поколенията, изкуството й разцъфтява с нова сила не само в България, но и в Чехия, Словения, в Съединените щати.
Христина Морфова наистина пътува във времето. Затова са достигнали до нас нейните Тахирбеговица и Елена, Царицата на нощта и Дойна Ана, Аида и Леонора. Маргарита и Лакме, Марженка и Либуша, Йемуфа и Русалка, Милада и Ева, Бътерфлай и Кармен, Мими и флория Тоска, Миньон и Сантуца Отбелязвайки стогодишнината на актрисата, отново и отново изпитваме към нея уважение и дълбока признателност на българи.
0 Коментара