Има ли мозъкът пол?

По своите физически и духовни данни мъжете се различават от жените. Това означава ли, че качествата на едните са по-добри от качествата на другите?

Дали мозъците са изградени по различен начин, или досега изкуствено са поставяни препятствия пред възможностите за изява на женския мозък? Ако се обърнем към историята, ще констатираме, че почти всичко, което е направено от цивилизо­ваните хора в далечното минало, е дело на мъжете.

Има някои фактически данни, които трудно могат да се обяснят, както не е лесно да се изтъл­куват някои здраво вкоренени понятия за възмож­ностите на единия и другия пол. Момчетата имат наклонност към науката, защото там са нужни точност и яснота, а момичетата – към изкуствата, тъй като тук са нужни типичните за жените фантазия и интуиция. Но след въвеждането на „мо­дерната“ математика, почиваща на логически отношения, изразявани с думи, а не вече с числа, в някои възрастови граници момичетата дават по-добри резултати от момчетата.

Резултатите от една анкета показват, че в повечето области има значителна прилика между двата пола. Но има два типа умствени операции, при които половете определено се различават: възприемането на пространството се удава по-лесно на момчетата и мъжете,

а при словесните способности жените се реваншират.

Тези две способности – възприемане на про­странството и словесни способности – странно напомнят правените от няколко години насам констатации за функциите на двете полукълба на мозъка. Всички млеколитаещи притежават две мозъчни полукълба, чиято кора е изградена от натрупани един върху друг пластове от нервни клетки, взаимно свързани като елементите на колосална електронноизчислителна машина. Всяко малко късче от тази кора е в състояние да обрабо­ти неизмеримо количество информация и да из­праща необикновено сложни послания. Всяко по­лукълбо е свързано чрез нервни влакна с отсре­щната страна на тялото. Посредством рецептори всяко полукълбо получава послания от противо­положната страна на тялото; звуците и образите, възприети от разположените в лявата страна на тялото сетивни органи, се обработват от дясната половина на мозъка, и обратно. Макар от анато­мична гледна точка двете полукълба да са еднак­ви, те нямат едни и същи свойства. Така думите и сричките се възприемат по-бързо и по-сигурно от лявото полукълбо, а различните шумове – от дясното. Визуално буквите и думите се възприемат по-сигурно от лявата половина, докато формите, и най-вече релефните, се възприемат по-добре от дясната.

Но тези резултати не издържат критика, тъй като известно е, че всяка точка от кората на едната половина на мозъка е свързана с огромен сноп нервни влакна със симетрична точка от другата половина. Така че всяка дейност в дадена зона от едното полукълбо автоматично задействува симетричната зона от другото и това, което наблюдаваме, може да е двойно допълващо се дей­ствие на двете полукълба.

Постепенно стигаме до хипотезата, че умстве­ната дейност у жените се основава на качества­та на лявото полукълбо, а при мъжете е обратно. Но трябва да стане ясно: става въпрос за един и същ „концерт“, за една хармония, която и в два­та случая може да достига съвършенство. У же­ната това може би е концерт за лявата половина с акомпанимент на дясната, а при мъжа кон­церт за дясната половина с акомпанимент на ля­вата.

Как да се свърже това разграничаване според пола?

Очевидно става въпрос за нещо вродено или „наследено“. Но анатомията показва, че двете полукълба на мозъка са еднакви. Освен то­ва през първите две години от живота всичко още не е окончателно: ако например детето, преди да е проговорило, претърпи някаква повреда на лявата половина, то може чудесно да се научи да говори и неговата дясна половина ще стане „словесно полукълбо“. Така че при раждането възможностите са абсолютно еднакви. Но твърде скоро лявото полукълбо у момичетата взема пред­нина, докато при момчетата става обратното. Така че полукълбата не се различават по своята структура, а по наследения опит, който е разли­чен при двата пола. Така например лястовицата има наследения навик да строи гнездото си от кал, докато синигерът го строи от клонки.

Откъде идва този „навик“ у човека? Историята на човечеството го обяснява: девет десети от времето, откакто съществува човек, изглежда, принадлежат на праисторията, т. е. на пещерната епоха. Доколкото е известно, в продължение на хилядолетия с мускулната си сила човекът е тър­сел храна сред природата, а по-късно може би е гонел други хора, които са навлизали в неговата територия. Колкото възприятията му за околния свят са били по-точни, толкова вероятността да намери храна е била по-голяма. Или колкото по-добре е преценявал разстоянията, за да нападне или побегне, толкова по-голяма вероятност е имало да оцелее.

Благодарение на естествения подбор

тези жиз­неноважни качества са се усъвършенствували с всяко поколение. Слабите индивиди са изчезвали, а са оцелявали силните. Ставало е нещо като ге­нетичен подбор: запазват се гените, съответствуващи на дясното полукълбо, което е силно разви­то у мъжа. Може би са били необходими хиля­долетия за този генетичен подбор, благодарение на който така силно се е развило дясното мозъчно полукълбо у мъжа. Вероятно с това може да се обясни и съществуването на наследствения опит.

Що се отнася до жените, нека си ги представим в пещерите: възприятията им за окръжаващия свят са no-замъглени и нямат толкова голямо значение, той като жените са в безопасност. Зато­ва пък техният истински свят е светът на децата, растящи край тях в продължение на години. Мо­же би дори а една и съща пещера или жилище са се намирали много жени. Няма нищо по-естествено от стремежа да се търси връзка между индивиди­те. Това, което става между мъжа и природата, тук се получава между женските индивиди, и то в едно ограничено пространство, където преце­няването на околната среда отначало не е играло никакви роля. По същия начин чрез естествения подбор

жените развиват способността да конта­ктуват, т. е. словесните функции.

Нашите далечни деди, изглежда, са ни модели­рали в две ясно различаващи се една от друга психологични форми – женска и мъжка. С идва­нето на цивилизацията нейната социална органи­зация се е приспособила към това наследено раз­личие. Може дори да се каже, че тя постепенно е засилвала това различие.

Но всеки може да влезе в света на другия пол, разбира се, с цената на допълнителни усилия.