Канелата, както я познаваме, е вътрешната кора (ликото) на храст или дърво от семейство лаврови (цинамомум). От стотиците видове цинамомум се използват най-вече цейлонската канела и касията (известна под общото, макар и неправилно, название китайска канела).
Разликата между двата сорта е във вкуса и мириса. Цейлонската канела има приятен аромат и сладникаво-парлив вкус, докато видовете касия са с подчертано силен мирис и лютиво-сладък вкус. Съдържанието на етерично масло в касията е значително по-малко от това на цейлонската канела. Най-важните доставчици на канела са Шри Ланка (остров Цейлон), Сейшелските острови, Мадагаскар и Индия. Китайската канела (касия) идва преди всичко от Индонезия, Индия, Виетнам, Китай. Резитбата (беритбата) се извършва 2-3 пъти годишно, при което се вземат само няколко филиза на 1,5-годишна възраст.
Обелената през дъждовния сезон кора се увива в тъкани от кокосово влакно и се оставя да ферментира през нощта, след което се изстъргва външната кора. А 8-10 вътрешни кори се вкарват една в друга. Получават се така наречените „квилс“. 20-30 квилс с дължина около 30 см се връзват на една ролка.
Така канелата се оставя да съхне най-напред на сянка, а после на слънце, докато придобие ръждивокафяв цвят. Най-качествената канела има светъл цвят. По-дебелите кори имат по-слаб аромат. Мерилото за качество на канелата е „екеле“, което всъщност е името на някогашна цейлонска плантация, доставяла най-качествената канела.
Може да се приеме, че канелата е една от най-старите подправки, известни на човечеството. В една билкарска книга на китайския император Шеннунг от 2800 г. пр. н. е. е отбелязана подправката квай, както в страната се нарича канелата и днес. В списък с рецепти от древния Шумер, датиращ от 2100 г. пр. н. е., се споменава за канела. Йероглифите върху храма в Едфу (Северен Египет) посочват „кайнамаа“, т. е. канела, като прибавка към благовонията за кадене.
Данни за използване на канелата се намират и в Библията: ….На мира и алой и касия благоухаят дрехите ти“ (псалм 45); …. Покадила съм леглото си с мира, алой и корица (канела)“… (притчи 7/17).
Древните гръцки и римски писатели, лекари и ботаници са имали фантастични представи за произхода на канелата и касията, понеже арабските търговци доставчици са били заинтересовани да крият произхода й. Така например Херодот (484-424 пр. н. е.) е вярвал, че търговците сами не знаят откъде идва канелата. Аристотел (384-322 пр. н. е.) пък твърди, че птици събират канелата в гнездата си, откъдето я свалят стрелци с лък. Римският император Веспасиан (69-79 г. от н. е.) наредил да бъдат окачени в храмовете на Капитола и в Храма на мира направени в златна обковка венци от канела. А общото название канела е дадено от венецианските и португалските търговци и на португалски означава „тръбичка“.
По време на разцвета на арабската търговия канелата е доставяна вероятно най-вече от Индия и Цейлон. Персийското и арабското обозначение за канела обаче е „дар чини“, т. е. дърво от Китай, поради което би могло да се предположи, че в ранното средновековие са съществували пътища за доставяне на канела в Средиземноморието от Китай. Интересно е, че и в България канелата е била известна с това название. Нашите прабаби са използвали думата „дарчин“, а не канела.
През 1580 г., когато португалците завладелц остров Цейлон (днес Шри Ланка), наложили на местните управници годишен данък от 125 000 кг канела, като срещу това им обещавали покровителството на португалската корона. За да се отърве от унизителните изисквания на португалците, през 1632 г. кралят на острова извикал холандците, но и те имали не по-малко претенции. Освен това позволили канела да расте само на остров Цейлон, а дърветата в Индия били унищожени. Оттогава Индия играе несъществена роля в износа на канела.
Точно описание за протичането на беритбата на канела дава немецът Йохан Яков Саа от службата на холандско-източноиндийското дружество в своята книга „Пътешествие до Ява, Банда, Цейлон и Персия“, излязла през 1662 г. Там между другото той казва, че през осемте години на пребиваването си на острова е разбрал – канелата не струва на холандците нито грош. Компанията позволявала да се изнася само толкова канела, колкото нейните кораби можели да товарят, останалата била изгаряна. Местните жители можели да си купят за лични нужди само по един пфунд (500 г) за значителната цена 1 талер.
Интересни сведения съобщава и друг немец. В своя отпечатан през 1712 г. пътепис той разказва, че на остров Цейлон никой нямал право да притежава дори едно клонче от канелено дърво. А който отглеждал непозволено канела, го очаквало смъртно наказание.
Въпреки излишъка на канела на остров Цейлон през 1765 г. холандският губернатор се съгласил с предложението на един холандски заселник на име Де Коке да се започне целенасоченото отглеждане на канелени дървета в плантации.
Двадесет и шест години по-късно островът бил завладян от англичаните. Център на търговията с канела вместо Амстердам станал Лондон. От 1948 г. Шри Ланка е самостоятелна държава и отглежда канела в хиляди плантации.
0 Коментара