Женски изповеди: моята свекърва

Едно няма да прости моята свекърва, докато е жива – че синът й се ожени за мен. Цели четири години след сватбата ни тя не поиска да ме види. Бях родила вече и двете си деца, когато за пръв път й отидох на гости. Майката на моя съпруг изскочи тогава, грабна малкото от ръце­те ми и занарежда:

– Юло, Юло, тоз твоя баща, дето акъл нямаше, дето ни зачерни…

Оттогава минаха 26 години. Децата по­раснаха, роди се трето, а моята коса съв­сем се прошари. Само свекърва ми оста­на същата. До ден днешен тя не се е обър­нала към мен с името ми. За нея аз си останах цял живот „онази“. Ние живеем в различни градове, но седмица не се е минала тя да не ми изпрати приказки по някого, да не напомни, че не ме е иска­ла. А когато се случи да ни дойде на гости – повярвайте, у дома става по-тихо и от църква. Тогава мъжът ми не за­къснява, не се събира с приятели, децата не лудуват, не се смеем… А тя все е недоволна, все натяква, все морал чете. Клевети ме пред мъжа ми, че съм се за­бавила на пазара, че не съм сложила в нафталин зимните дрехи, че имало някъде незашито копче.

На децата моята свекърва още от най-ранна възраст се опитва да втълпи, че аз съм лоша, некадърна майка, че баща им е сбъркал, като е избрал мене, а не съ­седката, която имала зестра дюкян и къ­ща на кюше“. Затова и те не я обичат.

– Напусни я – учеше доскоро све­кърва ми своя син. — Жени мноого…

И ако мъжът ми дадеше ухо на тези приказки, светът щеше само за 24 часа да научи от опаката й уста, как снаха й зарязала къща и деца и отишла при май­ка си…

Седна понякога да гладя дрехи на мъ­жа си, а тя: .Нямаш ли, вика, сега друга работа. Децата си гледай, за какво му е на Ради костюма днеска“. И аз… слушам. Върне се Ради и се намръщи. Тогава ба­ба Ирина ще надникне под кърпата и ще рече:

– Думах й аз, ама тя, на … червилцето доде си тури на устата, обяд стана.

Такава е моята свекърва. А как ми се иска да живеем в мир, като свои хора, да се уважаваме, да се слушаме. Готова съм да преглътна всички обиди, нанесени ми досега, всичко да забравя, само отноше­нията ни да станат други. Кажете вие, познавате ли такава свекърва? Как да се разбера с нея?