Да се запазят плодовете и зеленчу­ците за по-дълго време в  такова със­тояние, в каквото са откъснати, значи да се отстранят причините за бързата им развала. Тия причини са излишната влага, топлината и вредното влияние на микробите.

Първото условие за сполучливото и по-продължително съхраняване на пресни плодове и зеленчуци е те да бъдат узрели, а не презрели, да са абсолютно здрави, без всякакви петна и откъснати с дръжката.

В големи количества плодовете и зеленчуците се запазват много добре в плодохранилища. В отделните до­макинства за запазването им се изпол­зуват сухата и хладна изба, таванът, северна стая, в която температурата не спада под 0°, и трапове, на които се оставят отдушници за проветряване.

Отделените за зазимуване продукти трябва да се проветряват от време на време. През топли и слънчеви дни прозорците на избите и таваните и отдушниците на траповете да се отварят.

Материалите, които се използуват за съхраняване на плодовете и зелен­чуците, трябва да бъдат чисти и без миризма. Най-подходящи са ситен речен пясък, пепел от дървени въглища, дървени и коркови стърготини, хар­тия, житни трици.

Зеле

То е устойчиво на студа, не замръзва дори при температура 6-7 градуса под нулата и лесно се запазва за дълго време. Подходящи за съхраняване са късните сортове зеле — бързовско, ликоришко бяло и др.

Изтръгват се с корена здрави, добре развити глави зеле, завързват се две по две с канап и се заканват в суха изба на прът или опънато въже с корените нагоре.

Червеното и цветното зеле се запазват по същия начин.

Картофи

Най-подходящи за съхра­няване са късните сортове картофи. В малки количества се запазват на­сипани в щайги, плитки сандъчета или кошове, които се държат в суха и хладна изба. При по-висока темпе­ратура и влажен въздух картофите покълват и стават негодни за употреба, защото съдържат отровното вещество соланин. За препоръчване е от време на време да се преглеждат, за да се изчистят кълновете и се отстранят по­вредените картофи.

Моркови, целина, пащарнак

се за­пазват в изба, като се наредят на плас­тове на височина 50-60 см. Между всеки пласт се насипва сух, чист пя­сък.

Магданозените корени се запазват най-добре, като се насадят във влажна пръст в сандъче или саксия и се дър­жат в топла изба или в стая по възмож­ност по-близо до прозорец.

Кромид лук

се запазва лесно и за по-продължително време, стига да не е каба, да е добре изсушен и със запа­зени външни люспи. Съхранява се най добре на сплитове, покачени на сухо проветриво място или насипан в щайги. При опасност от измръзване се покрива.

Чесънът се запазва като кромид лук.

Праз лук

Преди да се пристъпи към съхраняване на праза, изрязват се листата до половината, почистват се наранените листа и се поорязват ко­ренчетата. Съхранява се в мазе, като се заравя 15-20 см в пясък или на открито, засипани с песъчлива пръст.

Ябълки

За съхраняване са годни предимно зимните ябълки. Най-добре се запазват сортовете: кандиле, айвания, тетовка, циганка, княжева зелена, белфльор и др. Увити в хартия се нареждат на етажерки, в щайги или сандъчета и се държат в суха, хладна ивба или северна стая. Между редо­вете се слагат дървени стърготини или слама. Преглеждат се от време на време, ва да се отстранят наранените.

Круши

Най-подходящи за запазване са зимните круши. Съхраняват се увити в хартия и наредени на един ред на етажерки или щайги. Държат се в сухо и хладно помещение. При темпе­ратура по-ниска от 0» плодовете по­тъмняват.

Дюли

Съхраняват се както крушите. Най-подходящи за запазване са мест­ните сортове, които са по-дребни, с твърдо месо и по-ароматични. Вни­мава се да са със запазен мъх.

Грозде

То е сочен плод и запазва­нето му е по-трудно. Подходящи за запазване са сортовете болгар, хам­бургски мискет, димят, резекия, които са с твърда здрава ципа.

Прилагат се два начина ва съхраня­ване на гроздето – със суха и със свежа чепка.

В домакинствата се прилага първият начин, тъй като при него не се изисква специално помещение, а може да се използува обикновена стая, в която температурата не спада под 0°.

Гроздовете се отрязват с дълги пръчки и се навързват на весла дълги 70-80 см., като се внимава гроздовете да не се опират един о друг. Отрязани без пръчка, гроздовете се запазват, като се наредят на етажерки или се навържат по 2 грозда на канап и се закачат на опънато въже или прът.

Гроздето се преглежда всеки 10-15 дни, за да се очистят загнилите зърна.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара