Детето става възрастен човек, когато каже първата лъжа – тази мисъл на стар педагог крие дълбока и горчива истина. Лъжата е срамен недостатък, от който децата постепенно се заразяват, като общуват с възрастните.
Малките са много наблюдателни, затова те лесно и бързо разбират кога родителите им не казват истината, кога не са искрени с приятелите си и своите познати. Лъжата ги отвращава и понякога те остро реагират и разобличават родителите си. Но някои родители, вместо да се сепнат и да си вземат сериозна бележка, обясняват и внушават на детето, че понякога се налага да не се говори истината и т. н. Постепенно детето се прониква от тяхната „мъдрост“
и започва да лъже като тях.
Дава ли си сметка майката какво зло прави на детето си, когато се скрие в стаята и го изпрати да каже на нежелания посетител, че тя не е дома? Или пък бащата, когато иска от сина си да отговори по телефона го няма? Лошият пример и вредното влияние на възрастните бавно, но сигурно трови чистата детска душа.
Някои родители веднага ще възразят: „Ние никога не лъжем и не даваме лош пример на децата си“, но все пак те се опитват да скриват истината. Вярно е, че понякога децата започват да лъжат не поради лоши влияния, а от страх пред суровите и жестоки наказания. Те измислят неверни истории, прехвърлят вината си на други, готови са даже да наклеветят, за
да избягнат боя или друго тежко наказание.
Родителите трябва да са строги, но справедливи и убедителни, когато налагат наказания. Тогава децата няма да прибягват към лъжи, а доблестно ще си признават грешките, което е от голямо значение за понататъшното правилно формиране на характера им.
Някои деца притежават по-живо въображение, по-чувствителни и впечатлителни са. Приказките, филмите и разказите силно ги вълнуват, те се опитват да преразкажат всичко видяно и чуто, прибавят измислени неща – с една дума опитват се да творят. В това, разбира се, няма нищо лошо. Но някои от тези деца
губят чувството за реалност,
сами започват да вярват на своите измислици, предават съвсем невероятни неща като истини (че са видели на улицата вълк, че у съседите имало пожар и други подобни). В такива случаи трябва внимателно и тактично да се помага на децата да не смесват измислицата и лъжата с истината. Защото ако се затвърди у тях този лош навик, те ще израснат като лекомислени и несериозни хора, на които никой няма да има доверие.
Лъжата у децата трябва да се изкоренява в самия й зародиш, за да не се развие в срамен и позорен порок.
0 Коментара