И най-близките ни хора, когато изчезнат от лицето на земята, се превръщат в съзнанието ни в спомени. Спомените за майката са най-силни, защото са част от живота на детето, което дълго време гледа на света с очите на своята майка. Процесът на откъсване, но не и отчуждаване от нея, е бавен, понякога мъчителен за по-чувствителните, така както е болезнено откъсването на плода от утробата й.
Моята майка… най-добрата, както казва поетът. Тази, която ме е извела на повърхността на живота и ми е вдъхнала любов към красотата. Моята майка е като жива в спомените ми. Като жива, защото не можах да я видя в последния й час, и за мен сякаш тя не е напуснала земния си живот, а просто е отлетяла в неизвестна посока и всеки момент може да се завърне.
1.
Родена В Кюстендил, в дребната Пауталия, в този благословен от природата край, където цъфтят дърветата, цветя и артистични дарования, където Осоговската планина разкрива цветния си губер и мери ръст с облаците, майка ми сякаш е събрала в себе си и ми е предала толкова много от плодовете на тази безпределна щедрост. Целият този приказно-поетичен свят ми е безкрайно скъп. От дълбочините на този извор съм се старал да черпя красота и мъдрост за музикалното си творчество.
… Кюстендил. В меката атмосфера на септемврийски ден съм погледнал зя първи път към света, към майка си и сигурно съм видял миловидното й лице, надвесено с любов над мен. Тази любов не пресъхна, а се задълбочи. Та кой друг, ако не майка ми ме е отглеждала и бдяла над мен, когато баща ми е бил на две войни, вън от къщи, а също и следване в чужбина!
…В родната ми къща близо до Хисарлъка. На брат ми Живко, по-голям от мен шест години, му подаряват някаква стара пушка, почти ръждясала. Той започва да я човърка и по момчешки, на шега, вдига пушката и я насочва срещу майка ми, която ме държи в ръце. Вероятно съм бил на не повече от три години. Уплашена, се отдръпва рязко встрани. Миг след това се чува оглушителен изстрел и стаята се напълва с дим. Куршумът е ударил в стената, братОубийството е избягнато. Само съседите създават паника. Така невръс
тен щях да загина, ако не беше инстинкта на майка ми. Толкова пресен е този ранен спомен в съзнанието ми! Мога да си представя ужаса, който е изживяла майка ми! Моето детско око само е регистрирало станалото произшествие.
… Село Бобошево. Баща ми тук е мирови съдия. Дядо ми, дребен търговец, един път в седмицата отива с влака до Горна Джумая, днешния Благоевград, където отваря сергия в пазарния ден. Стоката му пренасяме с магаре до гарата, отдалечена на 3 км. С това магаре, след заминаването на влака, аз се завръщам по тъмно обратно в селото, като трябва да прегазвам реката Джерман. Едно дете на 7-8 години вижда в тъмнината несъществуващи призрачни неща. Направо ме беше страх. А майка ми, тръпне, залепила лице на прозореца, очаква да ме зърне в тъмнината. Помня радостните й очи и размразеното й сърце, от което струеше вълнение и топла обич… Можел ли съм тогава да преценя тревогите на майка си? Не! Но тази майчина любвеобилност е укрепвала моето самочувствие, което по-късно, в живота, ще
ше да ми бъде много необходимо за трудния път, по който ме поведе едно призвание. Така отдавна съм навлязъл в света на въображението и на дълбоките пластове на човешката душевност, от които извира изкуството!
2.
Майка ми беше лирична натура. Тя уравновесяваше малко no-драматичната природа на баща ми и с това създаваше разбирателство и спокойствие в къщи. Беше много общителна – обичаше да посреща гости и да ги слага на щедра трапеза. В къщи много често се правеха камерни музикални вечери, главно с квартет, в който свирехме и баща ми, и аз. Майка ми пееше хубаво, музикално и свиреше на китара. Учила е при баща ми и как да не се ожени след това за него?! Когато веднъж си счупих цигулката, единствената ми надежда да не бъда наказан строго от баща ми беше намесата на майка ми. Не че прикриваше „престъпленията“ ни, но омекотяваше удара и въздействубаше предимно с благостта на характера си.
Но майка ми умееше да проявява и твърдост, и строгост, когато се отнасяше до полезни за нас неща… Къщата ни беше в подножието на Хисарлъка. От неговата височина зимно време се спускахме с шейни. Времето за това удоволствие все ми се струваше недостатъчно и аз, 5-6-годишният „спортист“, шумно протестирах. че трябва да се прибирам точно в разгара на зимната „олимпиада“. Но майка ми беше неумолима. Затова ли на подобна строгост съм подлагал по-късно всичко написано от мен?
Майка ми не ме е учила на нещо конкретно, но ме е научила на много полезни за живота неща. Завързала ме е за невидимата нишка на едно естествено развитие. И ето, дълго време събирам аз дъждовните капки, пълни с влага и слънчеви отблясъци, за да стигне потокът на моето съществувание до пълноводие, от което да мога да черпя с две шепи.
3.
Под майчината стряха, в уюта на домашното огнище ли съм се научил да подреждам нещата около мен, да търся естествените им съотношения, за да пренеса по-късно всичко това в партитурите на моите произведения, където при организирането на звуковата материя трябва да цари известна строгост, но същевременно и творческа свобода.
Или топлото майчино крило ми е подсказало, че трябва да пиша за хората, като им поднеса по-скоро едно преживяване. отколкото да ги смая с някакви сложно премислени, звукови построения, които могат да ги учудят, но не и да ги развълнуват!
Така можах да се запазя от урагана на модните течения в музиката, който ме брулеше от всички страни, но не успя да ме отклони от верния път в изкуството.
0 Коментара