Повечето дни от годината Силвестър Калайков прекарваше в командировка. Той беше инспектор по жалбите, а за всеки миксер, произведен в тяхното предприятие, се получаваха по три рекламации, поради което командировките му винаги не достигаха.
Задачата на Силвестър Калайков бе не толкова да обезщетява, колкото да утешава ощетените. А в това отношение той бе неповторим. „Имаме по-голяма икономическа изгода – обичаше да казва неговият директор – да даваме една заплата на Силвестър, отколкото да хвърляме неопределено количество пари за подобряване на качеството, което в края на краищата никога не може да се гарантира.“
С други думи, Силвестър Калайков се радваше на уважение и служебно щастие. Неприятностите му започваха, когато се завръщаше у дома. Жена му го посрещаше вечно нацупена. И още от вратата почваше да се оплаква, че била вдовица при жив мъж, че съседите сквернословели по неин адрес, а на нея това не е безразлично, защото има две дъщери, пък и тя е жена на почтена възраст.
– А ти защо не им запушиш устата? – контрираше я Силвестър.
– Как да я запуша, когато тебе те няма по цели месеци! Ако си тук, ще те хвана под ръка и ще я запуша.
– Като ме няма, хвани си под ръка един любовник – казваше Силвестър Калайков с надеждата да предизвика у нея смях, но тя се намръщваше още повече, замълчаваше демонстративно, отказваше да сервира вечерята и когато той се канеше вече да ляга, изведнъж казваше:
– И ще го направя… Така да знаеш. Ще си намеря любовник, много по-хубав от тебе, и пред целия квартал ще ти туря рога!
Стотици озлобени от лошите миксери хора е успокоил Силвестър Калайков, а жена си не можеше да утеши.
Но не се и предаваше.
Винаги когато се завръщаше у дома, намираше начин да отклони в друга посока вечния и неприятен семеен разговор.
На никой мъж не е приятно жена му да обръща гръб. И той като другите иска, като се завърне у дома, да се отпусне от служебното напрежение, а не да предотвратява скандали.
И този път бе намислил да хвърли жена си направо в седмото небе. Сто на сто ще я разсмее.
Той позвъни.
В антрето отекват стъпки. Някой поглежда през шпионката, но не отваря. Стъпките се отдалечават. Явно скандалът е непредотвратим.
Силвестър Калайков след малко колебание отключи безшумно и влезе в дома си на пръсти. Събу се, рязко отвори вратата на хола и извика със страшен глас:
– Хванах ли те! Заповядай на любовника си да се предаде в мир!
Жена му обаче не се разсмя. Направи досадна гримаса и с жестове го попита да не е подудял.
Смлвстър Калайков остана пред големия трикрилен гардероб и повелително настоя:
– Приятел, излизай, докато съвсем не съм се разядосал. Излизай,докато не съм те направил на пихтия. Излизай, докато не съм ти смачкал главата. Излизай бе, човек! Стига си ми мачкал костюмите…
И той рязко разтвори гардероба.
Оттам, разбира се, не се показа никой.
– Ти наистина си полудял! – рече жена му. – По цели месеци не се връщаш вкъщи, при жив мъж ме остави вдовица, а сега се правиш на клоун. Не те е срам!
Подир малко от кухнята се чу тракането на вилици. Толкова е приятен този звук.
Нищо, че не се е разсмяла. По-важното е скандали да няма.
Вечеряха като добри и верни съпрузи. Любиха се.
– Историята с гардероба стана любима шега на Силвестър Калайков. Щом се върнеше от командировка, първата му работа бе да застане срещу гардероба и да извика със страшен глас:
– Предай се в мир, приятел, докато не съм се разядосал…
При завръщането от последната командировка Силвестър Калайков застана пак пред гардероба, но още преди да извика, гардеробът се разтвори и оттам излезе приличен мъж.
– Предавам се! – вдигна ръце той. – Но имай предвид, че не съм от страхливите. Скрих се в гардероба, колкото да уважа жена ти. Тя настояваше.
Силвестър Калайков се обърка.
– Гинче, Гинче! – развика се той по посока на кухнята. – Какви са тези нескопосни шеги?
– Остави спокойно жената да приготви вечерята – каза мъжът от гардероба. – Е, какво? Ще се бием ли, или като съвременни мъже ще се разберем? Ако наистина си ядосан, може да се дуелираме с шамари. Правил съм го друг път и е много ефектно. По даден знак всеки удря шамар на другия. Шамар след шамар. Кой докогато може да издържи. Ако се оттеглиш, признаваш се за победен. Ако искаш, да опитаме. Забавно е.
– Кой си ти бе? Натрапник такъв! – и Силвейстър Калайков се развика по посока на кухнята: – Гинче, Гинче…
– Как кой съм? – отвърна мъжът от гардероба. – Телевизионният техник. Нали така се казва при подобни случаи. Извинявай за шегата, но аз наистина съм телевизионният техник. И ще ги кажа напрано, та да разбереш, че съм честен. Кинескопът ти е напълно здрав. Изгорели са само три съпротивления и прехващачът на копчето за включване.
– Пръждосвай се оттука! – кресна Силвестър Калайков и се развика за трети път: – Гинче, Гинчеее…
От кухнята се подаде жена му.
– Заповядайте на вечеря – усмихна се тя, но като видя колко начумерен с мъжът й малко се смили. Силви, сега разбрах, че ти нямаш чувство за хумор, Другарят Николов е телевизионен техник. Майтап няма. Вместо да му благодариш, че се отзова по никое време, ти му правиш скандали. Бива ли така бе, Силви? Бива ли! Я тръгвайте и двамата пред мене към кухнята и там ще се разберете…
Вечерята бе апетитна и вкусна. Такава вкусотня не бил ял от сто години насам. Така каза телевизионният техник Николов. Но дали наистина е телевизионен техник? Силвестър Калайков също похвали вечерята и до края се държа възпитано. Избегна дуела с шамари, но не можеше да повярва, че мъжът от гардероба е телевизионен техник. Толкова много вицове има за тях. Гостът обаче се обиди и представи служебната си карта. Наистина бил телевизионен техник. И на всичко отгоре взема на Силвестър Калайков тринадесет лева и седемдесет и девет стотинки. За три съпротивления и един нов прехващач. Честен бил и не искал да го лъже. Можел да му вземе пари и за кинескопа, но той бил напълно здрав. Честен! Хайде де!
Най-после телевизионният техник си отиде.
Жена му го примами в леглото, но той й обърна гръб.
И започна един мъчителен разговор.
Телевизионният техник ли е мъжът от гардероба, или не е?
Да, не, не. да. Но защо тогава за телевизионните техници има толкова много неприлични вицове?
Спаха ли, не спаха ли, но след тази нощ Силвестър Калайков преустанови интермедиите пред гардероба.
С шегите не бива да се прекалява.
0 Коментара