Мъж за себе си

Коя жена днес би се заела е нова работа, без да се заинтересува от естеството й? Можем ли да си представим, че една директорка, преподавателка или адвокатка ще се впусне в професията си и няма да знае какво се очаква от нея, какви отговорности поема?

А ето че неща, очевидни по отношение на работата, се забравят, стане ли въпрос да се установи трайна връзка с веднъж набелязания избраник. Защото да прелъстиш не означава да задържиш и пътят от флирта до гражданското съвсем не е къс.

Известно е, че мъжът лесно скача в клопката на прелъстяването, но упорито брани свободата си. Моряшкият девиз „Във всяко пристанище по една жена“ важи за всеки мъж, макар по силата на парадоксална ирония статистиките да показват, че женитбата му се отразява чудесно: женените живеят по-дълго, с по-добро здраве и по-качествено,

при условие че им се спестяват домакинските задължения.

Как жена, която не е осъзнала основната движеща сила на мъжката психика, би съумяла да задълбочи една връзка? Как би дала на мъжа да разбере, че няма защо да се страхува от нея, че напротив – тя ще обогати живота му и без нея шансовете му за успех намаляват? С други думи, как да му внуши доверие?

За да успее в самостоятелното си развитие, на мъжа още в юношеска възраст му се налага да извоюва началната си независимост, като прекъсне пъпната връв, която все още го свързва с майката, първата жена в живота му, чийто образ завинаги ще запази. Психологията е доказала, че

при момчетата симбиозата с майката е много по-дълбока,

отколкото при момичетата. Не успее ли да осъществи това скъсване, по-късно мъжът не ще бъде способен да завърже зряла, дълбока връзка с друга жена.

Оставете му ролята на водач

Класическият образ на истинския мъж предполага самоувереност и отдалеченост, ако не и непристъпност. Той изглежда горд и вечно нащрек, готов да напада. За една жена е много трудно да разчупи подобна обвивка. В крайна сметка историята на отношението мъж-жена е история на езика: на думите, разбира се, но в още но-голяма стенен – на жестовете и мълчанията. Днес затрудненията в общуването изглеждат по-силни от всякога. Как да преодолеем стената и да я срутим, как да стигнем до мъжа, без да го изплашим?

Жената трябва преди всичко да държи сметка за невероятната суета на мъжа.

За да я опитоми, тя трябва да му предостави ролята на водач. Той има нужда от уверения за своята мъжественост, независимо дали е победител, на когото нищо не устоява, или свит срамежливец.

Ако той се почувства обект на вашето възхищение, връзката ви ще укрепне. Един възвеличен мъж си поставя високи цели, за да остане достоен за възхищението. Но подходите ли другояче, не се надявайте на трайна връзка. Покажете ли се присмехулница, неизбежно ще ви се паднат горчивите плодове на безразличието и бунта. Крайният резултат за вас е самотата.

Мъжът не се променя. Той, естествено, се развива, но само ако има подтик.

Стимулирайте го! Преди всичко го приемете какъвто е,

а това предполага много повече от обикновената търпимост – последица от безразличието или леността. Мъжът има нужда да се усеща герой за онази, която го желае: тя трябва да повярва в силата му, за да повярва и той самият, че е силен. Трябва да вложите цялото си сърце, за да почувства, че каквото и да му се случи, каквото и да направи, той винаги ще си остане героят, какъвто му се иска да бъде.

Оттук нататък идва дълбоката любов. Защото при цялото си непостоянство мъжът е предопределен за една жена. Следващата крачка: разгадайте нуждите му. Един мъж се нуждае от майчинство, друг – от сиянието на ума, красотата, сексапила, трети търси у жената творчески импулс. Всички тези нужди, разбира се, образуват сложна психологическа плетеница: онзи, който иска майчински грижи, бяга от назиданието; омаяният от фаталната жена ненавижда леснодостъпната и т. н,

Необходимо му е да ви покровителства

Майката и мъжкаря в едно – това търси у мъжа модерната жена, загубила толкова много от своята женственост. И ще си остане неудовлетворена, защото чувствителният, онзи, който е в състояние да олицетвори майката, обикновено не е напорист, а агресивният рядко бива нежен и внимателен. А пък тъкмо той има най-голяма нужда от майчинство. Но веднъж съблазнен, открива свое копие, огледален образ – една независима и агресивна жена, нямаща намерение да отстъпи и косъм от независимостта си, а още по- малко – да се грижи за някакъв господин, да отгатва нуждите му!

От това следва, че независимостта на днешната жена е по-скоро привидна, отколкото реална.

В интимните си отношения тя е по-безпомощна и обезоръжена от своите предшественички. Мъжът дава, но след като е получил. Той очаква от жената първия жест на нежност, за да бъде самият нежен. А жената, толкова мъжествена в поведението си, не ще дочака топлота, защото сама я е отказала или пък не е разбрала, че от нея трябва да излезе, за да се прояви и у мъжа.

Задачата й е наново да придобие своята женственост. Без срам и угризения да си припомни смирението, да остави на мъжа силата му и да се радва – като не се усеща вдетинена, задето й отварят вратата, държат й палтото, носят й покупките или я канят на ресторант. Фактът, че и сама сте в състояние да вършите всичко това, не означава, че се налага да го правите. Ако непрекъснато подчертавате, че се справяте и без мъжете, нищо чудно и те да ви покажат, че се справят без вас.

Нужно му е време

Знае се, че в любовта няма правила. Опитаме ли се да я стегнем в предписания, има опасност да я обезличим. И все пак съществуват грешки, които не бива да се допу¬скат. Две от тях са не¬търпението и обезлича-ването.

Нетърпението – защото любовта на мъжа се развива с времето: необходими са му паузи, за да си даде сметка, че определено присъствие му липсва. Тоест жената трябва да се научи да се отдръпва, да оставя на онзи, към когото се стреми, свобода на постъпките и жестовете. За жалост по-голямата част от днешните жени се стараят да се наложат. И това е основната причина за краха им в любовта – те са задушили женствеността си под агресивна, непроницаема обвивка и са забравили онова, което инстинктивно владеят запазилите женствеността си.

Пълното подчинение или самообезличаването

Никога не е за препоръчване всичко да се приема наведнъж, да се отстъпва без съпротива. Нека по-често си припомняме едно добре известно на психолозите понятие – съпротива. Какво означава то? Изследователите, които се занимават с поведението на детето и по-точно със способността му да възприема, са забелязали, че личността му е по-силна, по-здраво изградена, когато похвалата не е дадена веднъж завинаги, а оценката се колебае между различни степени на поощрението, т. е. когато одобрението не е предварително добито.

Така трябва да постъпва и жената, ако желае интересът на възлюбения й да не угасва – да поднася присъствието и еротизма си като ненадеен, неочакван дар. Жена, отдаваща се незабавно и изцяло, приемаща начаса всички прищевки на мъжа, когото иска да задържи, ще стигне до обратен резултат: не ще успее да поддържа пламъка и интереса му.

Подхранвайте желанието му

Жената често с изненада установява, че е привлякла вниманието на мъже, към които тя самата няма интерес. Не бива да се учудваме, защото в този случай неволно е задействал принципът на съпротивата. Колкото повече се изплъзвате, толкова повече се пали той. И когато се съгласите да пийнете чашка с него, да отидете заедно на кино, на ресторант или просто да повървите до спирката и той да ви разказва своите истории, тези неочаквани подаръци ще го изпълнят с огромна радост, желание и благодарност, той ще се гордее, че е преодолял някаква съпротива.

Страстта му се подсилва от съзнанието, че е спечелил битка. Затова е психологически необходимо да му противопоставите реална съпротива. Ако всичко му се отдава лесно, той не ще може да разгърне силите си, да покаже колко е мъжествeн – r l първоначалното, и в преносното значение на думата. За мъжа да обичаш означава преди всичко да побеждаваш.

Колкото по-опасна е битката, толкова по-сладка му е победата.

За съжаление жените рядко се държат така с онези, които искат да задържат. Как да накараме мъжа да заяви: „Да живеем заедно или да се оженим? Отговорът е прост: сложете разстояние между себе си и него, виждайте се с други мъже, ако ще, само с приятели. Но жените се възмущават от подобен съвет и възразяват, че времето, прекарано далеч от него, е загубено. Освен това те се страхуват от раздялата. А трябва – за да се поддържа пламъкът на любовта (и желанието) – от време на време да има раздели. Жената е длъжна да приеме това изпитание, за да се увери в дълбочината на привързаността у обекта на своята обич.

Ако пълноценността на жената означава цялостно приемане на женствеността – което между другото включва и отстъпването на някои инициативи, – то в никакъв случай не бива да води до отказ от собствената съдба. Да опознаем мъжката психология и нейните изисквания, но да не отвръщаме очи и от нашите собствени. Жената трябва да остане независима, докато мъжът, когото желае за свой спътник, не й докаже верността и привързаността си.

Използвайте женствеността си

Но това не е всичко. Ако познаването и прилагането на принципа за съпротивата беше достатъчно, любовните отношения щяха да се опростят извънредно много. Има един нюанс, нещо като отсъстващо звено в палитрата на женската привлекателност – загадката.

Онази, която поради незнание или отхвърляне (модерната жена с всичко се справя сама) изпусне из очи загадката на женствеността, се лишава от най-магнетичната съблазън, която има на разположение, и не ще съумее да се държи по подходящ начин с мъжа: тя няма да се довери, когато той се опита по-добре да я разбере, но отпусне ли се веднъж, ще извади на показ най-съкровените си проблеми. И тогава е много вероятно да изплаши своя събеседник, чиято единствена мисъл ще бъде как по-бързо да се измъкне.

И обратно – жената, която се осланя на тази най-неуловима област от себе си, знае, че никога не бива да се разголва докрай – физически и нравствено. За мъжа жената е жена именно със своя свян, с деликатността на чувствата си – те съставляват самата сърцевина на женствеността.

Разбира се, не става дума да се подлагат на преоценка правата, извоювани или направо изтръгнати след продължителна и упорита, нерядко сурова борба. Но днешната жена, познала вкуса на властта, тази традиционно мъжка привилегия, вкусила предимствата й (пари, независимост, уважение и пр.), жадува наново за женственост. Предстои й очарована да открие, че женствеността също е власт – власт магическа, състояща се от умение и чар, когато се използва с вещина. Лудост е да се пропилява подобно богатство.

Обществото се променя непрестанно, ала неизменна остава необходимостта да се споделя животът с обичано и обичащо същество. Мъжете изглеждат доста по-различни, но в същината си са същите. Всеки от тях мечтае да срещне онази, която е обединила в себе си майката, девата, ангела и демона. Няма жена, способна да бъде всичко това наведнъж. Не е ли най-голямото предизвикателство за жената да спечели мъж, който да бъде постоянно влюбен в нея и желанието му да не гасне?