Мамо, харесвам те хубава!

Добре ли изглеждаме? За да се уверим в това, хвърляме поглед към огледалото. Как ни стоят дрехите? Избрали ли сме подходящо бижу? А косата ни? И огледалцето, то се знае, ни отговаря…

Ала до себе си имаме и едно друго, неподкупно и критично. Това е нашето малко дете. То първо ще забележи новия ни тоалет. Преди всичко ще разгледа новата ни чанта. Ще изследва старателно пудриерата… Прецизно ще надникне в кутийките и шишенцата с гримове. И мигновено ще изрази мнението си. Импулсивно. Искрено. То винаги има отговор за това, добре ли изглежда неговата майка.

„Мама се облича най-хубаво! Сама си шие дрехите. Върти се пред огледалото. Аз и подавам карфичките. От останалия плат понякога ми шие поличка. И заедно двете сме си най-хубаво облечените!“’ (Валентина, 6-годишна.)
„Като отворя гардероба, и какво да видя – дрехите на мама са най-много. И са по- хубави от нашите с кака и татко. Те са най-различни на цвят. Харесва ми, че са парфюмирани и ми миришат на мама.“ (Камен, 7-годишен.)
„Най харесвам мама, когото облече червената си рокля. А косата й е накъдрена и пухкава. Мама ми обеща, че ако слушам, и на мен ще ушие червена рокля.“ (Милена, 6-годишна.)
„Моята майка си купува от готовите дрехи на магазините. Затваря се в една стаичка с перде отпред да ги пробва. Аз много й помагам, понеже подавам отвън дрехите. Харесвам ги тези нейни работи, защото имат много копчета, които правят „щрак“. Мама си има също и много гривни от сребро. Дрънкат силно.“ (Красимир, 6-годишен.)

За детето е особено важно

майка му да е най-интересната.

Най-привлекателната. Най-очарователната. И то наистина я вижда в идеална светлина. Иска го. Нужно му е. Пък и ако приятелчетата му я одобряват и харесват, тогава е напълно удовлетворено. И гордо.

„Като идва да ме вземе понякога от училище, момичетата от нашия клас казват, че моята майка е най-елегантната. И така си е! На мен ми става адски хубаво. Обаче една завистчийка, която не ми е приятелка, не харесва и майка ми. Направо казва, че не била модерна, понеже не носи панталони. А това въобще не е вярно. Майка носи, и то хубави панталони, но само на море.“ (Стефка, 9-годишна.)
„Мама сутрин се оплаква, че нямало какво да облече. Но после намира и става най-интересната. Аз много обичам да ходя заедно с нея, защото всички ни гледат.“ (Надежда, 8-годишна.)

Ала има деца, които негодуват, ако почувствуват, че майките им будят възторг и възхита у другите. Направо не търпят конкуренция. Стават ревниви. Дразнят се, ако си боядисва косата, нервничат, ако се гримира дълго пред огледалото. Четиригодишният Филип твърдо настоява: „Мамо, не искам да се правиш за навънка хубава! Аз и така те харесвам!“ Ако това не помогне, преминава в съвети – „Слушай да ти кажа – ти недей си писа по лицето. Особено на очетата. На очета не се пише, да знаеш!…“ Малки дипломации. Нежни и мили жестове на привързаност.

Понякога детето само ни предлага какво да облечем.

Случва се да се изненадаме от неочакваната му привързаност към синята ни рокля например. Какво ли толкова му говори роклята в синьо? Естествено за някоя лудория, очарователна и весела исто¬рия, която очаква да преживее отново. Затова нека да си облечем синята рокля… За да е хубаво и на двама ни.

Нищо чудно тогава, че седемгодишният Станимир не дава да се издума за зеления пеньоар на майка му. При все че е елегантен, грижливо пазен само за гости. „Направо е отвратителен! Мама го облича, когато тръгва вечер да ме прибира от съседните дворове. И до вкъщи само ми се кара!“

Съображенията „против“ външния ни вид не винаги се изказват с желание. По-срамежливите деца не споделят интимните си преживявания. Свеждат очи и не желаят да коментират с чужди хора майка си. Но ако все пак се „изпуснат“ да го израздт…

„Аз много не харесвам мама официална. Слага си дълги токчета. Маже се много с червило. И не може да ме целува.“‘ (Цветанка, 6-годишна).
„Моята майка е учителка и затова ходи винаги чиста и изгладена. Слага си най-обикновени поли и блузи. Нищо особено. Лично аз я харесвам, когато си обуе джинсите. И като си вдигне високо косата.“ (Васил, 9-годишен.)
„Майка се облича винаги по списанията за мода. За вкъщи обаче – не. Татко казва, че ние – аз и той, също сме важни. И затова искаме и у дома да е хубава. Истината обаче е, че само чисти и подрежда стаите и въобще няма никакво време да бъде хубава.“ (Христо , 9-годишен.)

Случва се, при това често, след като огледалото върне образа ни, да не се харесаме. Уморени или напрегнати. Притеснени, на глас да заявим: „Остарявам, вече не съм хубава!“ Огледалото, онова, студеното и гладкото, си мълчи мъдро. А нашето малко дете още се гуши в нас, гали се, смее се. И ни опровергава: „Ти си най-младата майка! Ти си най-хубавата майка!“ И е толкова искрено. И е толкова мило. Иди, че не му вярвай!… И миг след това, като се погледнем в огледалото, ще видим – наистина сме хубави…