Децата си гледаме така, както и работим – на смени. Когато жена ми е първа смяна, аз ставам пръв и приготвям закуската за всички. После пазарувам най-необходимото. Мога и да готвя. Не обичам претоплено от вечерта ядене. „Татко, казват децата, бива си те за главен готвач първа категория!“ Момичето ми е на 10 години, а момчето – на 8. Съседите ми се чудят защо не спя сутрин до късно, като съм бил нощна смяна, ами се занимавам с децата.
А как иначе?
Да ги оставя да скитат по дворовете, а аз да се излежавам? И баща ми беше такьв. Искаше да ни знае къде сме, какво ни се е случило. Интересуваше се какво мислим за всяко нещо. Вкъщи нямаше нищо скрито покрито. Държеше ни свободно, но строго. Казвах си, имам ли деца, аз и жена ми ще им бъдем като приятели. Знаех как става. Не да се вдетиняваме и да им „вървим по гайдата“. Но да знаем какво им щрака в мозъчетата.
Вечерно време са ни най-хубавите часове. Децата си разправят своите случки. Ние – нашите. И не можем да се наприказваме. Научил съм децата да се интересуват от моята работа. Сами ме питат как е минал денят във фабриката, момчетата от бригадата как са, ами нормата, доставиха ли ни амбалажа от вчера…
Веднъж даже се почудих – отиваме на почивка в нашата станция и момчето ми взима участие в разговорите на работниците – като равен с равен. Знае кога сме правили профилактиката на машините, кое още е разцентровано, пита за детайлите… Много бях доволен от него.
И от себе си, защо да крия.
Напоследък дъщерята споделя повече с майка си. Не че ревнувам, но бях свикнал да ни търси еднакво. Но навлиза в по-особена възраст, редно е да си имат и по-особено доверие. Момчето явно ме предпочита. Обзавел съм малка работилничка на тавана и заедно майсторим някои неща за вилата. Работата му идва отръки.
Много ми е чудно. като отида на родителска среща и видя: аз и още един баща сме най-редовните. Идват изключително майки, баби и дядовци. Къде са бащите? Струва ми се, че е важно и бащата да държи връзка с училището.
Животът сега е напрегнат.
Hе може само майката да се занимава с децата.
А двамата трябва да намират време и за себе си. Затова у дома се редуваме, не само този, който е по-свободен, се заема с тях, а и този, който е по-малко изморен. Когато съм с децата, аз си почивам.
Спомням си, преди месец се връщам от тежка командировка. Две вечери не бях спал. Чувствах се съсипан. Децата ме посрещнаха още от вратата с радост – едното спечелило в математическата олимпиада, другото избрали да пее в хора. За мен това беше повече от подарък.
0 Коментара