Нощем с Род Стюарт

Балконът е общата ни терито­рия. Липите са усукали клоните си така, че двете почти не се виж­даме. А иначе сме близо. Толкова близо, че и тази нощ чувам сълзи­те й. Макар че очите на Джуд са сухи. Сухи като пясък.

Станахме приятелки преди го­дини. Тя често закачаше момиченцето ми, докато накрая я влю­би в себе си. Впрочем да увлече хората не е проблем за Джуд. Очарователна е с тая нейна сладкодумност, с доста рядко среща­ната й интелигентност. Общува дори с бабите, седнали на одумка пред блока. Когато има време, разбира се. Джуд е много зает човек – научна работа, команди­ровки. Майка и доскоро се гордееше с това. После замълча. Има такива моменти в живота на една майка и дъщеря й. Когато се налага взаимно да крият мъката си. Когато предпочитат чуждия човек за изповедник.

Такава бях аз за Джуд. Пък и възрастта ми ме сближаваше с нея. Да не говорим за музиката на Род Стюарт – и двете бяхме луди по него!

Вариант за дъщери

Липсва ми обаче хладнокръ­вие, за да изрека докрай пробле­мите на жени като нея. Изкуша­вам се да започна с просеща състрадание фраза: „А лесно ли е да си жена?“ Ако нещо двете с Джуд решително не приемаме, то е точ­но такъв подход към жените в различните писания: милозливост, подкупващо изтъкване, че са нежен пол и видите ли, трябва да бъдем снизходителни, както и всякакви други бонификация! Външно погледнато, моята при­ятелка се вписва в схемата „отли­чен специалист, но в личния жи­вот нещо…“. Неизменното многоточие ни вбесява. Жените от типа на Джуд нямат нужда от авансирано съчувствие. Ако от нещо и те, и обществото се нуж­даят, то е – повече реализъм.

Да изтъква превъзходството си над традиционния женски морал е повече от удоволствие за нея. „Знаеш ли колко мъже съм имала в живота си – обича да ме дразни тя. – Много. Защото ми ха­ресва. И не правя никакви моралистични спекулации със своя секс!“ След което добавя: „Какво знае свенливият обществен слух за жени, наистина сексуално равноправни с мъжете!“

Обкръжена е с много мъжки приятелства. Почти с всеки от тях е имала своята интимност, след което без мелодрами заживяват със своите си неща.

„Това се казва „феър плей“ – пояснява Джуд. –

Сексът означава здравословен начин на живот, а не стръв, на която да хващаш мъже за съпрузи!“ Изобщо много уму­ваме върху тази тема. Не беше кой знае колко отдавна, когато тя откри едно английско списание: „„Я гледай — зачита ми. — Неограничаваната от нищо инициатива на жената в сексуалните отно­шения все повече допринася за за­губа на желанието за партньорст­во у мъжа…“ Помисля малко, после кима: „Вярно, напоследък забавленията в леглото са малко едностранни като усилия…“

Някаква странна пауза в интен­зивния й живот я накара по-често да си остава вкъщи. На онзи бал­кон там, под липите. Веднъж не­очаквано ми каза: „Измислила съм „женски послания към мал­ките момиченца“. Искаш ли да ги чуеш?“ Още като ги изслушах, за­почнах да се досещам за нещо. Посланията бяха сурови. Моми­чето трябва да знае, първо, че не всяка харесвана жена е обичана. Второ, не всяка жена, която мъ­жете обичат, искат да е и майка на децата им. Трето, еротичното побърква мъжете, но…

Между другото, приятелките й настръхват, когато намекна, че една жена не може без деца. Умират да иронизират, че точно тоя инстинкт е тикнал половината от състудентките им да сключат предимно „социално неравни бракове“ (това изглежда много ги плаши!)  Гледали да родят благословено от обществото розовобузесто единаче, това било бракът.

Иронични са и кьм старите моми: „Жертви на романтичните представи за луда любов, клетите. И когато узнаят колко некрасиво нещо са половите взаимоотношения, затварят се като охлюви в черупките си. Или стават самотни майки, та да имат алиби за цял живот, като все охкат колко са злочести, защото са мъжете били егоисти…“

Впрочем и досега не съм сигурна за тия момичета. Искат да се омъжат, но няма за кого; или хем не искат да се омъжат, хем няма за кого! Както и да е. Важното е, че винаги ме е смущавало нещо в тяхната гледна точка. Умни са, а някак фанатично вярват, че светът се е изменил коренно и забраните в игрите между двата пола за всеобща радост са отменени поради непригодност!

Един ден Джуд дойде посърна­ла. „Като в лош роман – запо­чна краткото си резюме на своя проблем тя. – Бременна съм. Не вземах контрацептиви, защото не исках да се тровя. Пък и все по-рядко ми се случваше…“ После прибави: „За беда не мога да на­правя аборт, вече ми се случи.“ А в заключение изстреля: „Не мога, но ще направя, естествено!“

Господ да ти е на помощ, Джуд!

Стоим на балконите си, оглушали за музиката. Ровя безредно в съзнанието си. Не откривам нещо свястно, затова пък се замислих за майка й. Не че търся виновници за нещата: стига толкова виновни. И все пак нещо е заложено още в детството на Джуд!

Вариант за майки

Въплъщавам се в ролята на  тази майка. Значи така. Възпитавам дъщеря си във важни принципи, които тя всекидневно възпроизвежда. Хората ценят интелекта й: отличничка е, умее да съхранява своето достойнство. Понеже е хубава, навъртат се влюбени момчета. Прекарва епидемично неизбежната за училище неизбежната за училище първа любов. Става жена, както по съученичките й.  Всичко е нормално, без стресове – учението продължава. Следват връзки, общо взето кратки, защото дъщеря ми е научена да не позволява чувствата да затъмнят здравия й разум. Сексуалното е толкова приятно, че увертюрата от емоции и любов става все по-незадължителна. Kъм трети курс,  както повечето, Джуд е скептична към голямата любов:

„Отживял шлагер – по думите й.

В курса до болка се познавахме. Всеки беше спал с всеки. Които не се оженихме, бяхме заклетите „ергени“. Ако ни хрумне, отиваме в „Яйцето“, пием евтино вино наравно, а после…“ Е, после, след това мило другарство, по закон божи следвал още по мил секс. Без усложнения. Важното е да прекарате добре. За целта препоръчително е да владееш повече техники: да се любиш темпераментно и с въображение като онези хлапачки от „Магурата“ и „Кравай“. И още нещо. Ако изобщо па сутринта отидеш на лекции, казвай пьрва „Здравей, как си!“ на епизодичния си любовник. Това поддържа све­жи отношенията!

Съпротивлявам се на този ва­риант. Разбира се, нещата едва ли точно така са били. Сигурна съм обаче, че майката на Джуд е дър­жала най-вече на престижните не­ща. Представям си блестящата аула, връчването на златните ме­дали на отличниците и Джуд сред тях…

Не, не искам този вариант!

Изпробвам мислено следва­щия. Възпитавам дъщеря си традиционно. Чрез филма „Телеви­зионни новини“ например онагледявам твърденията си, че на еманципираната жена дори в САЩ й е трудно. Може да при­бягна до английския „Мона Ли­за“, за да внуша пък определени задръжки у дъщеря си относно плътта. Защото да отдадеш плът­та си често е вид услуга, при то­ва – както е у нас при тая еман­ципация – безплатна! Непремен­но ше използвам литература за извънбрачните деца, родени пре­димно от ученички (например статистически сборник за съответната година!). Важното е моето момиче да се научи да контролира емоциите си,кипящата в съществото й еротика. При нужда – ако дойде първата любов и прочие – ще упражнявам (интелигентно, разбира се!) родителската си интервенция. Бащата и майката на момчето трябва да са ангажирани също и да бдят като мен леглото да не помрачи съществуването на двете ни деца.

Винаги ще изтъквам пред дъщеря ми, че не съм я родила, за да я оставя самотна. Нито пък стара мома да плете пуловерчета за чужди деца. Животът на една млада жена трябва да следва

ли­нейната зависимост „любов –  брак“.

Сета пьк аз не съм си симпа­тична в този вариант. Почти виждам усмивката на Джуд: „Така непременно ще изпратиш дьщеря си пред „Магурата“! Там всички осъждат тъкмо праволинейния еснафлък на родителите си.“

Пра­ва е. Нали и аз ценя свободата на човека във всяко отношение! Включително и в областта на сек­са!

Но нещо пропускаме, Джуд. Като че ли затова така се случи с теб. Гледната точка на мъжа, разбираш ли? Всъщност отдавна исках да ти разкажа за молбата на един твой приятел, дето беше от най-най-освободеии ге мъже. Та помоли ме той така, зад гърба ти, да поговоря с дъщеря му. „На 22 години е – поясни ми и ве­че има втора връзка! Поговори й, нека да се омъжи!“ Дъшеря му е студентка, а той, който в твоя компания не пропускаше да се погаври с морала на порядъчните, сега се кахъреше дали тя ще стане нечия съпруга! Защо, не скрих учудването си аз. Ами не е добре, каза, за едно момиче вто­ри път да не го поискат. И в от­говор на недоумението ми разка­за своята мъжка метафора. За крайпътните ниви, дето всеки, щом минел покрай тях, хвърлял нещо и отпътувал. Нито му се сее там, нито му се жъне…

Страхотно парче пее този Род Стюарт! Не бих искала Джуд да стои самотна на този балкон, не искам… Всъщност мисля, че тя вече е открила своя възглед за проблема си, та да го направи по­носим. Струва ми се, тя беше пси­хически готова –  за какво иначе ги измисли онези „послания на жената до малките момиченца И още нещо. Навярно тези въз­гледи ще са по-приспособени към правилата на мъжката  игра. Та природата, тази стара, прастара бабичка, продължава да ни кара да играем все едни и същи игри. Те не са само в леглото, макар и да почват от него.

Сега със сигурност знам какво ми е липсвало у Джуд. Казват, че от отношението на обществото към жената зависи равнището на цивилизоваността. Присто прибавям: и от отношението на жената към женското в нея. Свободата и интелигентността неподходящо прикриват тази женственост. В най-лошия случай, уви, улесняват злоупотребата с нея. А жените плащам много скъпо, нали, Джуд?