Първият Майчин дом – само кметът разрешавал секцио

Освобождението от османско иго завари България без нито една акушерка и лекар-акушер. В своя доклад до княз Дондуков-Корсаков губернаторът на София Алабин подчертава, че в града няма нито една болница, нито един лекар, нито един аптекар.

Със специално решение на общинската управа на 13 октомври 1879 г. в София се назначава първата „градска баба“. Къде са раждали българските майки може да се види от данните в статистическите регистри след 1880 г.: „по пътя за лозето“ или „на гости у кума“.

По-старите жители на столи­цата пазят спомена за жълтата сграда, разположена между ули­ците „Струга“, „Цар Самуил“, „Клокотница“ и площад „Банишора“. Тя е открита на 19 ноември 1903 г. Повече от седем де­сетилетия в нея се помещаваше първата у нас акушерска болница „Майчин дом“. В неговите зали, под неговия покрив за първи път видяха белия свят повече от 80 кил. български граждани.

Първи стъпки

Повече от 20 години са нужни на българската буржоазия, за да открие обществена болница за акушеро-гинекологнчна помощ.

В първата сграда, която имала формата на буква „П“, са разкрити 42 легла: 20 родилни и 22 гинекологични. Съвременниците й описват по следния начин обстановката: „Родилната стая е с едно обикновено легло, мра­морна масичка и дървена маса, на която са поставени везни за измерване на новородените. Малка цинкова вана под 2 крана за гореща и студена вода допъл­ват описаната обстановка. В бол­ничните стаж леглата са железни, с метална мрежа, сламеник и вър­ху него вълнен дюшек.“

Необходимата за тоалета на болните вода в началото се стерилизира на примуси, а по-късно се прави специален казан. Бельо­то се пере в едно корито и едва no-късно се изгражда пералня с… 3 корита.

Пари няма. Те са нужни за во­денето на три войни, коя от коя по-безсмислени.

Руската акушерска школа

Най-характерният момент в развитието иа „Майчин дом“ е, че архитектурно и функционално тя е строена по образец, взет от прогресивните традиции иа ру­ското акушерство. Според някои данни проектът на клиниката е на руски архитект. А по-нататъшното развитие на болницата илюстрира здравите връзки меж­ду българската, руската и съвет­ската медицина.

Първият лекар — управител на „Майчин дом“, е д-р Димитър Стаматов. Роден в Шумен, завършил гимназия в Русе, той следва медицина в Киев. Закър­мен в духа на здравите хуманистични принципи на руската аку­шерска школа, той поема ръко­водството на първата акушерска болница в новоосвободената страна и въвежда фанатичен ред и чистота.

През 1907 г. управител на бол­ницата става патриархът на бъл­гарското акушерство, бъдещият народен лекар д-р Методи Славчев. Роден във Велико Търново в многобройно семейство, той завършва Московския медицин­ски институт като стипендиант със званието „врач с отличием“.

След Първата световна война в София се слагат основите на първия в страната медицински факултет. „Майчин дом“ е база на Катедрата по акушерство и гинекология. Неин първи ръко­водител е видният руски профе­сор Г. Е. Рейн, възпитаник на Петербургската военномедицин­ска академия и професор в Киев­ския медицински факултет.

Героизмът на пионерите

Дори за неспециалиста не е грудно да си представи героизма, е който по онова време са ра­ботили тружениците на „Майчин дом“. Болничният персонал се състои от трима лекари, две аку­шерки, още толкова сестри и де­сетина други служители.

„Едно от най-трудните задъл­жения на лекаря-ординатор съставляваше безспорно безотлъчното 24-часово дежурство — пи­ше за това време д-р М. Славчев. — То прави ординаторската служба в „Майчин дом“ една от иай-мъчннте, тъй като при трима ординатори трябва да се дежури всеки трети ден.“

Двете акушерки трябва да де­журят през ден в родилната зала, понякога по цяла нощ. Лекарят-управител е безмилостен и към себе си — всяка приета жена се преглежда от него и едва тогава постъпва в съответното отделе­ние.

Представа за жените, преми­нали през клиниката, дава отчетът за 1909 г. Според него са би­ли приети „2444 българки, 189 еврейки, 28 немцойки, 20 циган­ки, 7 сръбкини и 5 румънки.“ Професионалната структура на жените е типична за епохата: 2858 са домакини, 45 учителки, 26 ши­вачки и 16 слугини. Тук раждат жени от София, Пловдив, Кюс­тендил, Враца, Велико Търново, Русе, Стара Загора.

“Майчин дом“ — Алма Матер за българските акушер-гинеколози

Още в първите години от съ­ществуването на болницата работещите в нея въвеждат новос­тите в диагностиката и лечение­то. Днес някои от техните ново­въведения изглеждат смешни и дори жалки, но не трябва да се забравя колко трънлив е пътят на новото.

Почти анекдотнчио звучи мо­тивировката за използуването на гумените ръкавици за преглед: „Въведоха се каучукови пръсти при изследване на всички амбу­латорни, с което се предпазиха ноктите иа господа докторите от замърсяване.“

Тук се извършват първите операции: налагането иа акушерски щипци, екстрахирането на плода. За да се извърши цезарово сечение, е трябвало да се иска разрешението на градоначалника.

Повече от 10 хиляди български лекари са се обучили в „Майчин дом“ и са овладели принципите на майчиното здравеопазване. Възпитаници на клиниката полагат основите на акушеро-гинекологични отделения и болници в София, Пловдив, Варна, Плевен, в почти всички окръжни градове.

От 1907 г. до 1944 г. клиниката е единствена в страната база за обучението иа акушерки.

Днес жителките на София и жените от страната, които се нуждаят от високоспециализирани грижи, имат на разположение един истински дворец на здравето — Научноизследователския институт по акушерство и гинекология при Медицинската академия. В него годишно се раждат повече от 6500 деца. Над 130 хил. нуждаещи се от цялата страна получават консултатинвна помощ, а 22 хил. жени — специализирани болнични грижи.

От 5 години „Майчин дом“ не е вече болница. Но историческата сграда, една от малкото останали от онова вълнуващо време, трябва да бъде съхранена за поколенията, и може би да се превърне в музей на българската медицина.