Вьв връзка с половото възпитание на децата често се допускат грешки. Някои родители и възпитатели не са подготвени, липсва им правилен подход към разясняването на различни въпроси, повдигнати от самите деца. Те не знаят как да постъпят и какви отговори да дадат. Половото възпитание трябва да започне още преди децата да ходят на училище и да продължи в училищна и юношеска възраст. Успехът на възпитанието зависи от метода, по който то се провежда. Не трябва отрано да се насочва вниманието на децата към половите въпроси, нужно е само да се удовлетвори естествената любознателност и правдиво да се отговаря.
Децата отрано проявяват любопитство за своето произхождение. Те често запитват своята майка: «Вярно ли е, че децата ги донасят щъркелите и ги пускат през комина?» Обикновено родителите отговарят с общи фрази и нравствени наставления. «Това е срамно и неприлично и не бива да се говори.» А защо е срамно и неприлично — на това децата сами трябва да си отговорят. Когато после излязат на улицата, техни връстници или по-големи деца съвсем погрешно и пакостно обясняват повдигнатия въпрос. Правилно е майката или бащата да свържат отговорите си с примери от природата, от живота на растенията и животните.
Когато бащата се разхождал с дъщеря си из полето, те минали покрай едно стадо и тя неочаквано задала въпроса:
– Татко, отгде са се вземали тези агънца?
Бащата взема една ябълка, разрязва я през средата и показва на дъщеря си зрелите черни семена.
– От семето е израснало това голямо дърво. И агънцата са деца на овцете.
– Висели ли са и расли ли са агънцата на овцете, както ябълките на това дърво?
– Не, те са расли отначало не на тях, а в тях, защото са били още много слаби и нежни и не са могли да живеят вън.
– Татко, аз била ли съм по-рано в мама?
– Да. Преди да можеш да живееш между нас, ти беше в тялото на майка си, беше част от нея.
На децата също могат да се разяснят понятията за плодник и тичинки. Цветният прашец на тичинките, т.е. мъжкият орган на растението, прониква в плодника (женския орган) и от него се получава различен плод.
Разговорите с децата по половите въпроси трябва да се водят сериозно, да се говори и разсъждава с тях като с равни хора. Ако родителите успеят до пубертета да предпазят децата от порочни навици, да ги ориентират правилно по половите прояви, те са направили предостатъчно, за да могат децата да изживеят по-безболезнено пубертетната възраст, от една страна, и от друга, да положат здрави основи за творческото им развитие.
Голямо влияние върху правилното възпитание на децата играят
отношенията между мъжа и жената.
Понякога в тях се наблюдава такова психологическо настроение, такива възгледи и постъпки, които противоречат на понятието за комунистическа нравственост и са несъвместими със социалистическия бит. Отношенията на мъжа и жената един към друг в присъствието на децата трябва да бъдат проникнати от взаимно уважение. Всякакви интимни мотиви, взаимно неудовлетворение, подозрения, ревност и упреци трябва да бъдат скрити от децата. Децата не трябва да бъдат свидетели на половия живот на своите родители. Те не бива да разговарят пред тях на полови теми, да се държат свободно и цинично, прегръдките не трябва да стават пред очите им.
Тенденцията на много родители незабавно да удовлетворят всички капризи и желания на своите деца често води до по-нататъшна невъздържаност в областта на чувствените им влечения, а това довежда и до изкуствено удовлетворение (онанизъм), до ранен брачен живот, а у възрастните — до измени. Суровите наказания, угнетяването на децата ги откъсват морално от родителите, а това ги прави затворени и преждевременно пробужда половата им чувствителност.
Положителна роля върху правилното полово възпитание на децата играе активното им участие във физкултурни занимания, които спомагат за премахване потискащото влияние на кората на главния мозък в регулирането на физиологичните процеси. Децата трябва да привикнат да провеждат
редовно утринна гимнастика,
като изтриват с влажна студена кърпа кожата на гръдния кош и крайниците, а след това със суха кърпа до зачервяване на кожата. Разходките и екскурзиите оказват общоукрепващо въздействие на целия организъм, за подобряване функциите на сърдечно-съдовата и храносмилателната система и за усилване обмяната на веществата.
Не по-малко възпитателно влияние оказва въвличането на децата отрано в трудовия процес. Трудът играе огромна роля за развитие на физическите и духовните сили на децата, за
формиране на целия нравствен облик
на растящия човек, на неговите чувства, воля и характер, отвлича вниманието от лошите навици, ражда нови чувства и мисли, променя съзнанието, възпитава ново поведение и създава новия човек.
Бъдещето на децата до голяма степен зависи от възпитанието им в ранна възраст и положените грижи от страна на родителите и възпитателите.
Нека не забравяме българската поговорка «Желязото се кове най-добре, докато е горещо!»
0 Коментара