Родителската обич е най-естественото и най-силното чувство на този свят. Но, когато любовта към децата не знае граници, тя нанася сериозни вреди на тяхното възпитание. Прекалено силната и задушаваща любов заслепява родителите и те не виждат недостатъците в характера и поведението на своите деца, дори ги предизвикват.
Последиците от прекалената и безогледна родителска любов най-често имат отрицателен знак и се проявяват, когато родителите поемат изцяло задълженията на своите деца и им позволяват да живеят само с права, които постепенно се превръщат в капризи.
Една от най-честите
негативни последици е разглезването.
Детето е оградено непрекъснато от прекалено силната обич на всички близки. А кому не е известно, че разглезените деца се понасят трудно дори в собственото им семейство. Когато излязат навън от домашната обстановка, те се адаптират трудно към даден колектив, защото околните не се примиряват с техните капризи и не задоволяват прищевките им. Така се зараждат напрегнати отношения, които трудно се изживяват, понеже разглезеното дете много рядко търси вината за това положение в себе си или в своите родители, а непрекъснато обвинява другите.
Друга отрицателна последица е
формирането на егоисти.
Това най-често се случва, когато вършим всичко вместо децата, когато треперим над всяка тяхна стъпка. Тогава те, дори без да искат, започват да експлоатират чувствата на близките си, да злоупотребяват умишлено с тях. В началото този егоизъм не дразни родителите. Но постепенно малкото егоистче се превръща в голям и закоравял егоист, чието поведение и капризи тровят живота на най-близките му хора.
Прекалената родителска любов води до изграждането на безволеви личности. Постоянните грижи, вечното треперене и непрекъснатото бдене над децата пречат при формиране на волевите им качества. Качества, които държат човека изправен при различни житейски изпитания.
В изнежваща атмосфера израстват аморфни младежи,
неинициативни, които не смеят да предприемат самостоятелно и най-незначителната стъпка. По-късно такива младежи се превръщат в неудачници, които нищо не могат да постигнат в живота си, въпреки че не им липсват способности. Защото са лишени от инициативност и решителност. Но къде и кога да придобият тези изключително важни качества – детството и юношеството им са преминали в атмосфера, която не само ги разглезва, а и ги задължава да отвръщат със същата прекомерна любов на своите родители, да се въртят непрекъснато около мама и татко, да им бъдат винаги под ръка, за да има над кого преблагите родители да изливат своята
постоянно бликаща нежност.
Безграничната родителска любов се превръща в тежко бреме за децата, защото най-често тя е тиранична. И те се смущават от нея, особено когато се проявява пред чужди хора. Неведнъж сме били свидетели на видимото неудобство на вече отраснали младежи и девойки, когато майката говори с прекомерна нежност на чедото си и го гледа с умиление, въпреки че то вече е по-голямо, по-силно от нея. Този подход притеснява момичетата и ги прави по-затворени. При момчетата обаче стеснителността често се компенсира с преднамерено грубо отношение, те реагират остро или се отнасят с открито пренебрежение към майката или бащата. Подобно поведение поражда нови изблици на истерична грижовноост и на натяквания, че за огромната любов и
постоянните грижи им се отвръща с неблагодарност.
Прекалената родителска любов може да преследва и користни цели. Този вид демагогско поведение на родителите е най-вредно. То се проявява най-често, когато има разнобой в схващанията на родителите за възпитанието на децата или когато възникнат остри противоречия и неприятности в семейството. В такива случаи обикновено единият от родителите търси в детето съюзник и се стреми да го
подкупи със силната си любов, с подаръци.
Не отричам, че по този начин може да се постигне известен превес в борбата срещу другия родител. Но тези победи са краткотрайни, защото докато детето е малко, с удоволствие понася майчините или бащините ласки и лесно може да остане с впечатление, че „мама е много добричка, а тати е лош“, или обратно. Но с времето нещата идват на местата си – и най- наивното дете стига до извода, че
прекалената нежност и постоянните целувки
не са единствената ценност на този свят и не могат да бъдат основен критерий за доброта и честност.
Но има още една изключително вредна последица от прекалената родителска обич – стимулирането на престъпления от различен характер. Това се случва най-често, когато родителите оставят децата си да вършат
безнаказано всякакви глупости.
С времето детето започва да смята, че му е позволено абсолютно всичко. Така лошите постъпки стават все по- големи, докато един ден се превърнат в престъпления. И когато се стигне до съда, родителите, безкрайно изненадани от поведението на детето си, дори в тази тежка ситуация не искат или не могат да разберат, че със своята всеопрощаваща обич несъзнателно са го подтиквали да върши безобразия.
Любовта на родителите действително облагородява характера на техните деца. Но само когато е съчетана с взискателност, когато не освобождава от задължения.
0 Коментара