Нашият баща е акуратен човек. Обича винаги всичко да се върши както трябва. Не признава самодейността. Освен това е принципен човек. Преди време ръководеше експедицията на продукцията в един завод. Често нареждаше на своите сътрудници: „Тези вагони да се изпратят на север или на юг. Но непременно днес. Или утре!
Сътрудниците изпращаха вагоните, където трябваше. Татко оставаше на принципните си позиции и всички бяха доволни. Но сега той беше неумолим:
– Става дума, че нашата Люда, нашата единствена дъщеря, без да се смята този глупак (имаше предвид мене), се готви да доведе вкъщи своя годеник. Ако смятаме нашето семейство за здрав колектив, то сме длъжни да приемем в този колектив новия член по всички правила…
И ето в петък, в деня на сгледата, в апартамента се събра великият художествен съвет в състав: дядо – професор по пеперудите и насекомите, баба – преподавателка по пеене в началното училище, татко, мама – готвачка в кухня-майка №7, чичо – хрург, леля – рекордьорка в тласкането на гюле.
В шест без пет сестра ми се втурна запъхтяна и заговори:
– Ние сме тук…
– Прекрасно – каза татко.
– Почакайте в коридора. До започването на съвета има още пет минути.
Точно в шест вратата се отвори и влязоха, свенливо хванати за ръка, Люда и млад човек в светъл костюм. Цареше неловка тишина и татко каза:
– Днес ще разгледаме поредното ходатайство…
– Как така „поредно“? – заинтересува се годеникът.
– Извънредно – поправи се татко, – извънредното ходатайство на дъщеря ни за приемане на нейния нов познат за член на нашето задружно семейство…
– Как така „нов“? – отново запита годеникът.
– Стар – поправи се татко – на стария познат, който в случай на положително решение е длъжен да се ожени…
– Как така „длъжен“? – още повече се заинтересува годеникът.
– Не е длъжен да се ожени – поправи се татко.
– Как така „не е длъжен“? – уплаши се годеницата.
Тук татко съвсем се обърка и произнесе нещо дълго и много неопределено:
– Ще бъде длъжен да поиска да има удоволствието да помоли за разрешение да направи предложение…
Той пое дъх и продължи вече по-твърдо:
– За характеристика има думата ходатайстващият!
Люда направи крачка напред и като пое дълбоко въздух, започна:
– Познавам Сергей Николаевич от шест месеца.
– И криеше? – подаде леля рекордьорка в тласкането на гюле.
– Моля да не прекъсвате! – строго каза татко.
– За това време – продължи Люда – той се прояви като внимателен, отзивчив, като мечтателен и добросъвестен домакин…
– Да не би да е женен? – подозрително попита майка.
– Като бъдещ домакин – смути се годеницата. – През изтеклия период Сергей Николаевич ми купи цветя 6 пъти, покани ме на кино 4 пъти, черпи ме със сладолед 78 пъти, изпрати ме един път, нито веднъж не се обърна на „ти“, морално устойчив беше 1832 пъти… Общо 1920 пъти на обща стойност 39 рубли 64 копейки… Искам да изразя своето лично мнение, че Сергей Николаевич ще бъде достоен член на дружното ни семейство.
Люда направи крачка назад и отново хвана годеника за ръка.
– Така – каза татко, – има ли въпроси кьм Сергей Николаевич
– Кажете – надигна се дядо, професор по пеперудите и насекомите, – обичате ли да ловите пеперуди?
– Съвсем не – кресна годеникът.
– Жалко – каза дядо и си седна на мястото.
Стана баба, преподавателка по пеене в началните класове:
– Изпейте, гълъбче, „Маргаритките се скриха“ в солдиез минор.
– Марга-ритките се скри-и-ха – запя годеникът.
– Лъжете! – рязко го прекъсна баба.
– Честна дума, не лъжа… кълна се – заломоти Сергей Николаевич. -В живота никого не съм лъгал…
– Ама, нали репетирахме – побутна го годеницата.
– А как се прави пудинг от грис? – попита майка, главен готвач на кухня-майка № 7.
Татко се сви.
— Взема се грис… – започна годеникът.
— А ако няма грис? – прекъсна го майка.
Годеникът се замисли и почервеня.
– Хайде де, нали репетирахме – отново го бутна Люда.
– Ако няма грис – работата е зле – мрачно произнесе Сергей.
– Да-а – многозначително проточи майка, – другарят отговаря слабо на такъв прост въпрос.
– Е, хайде, добре – казва чичо, хирургът, – ето прост въпрос: Ако са налице дискинетични явления при компресионните комплекси в епигастралната област, какво ще предприемете?
Годеникът уплашено замига.
– Хайде, правихме и това! – отчаяно шепне сестра ми.
Годеникът продължава да мига.
– Ще режете! – закрещя чичо, – незабавно ще режете!…
– Нямам нож – каза годеникът и заплака.
Когато свършиха въпросите, годеникът се опомни и каза:
– Моля, искам да си направя самоотвод. Не се чувствам достоен. Няма да се справя с дадената обществена заетост… Аз само обичам вашата дъщеря…
И Сергей Николаевич избяга от апартамента като провалил се.
Сестра ми се втурна след него.
– Любовта е сериозна работа – въздъхна мама, главен готвач в кухня-майка № 7…
През тази нощ не спахме всички. Но най-вече татко. Той пишеше протокола.
Текстът е на Аркадий Арканов, превод от руски: Мариана Видрарска
0 Коментара