Психиката на пълните хора

Имам леля. която тежи 90 килограма. Тя е готова да се закълне, че яде малко. А често на вечеря след супата изяжда по три яйца, салам и четвърт хляб и накрая се „подслажда“ с кейк.
Изобщо пълните хора рядко винят себе си за своята пълнота.

Някои казват:

– Такъв ни е джинса!

А други:

– Имам забавена обмяна!

Естествено, такава позиция е удобна. Тя освобождава затлъстелия от усилието да се бори срещу своя недостатък. ..Не зависи от мен!“- убеждава се той и продължава да живее по старому.

Но лекарите се усмихват на тези дефиниции, защото знаят, че затлъстяването е ненормално натрупване на тлъстини и само в 5 на сто от случаите то се дължи на ..вътрешни причини“ ( болести на нервната система, на жлезите с вътрешна секреция и др ). При останалите 95 процента причините са ..външни“ – прекомерно хранене и заседнал живот. Към тях може да се добави само още една: алкохолът

2.

За някои процесът пълнеене започва още от детските години.
В класната стая влиза нов ученик. Той е кръглолик. румен и порядъчно закръглен, от тези „мамини синчета“, които тъпчат и угояват насила.

Но още през първите дни съучениците го подхващат: „Ей, шишо, ще счупиш чина“.

И го кръщават „Шкембо“. „Дунди“.

Децата са изобретателни на епитети и са безмилостни. Те се присмиват на шишкото, не го искат да играе с тях, защото е тромав и трудно подвижен. И в душата на „Дебелото“ се наслоява утайката на огорчението. У него като тъмна сянка се промъква мисълта, че „не е като другите“, че неговата външност отблъсква и буди смях.

3.

Разбира се, не всички напълняват в детската си възраст. У някои, макар и рядко, това става в младежките им години. На пълните младежи никой не им се смее в очите, но те не се харесват на съвременните девойки. И обратно:

дебели девойки също не харесват сегашните младежи.

Едно изследване показва, че днешната младеж харесва стройните хора (само 10 на сто от младежите твърдят, че харесват леко закръглени девойки). Така че дебелите и от двата пола са повече или по-малко в неизгодно положение.

В тази възраст, когато любовно-сексуалните усещания излизат на предем план, тези младежи по-болезнено започват да чувстват своя недостатък. У тях постепенно се заражда чувството за „любовна непригодност“.

4.

Но най-често затлъстяването започва към 30 години, обикновено след женитбата – „следбрачно затлъстяване“. За тези хора проф. Ст. Киркович казва: „На тях най-напред им завиждат, после им се присмиват, а накрая започват да ги съжаляват“. А никой не обича да му се присмиват и да го съжаляват. За хората и особено за жените е необходимо да имат самочувствието, че изглеждат добре.

Пълнотата деформира външността

и рано или късно дебелите хора разбират това. Тогава жените започват да се стягат със сутиени и корсети, принуждават се да носят особени модели дрехи. А мъжете не смеят да смъкнат саката си.

Ето как Кингсли Еймис описва това в своя роман ..Един тлъст англичанин“.

„За човек като него необходимостта да прикрива тлъстините си беше една постоянна проблема.“

„Беше горещо, много по-горещо, отколкото бе естествено за края на октомври. Искаше му се да свали нещо от гърба си, но знаеше, че е твърде безформен, за да си позволи подобно нещо.“

Или:

„Той побърза да стане и прибра корема си, който бе привикнал сам да се свива – едно внушително постижение за подобен корем.“

У мнозина дебели се явява това желание да се „поразхвърлят“, но се стесняват да ходят на плаж, избягват спортните площадки. Все по-често те се спират пред огледалото, но то не им сочи нищо утешително. Опитват „всички средства“ – масажи и гимнастика, пият разни специалитети за отслабване, готови са дори да се оперират. Усърдно избягват обаче единственото и най-важното – да намалят храненето.

Ето още един пример от „Тлъстият англичанин“.

„Роджър започна да яде. Той реши. че няма да докосне филиите, но след момент откри, че вече яде от тях. Решението му да си вземе само една също пропадна… И когато прислужничката поднесе пърженото пиле, стана му ясно, че не би отказал дори

едно тлъсто парче агнешко или овчо месо…

Докато чакаше да му сервират палачинките с боровинки и пресен каймак, той си помисли разсеяно и гузно, че трябва да пази диета.“

Така неусетно пълнотата расте. Но с годините става още по-лошо. Към естетическия дефект се прибавят и първите болестни оплаквания – лек задух, отпадналост, понижена работоспособност.

По-късно се явяват сърцебиене, изпотявания,

стягане в сърдечната област, по-ярко изразен задух. Не закъсняват и храносмилателните смущения – подуване на корема, запек, болки в дясното подбедрие. Затлъстявонсто намалява и половата способност у мъжете, както и родилната способност у жените.

Всичко това угнетява духа на пълните хора, намалява жизнената им енергия, подтиска психиката им. Стига се до една от типичните особености в душевността на пълните –

понижено самочувствие, чувство за непълноценност.

А в някои случаи може да се стигне и до истински депресивни състояния.

5.

Стара истина е. че здравото тяло обуславя и здравия дух. А затлъстяването в неговите средни и високи степени е едно болестно състояние. С намалената физическа активност рязко спада и психичната енергия. Духоната леност подхранва пълнотата, тя от своя страна – духовната леност.

Затлъстелият човек е по-малко решителен, по-малко устойчив.

Много пълните хора обикновено са инертни безучастни, често са уморени, затова спонтанно странят от всичко, което ги изважда от състоянието им на инертност. Те гледат да живеят ,.со кротце. со благо“, което ги прави да изглеждат добри, с оная доброто на мекушавите и безпринципните. Дебелите най-често не са агресивни, не „показват зъби“, не обиждат никого. Те не атакуват. Скритото им верую е „Оставете ме на мира!“.

Те не са людоеди, нито людофили. Те са само блюдоеди.

6.

Пълнотата затруднява не само дишането – тя затруднява и полета на духа.

Разбира се, такава представа не е абсолютна. Не трябва да се мисли, че психиката на човека се определя само от неговия външен вид – слаб или пълен. Има наследствени заложби – генотип. Има и придобити качества – фенотил. Затлъстяването е само един фактор на средата, в която човек живее. Затова не бива да се учудваме на обратните примери.

Има и пълни хора. които са дейни и борбени,

дръзновени и с огромен заряд от творчески възможности.

А по правило пълнотата подтиска самочувствието, угнетява духа. прави човека по-ленив, по-равнодушен. по-мекушав.

7.

Нека не съжаляваме пълните! Защото тяхната участ е в техните ръце. Това е болест, която човек сам си причинява и която винаги би могъл да отстрани. Нужна е само ло-голяма воля.

Всеки от нас познава отслабнали хора. Затова не съчувствувайте на пълните! „Чудотворното“ лекарство за тях е по-малкото ядене. И движението.

Автор: Д-р Николай Стойчев