Хомот сапиенс
Нали съм филолог, ако не с друга
наука с тая имам допир пряк:
че коренът на думата съпруга,
а и на думата съпруг е впряг.
Жена и мъж, ний теглим свойто рало
тъй както се е правило до днес,
а с него и каквото е придало
съвремието ни като прогрес.
Например дядовият вол и крава
в хомота знаеха кое кому –
бе десен волът, кравата бе лява,
смениш ли ги, реват на място: Му-у-у.
А ние с моята освен че знаем
местата си, но всеки би могъл
да бъде и взаимозаменяем
при левия и десния жегъл.
И правим го. Но най ще се похваля
с най-важното, а именно, че ний
не се нуждаем даже от копраля,
ами самички викаме си: Дий!…
Шесто чувство
Жените имат шесто чувство.
Не казвам, че го нямат те,
а възразявам, че напусто
не си послужват със петте.
Добросърдечност, не любов!
Жените викаха до бога,
че искат повече любов.
Опъваше се бог: „Не мога,
светът отдавна е готов.
И вярвам ще ме извините,
зер дам ли грам любов отсам,
оттатък трябва на везните
и грам омраза да додам.“
Каква ли не цена жената
дори на прост предмет търпи,
та камо ли при цената
на любовта ще се скъпи?
И бог на всяка особа
любов отсипва: „На ви, на!“
Но равен контингент от злоба
добавя в другата везна.
Не смея капка да долея –
земята да не се смути,
а смаян като Галилея
си викам: Все пак се върти…
Семейството – основна клетка
Тя моята основна клетка
поне към парка има гледка.
Доброто винаги побеждава
– Без теб не мога да живея,
а с теб ми е невъзможно –
жена ми казва, аз на нея
пък нещо противоположно.
След туй загасваме пожара,
съгласни с нея, че не бива
едно семейство да се кара
за дребни работи такива.
0 Коментара