Най-сложна и противоречива е психиката на юношата и затова възпитанието през тази възраст е най-трудно. Характерни особености на юношата са проявите на свръхчувствителност, желание да устрои живота си по свой план, бурно реагиране на всяко ограничение на свободата, нараснала критичност, поради която младежът се стреми да постави на преоценка мислите, чувствата и поведението на околните. Очевидно животът на детeто през тази възраст коренно се преустройва, преминава на нови релси. Ако при възпитанието се пренебрегва това бурно изменение, може да стане истинска катастрофа.
- Да преценим отношението на някои родители към техните израснали вече дъщери по писма на наши млади читателки.
Т. К. от София пише: „Аз съм гимназистка, а майка ми все още ме смята за „малка“. Тя не ми позволява да ходя на кино и когато ни водят от училище. Кара ми се и ме обижда с много лоши и неприлични думи. Мисля, че нейната „строгост“ само ще ме накара да я лъжа, защото през деня, когато е на работа, мога да ходя, където си искам… А как бих желала мама да ми вярва, че никъде не ходя в нейно отсъствие! Колко пъти съм искала да й разкажа за това, което се е случило с мен, което най-много ме е развълнувало през деня. Но не мога или по- право не смея – тя веднага ще започне да ми се кара. Може би има и други майки като моята. Нека знаят, че децата им не ще излязат на добър край!“
- В някои писма се поставя въпроса за отношението на родителите към дружбата между девойки и младежи.
„Аз съм вече 18-годишна. Веднъж, по покана на моите приятелки, отидох на забава. Закъснях малко, а след това както всеки друг път: бой, ругатни и неприлични изрази. Всички младежи, с които дружа, са според тях хулигани. Писмата ми винаги се разпечатват, а ако са от младежи, се късат. Нима както всяка девойка нямам право да живея с младежки мечти?“ – Л. И. В.-Пазарджик.
- Още по-типичен в това отношение е случаят със студентката по медицина Д. Н. от Пловдив.
„Със заплаха, че ще се откаже от мен и ще спре издръжката ми, баща ми ме раздели с приятеля ми и ми забрани да закъснявам след 7 часа. Аз съм съвсем млада. Така ми се иска да бъда сред млади хора, да отида на театър, опера, кино с човека, когото обичам. Как да постъпя? Да послушам ли родителите си?»
- В голям брой писма девойките правят опит да анализират коренните промени, които са станали у тях в резултат от грубите отношения на родителите и липсата на доверие.
П. Н. от Благоевград пише: „Родителите ми се отнасят с недоверие към мен, въпреки че винаги им казвам истината. Това ме накара да ги лъжа. Скришом ходя на кино, под учебниците си слагам книги и чета тях вместо уроците си. Трябва ли да лъжа родителите си? Защо не ми вярват, какво съм им направила!“… „Мъчно ми е, че не мога като другите момичета да се доверя на майка си.“
Какъв е изводът от изповедта на младите девойки?
Постоянната зависимост, дребнавите изисквания, несправедливата строгост, дотегливата и непрекъсната намеса в техния живот ги карат да въстанат против родителския гнет. Физическите наказания, грубостта, присмехът, обидите и униженията държат нервната система в напрежение, девойките стават раздразнителни и упорити или вяли и отпуснати. Училищният успех се понижава, те губят охота за обществена работа, чувствата им към родителите изстиват. Девойките започват да виждат в лицето на своите родители врагове, от които търсят спасение в лъжата и хитростта.
Значи ли това, че трябва, да дадем абсолютна свобода на девойката през тази възраст? Разбира се, не! Животът дава много примери за истинска катастрофа след едно ранно „освобождение“ от влиянието на родителите. Юнощата не е още дете, но не е още и възрастен. Никога добродетелта и порокът не си оспорват така бурно душата на детето – ето защо семейството трябва да бди над девойката, да насочва волята и силите й към онова, което е най-важно в даден момент, но това да се извършва така, че да се чувства интерес към нейната работа, към радостите и тревогите й. Опитът и мъдростта на родителите да станат най-здрава опора в живота й. Такава девойка знае добре да използва свободата, която родителите трябва да й осигурят.
Грубата намеса в сърдечните вълнения на девойките също дава обратен резултат. Родителите нямат право да определят часа и деня, когато девойката трябва да се влюби. Красивата юношеска любов има вълшебната сила на музиката, на поезията, тя окриля духа, движи волята. Но родителите трябва да научат девойката да различава любовта от флирта, от половата разпуснатост.
Когато между майката и дъщерята се създаде доверие, девойката започва да споделя с нея всичко. Тя може да довери на майка си и своите първи сърдечни вълнения. Родителите са тези, които ще възпитат своята дъщеря така, че в любовта тя да умее да брани своето достойнство, чест и гордост на жена.
0 Коментара