– Това какво е?
– Шега!
– Ами това?
– Пак шега. . .
Сякаш всичко в новия дом, в който влезе комсомолката Надка, ставаше на шега. Още първата вечер тя намери стаята си покрита със здравец и други треви. Исай започна да ги събира смутено.
– Баба Евлампия обича тия работи. Ти приеми всичко на шега. . .
След няколко вечери черният чумбер на баба Евлампия се подаде в стаята на младите и тя каза:
– Слушайте, бабините, утре никому да не отваряте портата, докато не почука Минка Марицината – и като понижи глас, тайнствено пошепна: – Утре е Игнажден, пък тя е многодетка и ще ни полази на берекет. Кокошките ще носят, от яйца няма да се куртулишаме.-— И черният й чумбер изчезна зад вратата.
Като че ли напук рано-рано на вратата се захлопа, Надка надникна, прихна от смях и грабна палтото си.
– Стрина Гинка, бездетната, прехвърля се в мойто звено.
– Чакай – спря я Исай, – нека й отвори баба! Стара жена е, все едно, че сме я послушали на шега.
Надка го погледна смутено и замълча.
Баба Евлампия обсипваше младата си снахичка с такива грижи и сладки приказки, че и на Надка се стори забавно да я слуша.
Същото лято на Петровден сутринта баба Евлампия се разболя, не стана от одъра си и обяви:
– На когото съм мила, днес сама няма да ме остави.
Снаха й я преоблече, свари й чай от мащерка, запали кандилото и застана до одъра й.
– Аз искам Надка да постои при мене. Да й се порадвам – и бабата въздъхна дълбоко.
Два дни пъшка тя и Надка шета около нея като подплашена гургулица. Само сутрин, когато звеното й заминаваше за хармана, тя надничаше зад портата. Как се разболя баба й на връх Петровден?! Цяла неделя Надка приказва да излязат на хармана по празниците, а сега. . . На третата сутрин баба Евлампия стана със зорницата, напражи мекици, изпрати младите до портата, а вечерта, като им сипваше топлата чорбица.каза:
– Спасиха ме свети Петър и свети Павел от черната болест. Тия два дни са свети, на тях не се работи.
Нещо жегна Надка в гърдите, тя остави лъжицата и тихо попита Исая:
– Това пак шега ли е?
– Шега – издума той и се изчерви.
Тя наведе очи и замълча.
Една сутрин баба Евлампия присрещна младата булка на стълбите и се втренчи в лицето й, сякаш не можеше да я познае.
– Какво ти е, чедо? Що си ми тъй прималняла? Глава ли те боли? Ах, тез горещници, изпепелили са ти хубавото лице!
– Нищо ми няма, бабо, гладна съм и бързам за горния блок, че е далече. Исай замина по тъмно.
– Сакън, чедо, Исай е мъж, такава болнава не те пускам!
– Шегуваш се, бабо, знам аз. . .
– Ти кусай, чедо, пък аз ще ти кажа.
Че като започна бабата, Надка забрави да яде: днес е света Марина, именува се още Огнена Мария. Който излезе на полето, ще му се запали селото, ще му изгорят купните с житото, сам ще изгори в огъня. А сега да ти кажа и за Илия Гръмовник и Пантелей Пътник, че и те идват. . .
Надка се опомни, пак се умълча, но скочи, грабна си кошничката и избяга към блока.
Една нощ Надка скочи подплашена. Из двора някой викаше и удряше тенекии, сякаш нашественици нападаха къщата. Исай я хвана за ръката.
– Спи си, баба гони змиите и гущерите или вика на помощ своя свети Макавей да запази от болести кравата и овцете.
– За твойта баба цяла книга може да се напише. И да знаеш, че с нея ще станем за смях. Днес това на шега, утре на шега, току виж – пукнала се кратунката.
За първи път двете с бабата се спречкаха през зимата. Надка плетеше дрешка за очакваното бебе, когато баба й се спусна към нея, измъкна куките от ръцете й, грабна кълбото и ги запокити в кюшето.
– На вълчите празници за отрочето ще плетеш! Най-страшен е днешният ден на света Мина. . .
Надка скочи от мястото си, но се овладя и замълча. А когато бабата излезе, пак взе кълбото. Цяла неделя баба Евлампия не й продума. Накараха Надка да й целуне ръка и да й иска прошка.
Детето се роди момиченце и Надка го записа Маргаритка. Заяви, че от църковни имена в къщи й мирише на тамян и иска да се чува името на едно цвете. И чудно, вместо да се разсърди баба Евлампия, тя се топеше от радост по правнучето и се чудеше какво да подаде на Надка да си хапне. В края на първия месец Надка отиде със звеното на блока. Вечерта свари у тях събрани роднини, сложена дълга маса с баници и печено агне. Една от лелите пошушна на Надка :
– Не се люти на баба си, чедо. За здраве, за хубаво го направи. Вие си й викайте Маргаритка, а тя нека бъде Марина, на света Марина. Като я потопи свещеникът в казанчето, размаха ръце като ангелче.
Надка огледа хората и видя как баба Евлампия я следи замряла в очакване. И вместо да се разсърди, младата майка се засмя и каза:
– Пошегувала се баба. На шега… – и си влезе в стаята при малкото.
Когато след малко потърсиха майката и новокръстеното отроче да ги дарят, от тях нямаше и следа. Гостите си разотидоха, като струпаха дарите върху бебешкото кошче.
В туй време Исай стоеше с наведена глава пред Надка у бащината й къща и я молеше:
– Върни се, защо го направи?
– На шега.
– Докога?
– Докато свършат шегите на баба Евлампия. Намълчах се! За смях станахме на селото. Как ще се мярна в звеното си? А ти избирай – или нас двете, или нейните шеги.
0 Коментара