На 35 години съм и съм разведена от 6 години. Наистина имам дъщеря, която ми доставя много радост. Имам хубаво жилище, професия, която ми допада, и робота в добър колектив. Но всичко това не замества напълно един мъж, когото да обичам и който до ме обича, да ми помага да преодолея самотата.
Най-сетне аз съм все още на възраст, в която желания и копнежи. Не търся обаче мимолетно преживяване. По-скоро се надявам да намеря човек, с когото тримата до можем да образуваме щастливо семейство. Възможностите за подобни познанства обаче са малко. Толкова по-големи са надеждите, когато се запозная с някой мъж, с когото се разбираме добре, който ми харесва, на когото и аз допадам, и който е „свободен“.
Неотдавна срещнах такъв човек. Ком ми, че и той бил разведен. Прекарахме хубава вечер в оживен ромовор, забелязах сходство но интересите и взаимна симпатия. Но още след първия ден той пожела до спи при мен. Макар да ме привличаше, смятах, че го познавам твърде малко за подобни интимни отношения. Когато и но следващия ден не се съгласих, той ме упрекна, че съм старомодна, престорено срамежлива и явно не го обичам. Оттогава не се е обаждал. Честно казано, мъчно ми е, че го загубих. Но остарели ли са схващанията ми? Знам, че някои жени не биха се колебали в такива случаи. Щях ли да го привлека, ако отговорех на стремежите му?
М. ПЕТРОВА
Всеки нормален човек копнее да получава и да дарява обич. Наистина липсата на любов не може да се замести лесно, макар това състояние да се понася по-леко, когато човек изпитва задоволство от професията си и от обществения живот, и когато децата му доставят радост. Разбираме желанията и надеждите ви, които споделят и много други в положение подобно на вашето, тъгата ви от угасването на искрицата надежда да намерите подходящ другар в живота.
Вие сте „загубили“ този приятел, познат, или както искате го наречете, след малкото часове, които сте били заедно, не защото не сте отвърнали веднага на желанието му. Опитът учи, че една жена не може да „спечели“ или да „задържи“ един мъж за по-продължително време, като му се отдаде веднага. Ако една жена – може би с напълно разбираемо желание за любов – „хване“ така някой мъж, рядко сполучва. Още по-рядко спечеленият по този начин става постоянен любовник или съпруг.
Едва ли е задължително, когато двама души се обичат, да позволят на себе си и на партньора си интимни отношения едва след женитбата като един вид награда за проявеното търпение. Понякога зад прекалената сдържаност се крие не силен морал, а слабо желание, задръжки или страх от конфликти.
Да разгледаме другата крайност, за която става дума във вашия случай. Щом този мъж вече не се е обадил, защото не сте изпълнили желанията му още на първия или на втория ден от запознанството ви, няма друго обяснение, освен че за него представлявате интерес не като личност, а само като обект за задоволяване на сексуалните му потребности. А и те не са били чак толкова силни и трайни, щем като не е имал търпение за по-продължителио ухажване. Вероятно всичко, с което ви е импонирал, е било само преднамерена тактика, за да постигне по-бързо целта си.
Какво толкова сте загубили?
Може би само една илюзия за онова, което сте търсили. Наистина това разочарова, но да се преживее едно разочарование означава понякога да се премахне една заблуда, да се види действителността. Често това е тежко, но е полезно и в началото на създадената връзка се понася по-леко, отколкото после.
Когато сте отхвърлили претенциите на още почти чуждия ви мъж, вие сте действували наистина против желанието си, но с чувството, че все още не е назрял моментът за подобно безрезервно доверие. Сега се колебаете дали сте постъпили правилно, защото се вкопчвате в мъничкия шанс, че ако бяхте отстъпили пред стремежите му, бихте могли да бъдете щастлива с този човек. Има някои самотни жени, които задушават надеждите си още в зародиш, за да се предпазят от разочарования, или се задоволяват понякога с мимолетни преживявания дори с женени мъже. Макар че не изпитват морални скрупули, такива трохички любов ги правят по-скоро нещастни, отколкото щастливи. Те преживяват по-болезнено дългите периоди на самота между все по-краткотрайните срещи и рано или късно изпадат в конфликти, защото не могат вече да понасят неизясненото положение.
Във вашия случай вероятността този мъж да остане при вас и да бъдете щастлива с него е била съвсем незначителна. Вероятно ви е заблудил и по отношение на семейното си положение. Когато човек е влюбен и търси нещо, става по-лековерен и тълкува всяка дума и всяко държане на този, към когото изпитва чувства, както на него самия му се иска. Не тъгувайте за заблудата, а си извадете поука, без, разбира се, да правите обобщения и да виждате авантюрист във всеки мъж, който ви обърне внимание. Не отбягвайте контактите, а напротив – сама разширявайте възможностите за запознанства. Има случаи, когато двама души още от първия миг почувствуват толкова силно влечение един към друг и са така твърдо убедени в своята любов, че още от началото не проявява сдържаност и по-късно не съжаляват. Но това е изключение, не правило при развитието на любовните отношения между мъжа и жената. За предпочитане е онази последователност на контактите, която започва с опознаване на основните възгледи, качества и поведение на партньора, а накрая довежда до интимни отношения. Освен това времето, през което копнежът се засиля именно чрез постепенното сближаване, е пълно с толкова много преживявания, че тези, които се стремят направо към сексуално разтоварване, не могат да го почувствуват, преди да намеря достъп до личността и духовния мир на другия.
0 Коментара