За година време пред очите ми протекоха „бременностите“ на три млади жени. Стефка Б., Пенка Вл. и Росица Д.
Не съм избирала да ги наблюдавам специално. Не съм имала и намерение да се взирам нетактично в подробностите около тяхната бременност. Съвсем случайно станах свидетел на непредвидени странни ситуации, с които се сблъскваме напълно неподготвени и които приемаме изумени. И докато не намерим точните им нравствени координати, не намираме покой.
Ще го накарам!
— Моля ви се, докторе, дайте ми бележка, че съм бременна!
Медицинската бележка, такава каквато си я представяше Стефка Б., не й беше издадена.
Тя е на 26 години. На всяка цена иска да задържи този млад мъж. Изплъзва й се, заговори ли за брак. Имал по-сериозни планове. Стефка Б. не влиза в тях. Но ако се представи за бременна… Ако му поднесе тази изненада. Това непредвидено бебе. Толкова крехко, толкова нежно. Вероятно ще го обвърже. Всичко е нагласила. И леката влага в очите, и кроткия свян, и милото кокетство. „Знаеш ли, очакваме дете… Толкова се радвам за двама ни…“ – думи, подбрани внимателно, за да не прозвучат като укор или обвинение. Да поласкае гордостта му, неговата мъжественост. Дължи й този брак. Беше й го обещал преди две години. Правеха планове. Щяха да се обичат винаги, да се посветят един на друг. Да имат най-малко две деца. Да си разделят грижите, а щастието им да ги свързва. Така си мечтаеха. Напоследък вече – не.
Други жени на нейно място биха разигравали бесни сцени със заплахи обиди и вопли. Но не и тя. Избра друга тактика – заложи на бременността.
Какво има зад тази фалшива бременност? Опит да се събуди усещането за бащинство? Или тактика за отмъщение, потърсен реванш за пропиляната обич и за загубеното време. Нещо като разчистване на crapи сметки, но този път с аргументите на майчинството – като заплаха. Но възможно ли е да се съвмести нежният стремеж към интимност и искрена обич с пресметливата принуда? Трудно ми е да си представя бъдещето на едно семейство, тръгнало от измамата, създадено от нея. Разсъждавайки така, дори и не подозирах, че ще ми е нужно още по-голямо въображение, за да проникна и за да разбера.
Втората атака на Пенка Вл.
Първата всъщност беше само неясно съмнение за бременност, подхвърлено закачливо и небрежно. Наивна и мека атака, а не остра принуда за брак. И двамата млади преливаха от любов и нетърпение да заживеят заедно. Съмнението за бъдещото майчинство излезе неоснователно, но кой ти обръща внимание. Седемнадесетгодишната Пенка Вл. беше толкова мила и очарователна. Така искрено се радваше на новата двуетажна къща с осемте стаи и двете леки коли в двора, на камионите, претоварени със сватбени дарове. И на спестовната книжка, връчена тържествено от свекъра – с приятно закръглената в четири цифри сума.
Седмица след сватбата накараха Пенка да прекопае ягодите и да полее градината. Колко противно! Намериха й работа в невзрачна канцелария. Толкова отегчително! Как да се измъкне? Изпробва набързо няколко настинки, една пролетна умора и един летен грип. Навяхване на дясната ръка – също измислено. Така естествено дойде ред и на бременността. Обяви я ей така, като на шега пред съпруга, колкото да оправдае честите си прескачания до големия град. Уж на прегледи, в поликлиниката, а всъщност по дискотеки и ресторанти. Така обявената бременност си остана в ход. Световъртежи, прилошавания, премрежен полед. Не й беше трудно да ги нагласи. Самата мисъл за работа я разболяваше. Тогава свекърът й предложи – така и така си стои у дома, поне да запише задочно техникум, да си вземе в ръцете специалност. „В това състояние?!“, недоумяваше Пенка Вл. и за няколко дни получи силна мигрена. По-нататък всичко вече зависеше от доверието на околните, от нетърпението на очакването им, от предварително предвкусваната радост. В рода отдавна не бяха имали момче. Дано пък сега… Появи се бебешка количка и люлка, усилено се плетяха ританки и камизолки. Обзаведоха най-слънчевата стая с мебели по поръчка. Свекървата пък задели пари за нов влог.
Без никой да заподозре, че бременността е инсценирана. Както си му е редът, младата жена излезе в отпуск по майчинство. (По-късно свекърът по свое желание възстанови сумата за този неплатен отпуск, да не бере срам пред цяло село.)
Още не спирам да се питам как ли се е чувствувала Пенка през всичкото това време? За нищо на света не бих искала да съм на нейно място. И защо точно бременността, майчинството избра, за да се скрие зад него на завет? Да получава в повече и любов, и джобни пари. Без усилие, наготово. Ловко да си играе с наивността и доверието на близките.
Само хитрост и пресметливост ли е, проява на примитивно скроена душевност, или отразява и нещо друго, което понякога сериозно обезценява майчинството. И няма да е случайно съвпадение, ако се вгледаме в поразместените пластове на ценностите ни. Не запратихме ли майчинството малко по малко на no-заден план? Заради едно летуване на море, заради необзаведен с луксозни мебели дом, предстояща екскурзия в чужбина първото, на което се посяга, е майчинството. За да не е пречка, да не е тежест в добавка. Отлага се с лекота, без особени притеснения и тревоги на съвестта. Случва се, при това нерядко, нечия грубост и равнодушие да държат изправени в автобуса бременни жени, да ги отрупват с обиди и ругатни за килограм ягоди, взети с полагаемото им се предимство. Все още обръгнали и закоравели чиновници поставят немалко бъдещи майки в отчайващо дългите коридори на бюрокрацията, отказват им права, гарантирани от законодателството, работа, повишаване на квалификацията или повишение в службата.
Противостоене
Тази бременност протичаше пред очите на цялото село. Спряха одумките срещу бездетната булка. След 12-годишен брак Росица Д. видимо разцъфтяваше в месеците на най-хубавото очакване. На семейството предстоеше да се сдобие с дете. И то се появи. Точно навреме. Точно според изчисленията и на най-подозрителните съседи. И какво съвпадение – с чипо носле като на майката и с леко щръкнали ушета като на бащата.
Тази бременност не се нуждае от оправдания. Тя прикрива истината за осиновеното дете. Необходима е, за да го защити. Да му спести ужасните тревоги и страшната обърканост, в която би се лутало, отчаяно и самотно. Защото все ще се намери някой „доброжелател“, нечие змийско езиче ще просъска отровно.
Познавам семейства, които месеци, преди да осиновят дете, заживяват в друг град. Няма да пресмятам колко им струва това и на тях, и на държавата. Нова работа, нов дом – нови главоболия. Други родители отрано имунизират детето с противоотрова срещу евентуалното злодейство. Росица Д. избра варианта с привидната бременност. Но се питам: Защо честният човек ще е поставен в неизгодното положение да търси прикритие на своето благородство?
Три „бременности“, нагласени, подредени и изчислени така, че да изглеждат истински. Истинската от тях роди майчинството. Неизмеримо святото майчинство, което не търпи фалш и не понася притворство. То е изцяло извън користта и егоизма. Няма нищо общо с измамата и изнудването. Нито може да е разменна монета за придобивки и облаги.
0 Коментара