Разбира се, че Той и Тя са съпрузи. Вие може би ги познавате. Или вашите познати само приличат на тях. Но тези, за които искам да ви разкажа, са обикновено, симпатично семейство и имат хубаво детенце. Те живеят в стая, холче и ползват обща кухня. По изключение не са скарани с хазяите си и изобщо засега животът им протича гладко и спокойно.
Сутрин будилникът, поставен на нощното долапче до нейното легло, иззвънява точно в пет. Тя скача и първата й грижа е да затвори механизма, за да не се събуди детето. Той се размърдва сънливо и недоволно мърмори:
– Оx, аман от този твой будилник! Не оставяш човек да си отспи. Ще счупя някога тази дрънкалка…
– Спи и не викай, че ще събудиш детето!… Какво да правя, трябва да стана по-ранко. Снощи не можах да взема хляб за закуска, пък имам и толкова друга работа…
– Намини и в месарницата, виж дали има крехко месце… таман сънувах, че ям печено и твоята дрънкалка ме събуди… ъъъххх -прозява се сладко Той и добавя: – Вземи ми на връщане вестници от будката… и пакетче цигари… Като приготвиш закуската, да ме събудиш… Как ми се пийва едно кафенце…
После Той се обръща на другата страна и захърква наново.
Тя бързо се измива, подрежда в холчето масата за закуска и изтичва до млекарницата за млякото на детето. Купува, хляб, месо и изпълнява неговите поръчки.
В шест и половина часа млякото е сварено и Той, То и Тя закусват. Междувременпо тя е приготвила и гювеча. След това двамата тръгват на работа. На пътната врата изведнъж Той се стряска:
– Брей, часът минава 7, а аз имам информация в 7 и 15. Ще закъснея!… Миличка, дръж, ти занеси гювеча до фурната, заведи и детето до детската градина. Нали виждаш! Миналия път закъснях за информацията, ще ме пишат в стършела…
– Добре, добре, само за обяд гледай да не закъсняваш! – съгласява се Тя и като взема в едната ръка тавата, хваща с другата детето.
– Не дръж така кьопаво тавата, опряла си я до роклята! Ще я измажеш и после пак: „нямам една свясна рокля!“- подвиква наставнически Той подире й, и забързва към учреждението.
Тя се отбива до фурната и детската градина.
После тича към службата си. На обяд той пък се отбива в… кварталния аперитив. Малката спирка „по едно на крак“ е наложителна, за да има време Тя да изтича до фурната за гювеча. Той пристига „веселичък“ и си свирка с уста.
– Хайде бе, Ваньо, печеното съвсем изстина!… Ама ти какво? Пак си се отбивал на „спирчицата“ ?! Я ми дъхни!…
– По едничко, бе жена… Само по едничко! Приятели, знаеш, от детинство, таковъчка. Сипвай, сипвай, че нямам време!… Ах, че приятно мирише гювечът! Бравос, женичката ми, дай да те цункам…
– Пусни ме! Уф, вониш на бъчва! Аз да седя да го чакам, а той по кръчмите – сърди се тя и й се доплаква. Той не обръща внимание на нейната „сантименталност“.
Има си хас да си развали за нищо апетита.
След вкусния обяд Той отпуща колана с една дупка и се изтяга на дивана за мъничко, докато Тя измие чиниите. После
двамата тръгват отново на работа.
Вечерта Тя прибира детето от детския дом и се залавя да подреди стаята, да попрегледа за изкърпване бельото, а понякога и да приготви яденето за следващия ден. Той обикновено има „събрание“ или „заседание“. Оживените разисквания налагат почерпка с колегите в аперитива. Понякога се отбива и в кафенето, мъжът има нужда от малко мъжка компания! Ех, може да се случи Той да позакъснее, но Тя, след като е приспала детето, го очаква, за да му поднесе вечерята.
Понякога във вечерната програма настъпва изменение: детето оставено при хазяите (има и такива хазяи) и двамата съпрузи се готвят да отидат на театър. Тя приглажда новия му костюм. Той се бръсне пред огледалото.
– Ох, порязах се от бързане!
Ама като си рекла да се бръсна вкъщи! Чунким голяма икономия ! Дай ми бързо спирта, че ми изтече кръвта!…
– Дръж, ето ти памук! Вземи, че ще изстине ютията!
– Че сега ли намери да гладиш! Бързо, че ще закъснеем !
Дай костюма, стига му толкова!..
– Готово! Ето ти и нова риза! Ама защо не си изми поне малко врата. И без туй си се съблякъл! Веднага ще изцапаш яката!
– Какво ще се мия сега, няма време! Хайде обличай се и ти, че закъсняхме… Къде ми са копчетата за маншетите?
Тя ги изважда от кутията и му ги подава.
– Бързо ми дай новите обуща!
Тя хуква за обущата, а той се мъчи да се закопчее:
– Ох, туй проклето копче хич не влиза… Марче, Mapче, ела ми помогни де, къде се запиля!?
– Тука съм, нося ти обущата. Дай да те закопчея. Надебелял ти е врата, яката ти станала тясна и мъчно се закопчава!
– Ох, по-полека, ще ме удушиш! Хайде обличай се де!
Тя изважда роклята от гардероба и почва да се облича.
– Къде ми е връзката? – пита я Той.
– Ето, пригладих я!
– Направи ми възела, ти много хубаво го правиш! Ха така! Добре ли изглеждам?
– Чудесно! Чакай малко да ти оправя косата!
– Сложи и малко одеколон, че ядох чесън! Хайде, обличай се де!
– Ей сегичка, чакай малко да обърша праха и на моите обувки!
– Марче, Марче, дай ми обувалката от кухнята!
– Ето, нося я!
– Дай ми шапката! Изчисти я малко с четката! Дръж ми да си облека палтото! Такаа! Ама ти още ли не си готова? Какво чакаш, закъсняхме! Дай ми табакерата с цигарите от стария костюм… Бързо, обличай се де…
– Ето, приготвям се!
– Не може да не се червосаш! Като че ли ще теизбират за мис плаж! То вашите женски тоалети край нямат. Ще закъснеем заради тебе. Все гледате да се харесвате на чуждите мъже!
– Ама, Ваньо, само пет минутки, ето вчесвам се!
– Вчесваш се! То, човек с жена си да тръгне на театър! Не чакам повече, заминавам! Още ли се бавиш? Ама ще ме хванат дяволите и ще накъсам билетите, че ще видиш тогава… Тююю, развали ми настроението с това бавене! Защо ли ми трябваше и на мен да те водя на театър!
Неделята, то се знае, е ден за почивка. Почива Той, почива и Тя. „Почивайки“, Тя бърше прах, измива дъските, приготвя нещо хубаво за ядене. След това накисва прането. Той се излежава до късно или пък си играе с детето, което днес е вкъщи. След обяд Тя събира прането, глади и се занимава с детето, а Той отива на мач…
Така протича живота на тези Той и Тя.
Засега всичко върви гладко и спокойно. Но съвсем естествено е един ден Тя да започне да се мръщи, да мърмори. Той ще остане твърде учуден, защо неговата жена е станала капризна. Познавам го добре и съм сигурен, че Той не би повярвал, ако му се каже, че не е постъпвал с жена си както трябва. А ако го упрекнете направо, ще ви възрази, че винаги е бил за равенството между мъжа и жената… И ако някой от вас драги читатели, в тези Той и Тя познаят себе си, нека не се сърдят, че разкривам страничка от интимния им живот, а винаги да помнят че…
И облачето слънцето затуля,
А струпат ли се много – идва буря!…
0 Коментара