Някои се усмихваха снизходително, други одобряващо. Усетих и леко съмнение. Не помня да съм изпитвал несигурност. Или притеснение, че няма да се справя. За четири месеца взех доста уроци по бащинство. Даваше ми ги бебето.
С непознати трудности не се сблъсках – вече имах опита от къпането и храненето на първата ни дъщеря. Сега тя беше тази, която се опита да въведе ред. Като ни идваха гости, заявяваше гордо: „Татко е вече мама, а пък мама ходи на работа.“ И ги гледаше изпитателно в очите – как ще реагират. Някои се поставяха на мое място и бодряшки ме подкрепяха. Други приятелски ми „стискаха“ палци.
Но разбираха ли ме?
Не взех отпуск, който в представите на всички ни всъщност е отпуск по майчинство поради някаква принуда. Защото не съм имал възможност за избор. Наистина съпругата ми току-що беше спечелила конкурс за научен редактор в едно издателство. Трябваше веднага да започне работа. Иначе всичките й усилия и амбиции трябваше да се отложат за две години.
Не се колебах дълго – оставам при бебето ни.
Един вид компенсация за някои изпуснати шансове в професията й на биолог. Дължах й ги. Сутрин тя бързаше за работа, а аз още по-бързо се заемах с детето. И започвах, както си му е редът – пеленки, шишета, задължителни разходки на чист въздух. Забутах количката и към детската консултация. Получихме „титлата“ образцово гледано бебе в квартала. Струва си да се гордееш!
Честно казано, след петия ден при бебето вече ми беше омръзнало да давам обилни обяснения колко грама мляко е изпило и точно в колко часа. Преминах направо на едносрични отговори. Да, денят е минал добре. И нито дума за умората и за напрежението. И за цялата тази въртележка около бебето. Жена ми и без това разбираше добре проблемите. Разбрах ги и аз.
Понякога се чувствах като попаднал на остров.
Колко много връзки към света трябваше да прекъсна. Длъжен си да го сториш. За да останеш наистина при своето бебе. Когато първата мм дъщеря беше съвсем малка, не можах да я усетя толкова близка. Може би защото бях с десет години по-млад н не умеех да й обръщам повече внимание.
И едно друго откритие направих. Започнах да разбирам по-обре майките…
Георги Георгиев, 32 години, журналист
0 Коментара