Къщите им бяха една до друга, но през април се навърши една година откак Джамидови престанаха да ходят у Сахишеви. Причината за кавгата е отдавна забравена, но ако пъстрата кокошка на Сахишеви поради разсеяност отиде в съседния двор, среща такъв прием там, че цял час след тази си неканена визита оглася улицата с истеричното си кудкудякане.
И Заза, разбира се, не ходи у Сахишеви. Преди да се скарат, тя не знаеше така добре всичко, което ставаше в тяхната къща, както сега. Какво ли пък хубаво има у тях. Заза просто знае кога се хранят, какво ядат, какви подаръци носи от града стопанинът на жена си и даже в колко часа се е върнал от вечеринка синът на Сахишеви – Юсуф.
Една сутрин Заза излезе на улицата още на разсъмване.
– Нано! Фатима – извика тя на съседките си. – Чухте ли? Юсуф Сахишев се жени! О, мой аллах, нима не знаете? И вие мислите, че взема скромно, порядъчно момиче? Коя ли свястна ще се омъжи за него! Фатима само ахна, а Нано се прислони до плета.
– Облечена е в един парцал – продължи Заза. – Аз с такава рокля при кравите не бих отишла, а тя ще се омъжва с нея. Мислите, че лъжа? Нека ми пораснат свински уши и да се явя в такъв вид при аллах, ако лъжа. На мене верен човек ми каза. Вярно говорят хората – какъвто е търговецът, такава е и стоката. Пък и Юсуф ми е един „красавец“. Главата му като котел, очите му малки, краката му криви, а лицето му едно черно… А на всичко отгоре и нахален, миналата година искаше дъщеря ми. Затова и го наказа аллах. Такава годеница!
Цялото село ще се смее.
Съжалявам, че дъщеря ми е вече цял месец на фермата. Иначе с нея бихме се позабавлявали. Жените вторачиха очи към Заза, след това се обърнаха, плеснаха с ръце и побягнаха към домовете си. Но Заза не се интересуваше повече от тях. За нея беше важно пред кого още да излее възмущението си. Юсуф се жени. И само тя знае това. Разбира се, не е видяла избраницата му. И не би могла да я види; според обичая, годеницата завеждат първо в дома на роднините на годеника,
а роднините на Сахишеви живеят в съседното село Чечем. Но нищо. Сватбата все едно ще бъде в дома на Сахишеви – и тя, Заза, накрая ще разкаже за тия безсъвестни хора всичко, каквото е събирала в душата си през тази година.
Заза си забради забрадката така, че едното й ухо остана открито и тръгна из село. На всички, които срещна по улицата, тя каза:
– Чухте ли? Юсуф се жени! – Заза се навеждаше над ухото на събеседника си и му прошепваше няколко думи.
Впечатлението, което произвеждаха думите й, надмина нейните очаквания. Никога
хората не са се учудвали и ахвали така.
Само старият пазач Ибрахим, като изслуша Заза, някак си неуместно я запита:
– Ти здрава ли си?
– Какво ми е, че да не съм здрава? Нека Сахишеви да боледуват.
И Заза гордо си тръгна към дома. Но в къщи не й се стои. Хвана два петела, три младички тлъсти кокошки и отиде на пазара.
Тук слушатели колкото искаш.
Наистина всички са познати на Заза, но това няма значение. На всички ще им е интересно да послушат за Сахишеви, за женитбата на Юсуф. На пазара има много кокошки и Заза продаде своите по-евтино, но нищо. На нея сега не й е до търговия. Продавайки последната кокошка, тя описа на купувача жалката рокля, в която е облечена годеницата на Сахишеви. След това Заза се запъти към млекарницата.
Тук тя извика:
– Хани! – Заза се хвърли към жене ната от Чечем, съвсем забравила че Хани е роднина на Сахишеви.
– Здравей, Заза – зарадва Хани. – Нека да бъде щастливо сродяването ни…
– О, ти вече си чула? Изглежда, че и в другите села са научили. Истина е, че не можеш да затвориш устата на хората. Е, аз съм доволна, чс аллах ги наказа с такава годеница Юсуф за моята дъщеря се канеше. Помисли само! Аз толкова години съм възпитавала дъщеря си, така строго съм я държала – и да я дам на такъв урод! Кой умее да възпитава сега девойки? Ето и Сахишеви си намериха снаха, тфю!
Най-голямата безсрамница в района.
– Ти какво, Заза, с всичкия ум ли си? Дала си дъщеря си на Юсуф, а сама я петниш. При мене я доведоха, в моя дом. Хубаво момиче, скромно. А пък колко са щастливи! Даже аз, старицата, им позавидях… Заза. Заза! Къде отиваш? Поне кошницата си вземи, Заза!
Но Заза като че ли вятърът я помете.
0 Коментара