Манаси Пухчев заби ръка в пясъка и потърси влажната хладинка на по-долните пластове. Беше един от онези горещи летни дни, когато морето се е разпенило като топла бира, сянката на плажните чадъри е къса и невзрачна, а продавачите на сладолед изпразват количките си още в девет часа сутринта. А като прибавка и гледката наоколо днес бе скучна и не обещаваше никакви приключения.
Манаси Пухчев се канеше вече да нарами гумения дюшек и да да потегли към квартирата си, когато на и колко крачки от него застанаха чифт красиви женски крака и една нежна ръка хвърли небрежно хавлията си на пясъка. Монаси Пухчев изправи глава и огледа изпитателно новодошлото създание през черните си плажни очила. В сърцето му забушуваха истински морски бури и той се привдигна на колене срещу момичето, което кой знае защо все още не бързаше да седне на пясъка.
А ако си отиде? Може би мястото че и е харесало и сега се чуди в кой далечен край на плажа да намери усамотение! А може би…
Манаси Пухчев нямаше излишно време за мислене. С енергичен отскок той излетя от мястото си и грабна захвърлената хавлия:
– Извинете, падна ви хавлията! – и лицето му се разтопи в нежна усмивка, която накара дебело размазания краставичен крем да се сгърчи на ивици.
Момичето наистина бе очарователно. То го погледна с пленителен поглед, от който Манаси Пухчев придоби по-голяма смелост. И той започна да бърбори разпалено:
– Да ви призная, много се зарадвах, като ви падна хавлията! Така много исках да се запозная с вас…
Момичето явно не бързаше да си върви:
– Но аз съм едва от вчера на плажа!
Манаси Пухчев почувствува, че за нищо на света не трябва да изпуска този велик момент в живота си и пристъпи към непознатата:
– Знам! Та нали иначе щях да ви забележа досега. Такова очарователно момиче не се среща често. Такова съвършенство, такава фигура! Простете, но аз и в София не съм срещал по-красиво същество от вас!
Манаси Пухчев усети, че репертоарът му от поетични сравнения е към своя край и затова остана признателен на красавицата, която му дойде на помощ;
– Но аз съм от София! Виждате ли колко малко познавате нашата столица?
– Не може да бъде! – поде веднага Манаси. – Интересно тогава как не сме се срещали досега!… Може би пътищата ни са различни?
– Възможно е – съгласи се момичето. – Аз работя в Лозенец.
– Че и аз работя в Лозенец! – се зарадва Манаси Пухчев. – Вие къде по-точно работите?
– В НЕПРОПТИК.
– В НЕПРОПТИК! – този път Манаси Пухчев се почувствува така, сякаш току-що е получил слънчев удар. – Вие се шегувате! Та аз от близо три години работя в счетоводството на НЕПРОПТИК!
– Така ли! — момичето също гледаше учудено – И аз съм съм от счетоводството… Вече пети месец…
Манаси Пухчев не знаеше да се радва ли на това изключително стечение на обстоятелствата или да го счете като лош знак! Чувствуваше се объркан и несигурен. А момичето продължаваше да говори.
– Аз работя в стая номер 313.
– Как! – това довърши окончателно Манаси Пухчев – Та и аз работя в тази стая… Чакайте, да не би вие да сте колежката, чието място е на бюрото до кантонерката?
– Същата – кимна с глава момичето. — А вие може би сте колегата, чието бюро е до саксията с рододендрона!
– Познахте! – Манаси Пухчев въздъхна неопределено. – Казвам се Манаси Пухчев.
– Приятно ми е… Мимоза Кичкова – се представи момичето.
– Интересно как не сме се видели досега! – промълви Манаси Пухчев. – В петък не бяхте ли на работа? Аз тогава приключвах седмичния баланс…
– Съжалявам, но аз всеки петък ходя на фризьор. Върнах се след обяд към три часа и намерих баланса в ужасно състояние!
– Възможно е! – призна си Манаси Пухчев. – Бързах много. Имах среща с приятели във „Вакарелска среща“. Но в събота бях на работа и използувам случая да ви намекна, че по баланса не бе направено почти нищо!
– О, вие започвате да се заяждате! – сви устни Мимоза. – Добре, ще ви информирам и за събота! Сутринта бях на опашка. Бяха пуснали унгарски блузи, чудесна плетка! А като се върнах, вас отново ви нямаше…
– На другия ден имаше мач. Излязох по-рано да си осигуря билета… Пък, да ви призная, разчитах, че поне този път ще ме отмените с баланса…
Мимоза Кичкова го изгледа язвително:
– И това ми било кавалер! Да чака колежките да му вършат работата!…Добре, че се запознахме, та да разбера колко пари струвате!
И отнасяйки хавлията си, Мимоза Кичкова, елегантно поклащайки се, заситни по пясъка…
За миг Манаси Пухчев се поколеба. Да я настигне ли? А баланса? … След две седмици го очакваше шестмесечният баланс на предприятието!…
Манаси Пухчев погледна отново след нея и потрепна: каква фигура, каква миловидност! И какъв сгоден случаи да прекарат почивката заедно! И всичко това да бъде загубено заради някакъв си баланс!… ‘
Манаси Пухчев, без да разбере сам как стана това, се затича след красивото момиче, настигна го и едва поемайки си дъх, се усмихна отново:
– Аз имам гумен дюшек. А и морето днес е великолепно. Искате ли да се окъпем?…
0 Коментара