Идеите на един от най-великите умове на XX век Бъртранд Ръсел променят основните схващания в много от съвременните науки. Една от тях е Парадоксът на Ръсел в математиката, но точните науки не са единствената сфера, в която той е оставил значима следа.
За пръв път на български език в луксозно издание с твърди корици се появява емблематичният труд „Покоряване на щастието” – елегантна, остроумна и човеколюбива книга, посветена на най-близката и недостижима мечта, а именно: вътрешна хармония и мир.
Социално ангажиран през целия си живот, британският математик и философ води антивоенна кампания по време на Първата световна война, а години след нея (през 1930 г.) публикува и изводите, до които е достигнал в търсенето на отговор на въпроса „Защо човек е нещастен?”.
Водейки читателя стъпка по стъпка през причините за нещастие и личните избори, компромиси и жертви, Ръсел чертае маршрут за изход от привидно неизбежното безпокойство, преобладаващо дори в сигурните и проспериращи западни общества.
В тези кратки и достъпни 280 страници читателят ще открие не сложни и витиевати разсъждения, а фундаменталното послание на пацифиста философ – че щастието се постига, като превъзмогнеш себе си и се отвориш за работа и взаимоотношения с другите, и се губи, когато се затвориш в себе си, обзет от тревоги и страхове.
При разглеждането на тези семпли, явно очевидни, но дълбоко верни истини, Ръсел изхожда посредством собствения си горчив опит и утвърждава години преди своя ученик Лудвиг Витгенщайн схващането, че „истинската задача на философията е да си припомним онова, което вече знаем като вярно”.
„Покоряване на щастието” не дава готови отговори и не поучава, но успява да вдъхне на читателя увереност, че с ясна мисъл и вяра и най-нещастният човек може да постигне хармония с живота.
Известен математик, логик, философ, реформатор в образованието и семейните взаимоотношения, пацифист, автор на богата кореспонденция, писател и колумнист, Бъртранд Ръсел е един от най-влиятелните и широко известни мислители на ХХ век. През 1950 г. е удостоен с Нобелова награда за литература за големия си принос към световната литература и за своята „рационалност и хуманност като безстрашен защитник на свободното слово и свободната мисъл на Запад“.
0 Коментара