Помните ли Хестър Прин от „Алената буква“, която е изложена на позорния стълб? На гърдите й върху червен плат стои буквата, която бележи прелюбодеянието. Хестър ще носи този знак до края на дните си, под укорителния поглед на възмутените си съграждани.
В наши дни няма нужда от алена буква, за да бъдем опозорени. Затова служи интернет. Доста по-гадно и съвсем завинаги нашият позор ще бъде в инстаграм, фейсбук и навсякъде в гугъл, който знае всичко и ви предава съвсем бездушно на всеки с достъп до мрежата, тоест, на всеки. Миналото никога вече не е само минало. То живее завинаги и продължава далеч след нас самите.
Афера. Скандал. Срам. Позор. Морал. Любимите теми на интернет. А и нали живеем във времена, в които
дискриминация има по някакъв признак и белег
и политкоректност в огромни мащаби. И нови термини, които не знаем дали изобщо е редно да изричаме.
Наскоро бях в Ню Йорк и обикалях книжарниците. Попаднах на книга, която привлече вниманието ми с красивата си корица. Да, книгите зад Океана ги правят така, че да искаш да си ги наредиш за украса вкъщи по стените.
Казва се Young Jane Young. Толкова дълго стоях да я разглеждам, че моята приятелка предпочете да ми я купи, вместо да закъснеем за концерт. Взехме книгата, концерта слушахме, а после я прочетох в онзи дълъг презокеански полет, в който обичам да слушам „Пинк мартини“ и да чета роман, непременно отмъкнат от голямата Америка. Нещо като последна радост от ваканцията, преди челния сблъсък с ежедневието.
И понеже още я няма у нас, бързам да ви кажа. Книгата е написана от Габриел Зевин, която тук е известна с „Книжарничката на острова“. Обаче няма нищо романтично и стоплящо душата. Тоест историята е реалистична.
Young Jane Young е разказ за една малко по-регионална Моника Люински. Действието се развива в Маями, Флорида. Позорът е сторен не с президента, а само с един конгресмен. Главната героиня се казва Авива Гросман. Тя е еврейка от добро семейство, с възможности и положение в обществото. Майка й е преподавател, а баща й известен кардиохирург. Авива е чудесно момиче с безоблачно бъдеще. След колежа тя започва стаж в офиса на конгресмена Аарон Левин, който преди години е бил съсед на семейството й. Конгресменът Аарон Левин също е евреин, много умен, много красив, много успял и влиятелен и, разбира се, много женен.
Ясно е на всички, че Авива се поддава на чара му, ясно е, че започва афера с него.
Ясно е, че се влюбва. Съвсем ясно също е, че той не се.
Това, което не е ясно на всички, е това, за което разказва този роман, и това, заради което ме накара да се зачудя – има ли всъщност сексизъм в морала? Как продължава животът, когато общественият поглед, този строг морален съдник, се стоварва със страшна сила върху някого? А този „някой“ може да сме ние.
Става така, че след инцидент на пътя лъскавата афера на конгресмена и стажантката лъсва като зле измит тиган в студентската столова.
Когато има афера и скандал, винаги всеки има мнение, но най-интересно е мнението на засегнатите страни. В случая това са близките хора в живота на Авива Гросман. Събитията се изясняват от различните гледни точки на тези хора – майката на Авива, Рейчъл, която е прехвърлила 60-те години, но това не й пречи да търси онлайн сродна душа, въпреки че смята това занимание подходящо само за по-млади хора. Тя и нейната най-добра приятелка Роз Хоровиц, която ми е любимка, й казва: „Рейчъл, сега ти си по-млада, отколкото някога ще бъдеш“.
По-късно се появява дъщерята на Авива, Руби. Тя е онова непопулярно пълничко момиче, което всички грубияни тероризират в училище. Умна и надраснала възрастта си, Руби има онлайн епистоларна приятелка от Индонезия – Фатима. Двете се оказват meaning twins заради близкото значение на имената им. Руби споделя с Фатима всичко, като често й обяснява някои думи и изрази на английски, за да е сигурна, че момичето от тази далечна страна разбира. Като например това, че „онлайн присъствие“ означава „всички истински неща и всички лъжи относно човек в интернет“.
Днес всички имаме онлайн присъствие. Истинско и лъжливо.
Да бъдеш жена на политик е може би най-зле платената работа – тоест получаваш едно нищо, а се изисква твърде много. Ако не си Хилари Клинтън, разбира се. Това споделя веднъж с Руби съпругата на конгресмена със странното име Ембет. Ембет се оказва не точно тази зла, дистанцирана и безчувствена жена, която в началото на историята ни описва Рейчъл, майката на Авива. Супер силата на Ембет е „негативната емпатия“ – тя винаги може да си представи най-лошото нещо, което човек е способен да си мисли. Ембет е може би най-тъжният и симпатичен за мен герой в този роман.
Единствено не е дадена думата на самия конгресмен. Страхотно хрумване. Така трябва! И то не е никак феминистко.
Но не си мислете, че става дума за една история, която иска да оправдае поведението и действията на момиче, решило да има афера с женен мъж, политик, с влияние. Нищо подобно. Ако тук има доза феминизъм, той се изразява във въпроса: защо има сексизъм в морала? Как така конгресмен Аарон Левин продължава своята кариера – цъфти и прецъфтява, окъпан в електорална любов, печели избори години наред, докато общественият морал смазва Авива Гросман, удавя нейното бъдеще и бележи живота на всички нейни близки?
Истината е, че ако си жена и спиш с женен мъж, това не е като да спиш с женен вибратор.
Жененият мъж е съвсем жив истински субект, дарен щедро с разсъдък. Този тъй женен мъж също е направил своя може би грешен избор. И този мъж заслужава всичко, което заслужава и жената – всяко последствие е за двама. Не само в онлайн търсачката, но и в претъпкания ни с термини и внимателни думи морален колективно-обществен разсъдък.
В наши дни, с напредване на технологиите, много неща станаха възможни за сам човек. Можеш дори да играеш сам „белот“ – игра за четирима. Но за да има секс скандал, винаги са нужни двама. Не ония двамата, които като в „Козият рог“ „вървят по дълъг път и даже път да няма – не ще се спрат“. Това не е романтична история.
Живеем във времена, в които можем само да мечтаем за алената буква на нашия позор. Това, което сега имаме, е fear and to-do list, страх и списък от задачи, както казва Авива Гросман.
Светът е голям и интернет дебне отвсякъде. Дебне нашия позор.
А Young Jane Young е разказ за позора в един морал. Надявам се скоро да я видим и на български. Не за да знаем какво да правим, ако някога случайно сме на 20 години и се влюбим в нашенски ужасно секси, но семеен депутат, и не заради хубавата корица.
Искам да я видим заради актуалната история, чудесно написаната книга и най-вече – заради добре манипулирания морал. Защото е модерно да сме съдници под прикритие. Да сме коректни под прикритие и да дискриминираме само вечер – тихо и без да ни чуят съседите. За да нямаме алена буква и за да имаме висок морал. Но не много висок, за да можем да го стигаме. Защо тази дума е в мъжки род изобщо?
И все пак признайте, момичета, вие мили жени, а защо не и вие – честни трудолюбиви домакини, че малко завиждате на Моника Люински? Завиждате й даже ужасно! Та кой не иска да спи с красив американски президент?! Не искате, защото е женен? Браво, вие имате висок граждански морал! Обществото клати одобрително глава. Това никак не е лошо. И, ето – списъкът с добрите ви дела се увеличава:
- Нахраних улично коте.
- Дадох пари на бездомник.
- Не спах с американския президент.
Или искате да му се порадвате, искате незабравима емоция и велика афера с исторически характер, нищо че е женен? Тогава никакъв морал за вас! Никакъв подарък от Дядо Коледа! Шамари и ритници от обществото на всеки ъгъл до края на съсипания ви жалък животец.
Ах, колко долно, но и колко приятно!
Но моралът е въпрос и на избор, нали? Това така измамно понятие със съвсем реални последици. И си мисля, че всъщност изборът е онова хлъзгаво нещо, което всички ви казват, че имате, за да се чувствате виновни до края на живота си за това, че сте го направили. След него идва вината, която ви души денем и ви буди нощем. Без никакво място за покой.
Нека! Но нека бъде за двама.
– Как оцеля в този скандал?
– Отказах да се чувствам виновна.
– Как го постигна?
– Когато ме преследваха, продължих да вървя напред.
(– How did you ever survive that scandal?
– I refused to be shamed.
– How did you do that?
– When they came at me, I kept coming – she said)
*Името на Бил Клинтън е нарочно избегнато от автора на това ревю, по феминистични подбуди.
0 Коментара