Нашите притежания не са наши притежания. Притежаваме само онова, което изживяваме между стените на домовете, които обитаваме временно.
Спокойно можем да сведем съдържанието на „Балконът“ до това заключение, но романът на Джейн Делури е много повече от една сентенция. Авторката проследява живота на няколко поколения – отпреди Голямата война до наши дни – представени от млада американска детегледачка и нейния работодател интелектуалец, пристрастен към алкохола; еврейска двойка, укриваща се от Гестапо и привлякла вниманието на съседите; домакиня и нейния любовник… Млади и възрастни, състоятелни и бедни, влиятелни и преследвани, всички тези хора последователно живеят в господарския дом и къщичката на прислугата в малкото селище Бенвил, разположено близо до Париж. Интериорът на дома е символична проекция на всичко онова, което таят в душите си. И на всичко онова, което рано или късно излиза наяве…
Когато искаш подобаващо да реставрираш дом, превърнал се в част от историческото наследство, трябва първо да научиш как е изглеждал в миналото. А когато искаш да опознаеш някого, трябва най-напред да разбереш кое е онова, което обича.
Героите, страстите, стилът на историите в книгата се менят, мястото остава. Пейзажите са упоителни, сякаш са създадени от четката на художник импресионист. Всяка глава разказва относително автономна история, следваща свои собствени драматични завои. Множеството мотиви и случки е пронизано от голямата тема за войната, когато къщата в Бенвил е опустошена от мародери. Защото случайностите имат навик да се превръщат в съдба. Не човекът играе своята роля на фона на историята, а историята си играе с човека, гаври се с капризите му, наказва го безразборно – както за суетата, така и за храбростта му, подхвърля го като есенно листо, откъснато от дървото на поколенията, запокитва го ту в рая, ту в ада, изпитва устойчивостта на тялото и бронята на духа му.
В най-добрия случай го оставя да оцелее. Просто да оцелее! През цялото това време цикълът на природата е неизменен. Слънцето изгрява безжалостно и залязва – пак така безжалостно – и няма никаква представа какво се случва. Балконът е ням свидетел на непомерна горест и болка, на идилични следобеди и терористични атаки, на смътни копнежи и парливи семейни тайни – сякаш закодирани във въздуха и тегнещи като прокоба върху всички бъдещи обитатели на дома… И все пак, героите остават озарени от дълбока и непомрачима човечност.
През тази година, след като със съпруга ми казахме на децата, че се развеждаме, разбрах, че има само едно нещо, което знам със сигурност: когато децата ти те попитат защо, внимавай добре какво ще им отговориш.
Джейн Делури прекарва младежките си години в Гренобъл, Франция, след което се връща в САЩ, завършва английска литература и школа по писателско майсторство. Авторка е на разкази, за които получава наградата „О’Хенри“ и наградата „Скот Фицджералд“. Сравняват я с Елена Феранте и Клеър Месуд заради деликатната проникновеност, с която изследва универсални теми като брака, майчинството, изневярата и алчността.
„Балконът“ е нейният звезден дебют на голямата литературна сцена, заслужено удостоен с награда „Сю Кауфман“ на Американската академия за изкуства и литература. Стегнат, изтънчен, красиво написан и изненадващ като структура, романът въвежда читателя в пъзел от индивидуални съдби, споени помежду си по най-неочакван начин. Преводът е дело на Радостин Желев, а магнетичната корица дължим на Живко Петров.
0 Коментара