Бях на не повече от 11, когато едно слънчево лято с мама останахме без нито една интересна книга за плажа, докато бяхме на море, а всички четящи от нашата партия знаете колко неприятно е това.
За щастие наша приятелка си носеше по-голям арсенал от заглавия и така, съвсем случайно, се запознахме с един от най-продуктивните и интересни съвременни автори, а именно – Джоан Харис.
Първият ми допир с нея беше „Петте четвъртини на портокала“, който е колкото роман, толкова и дневник. Защо ли? Една от отличителните черти на писането на Джоан Харис е, че винаги повествованието се води поне от двама или е в поне два различни времеви отрязъка. В тази книга са изпълнени и двете условия.
Главната героиня се казва Фрамбоаз („малина“ на френски) и ни разказва както ежедневието на старостта си, белязано от миналото, така и историята на своето детство по време на окупацията на Франция от немските войници. Пъзела довършва най-ценното ѝ наследство – бележникът на майка ѝ, включващ рецепти (кулинарията е постоянен образ в творчеството на Харис), спомени и тайни, изписани със скрит код, които могат да променят образа на една война.
Възрастта, на която попаднах на книгата, ми помогна не просто да симпатизирам на героинята, но и напълно да се идентифицирам с нея, докато открива трепета на първата си любов, но съм убедена, че всеки от вас може да стори същото, стига да се отпусне и предаде на завладяващия стил на писане на Джоан Харис– разбира се, на фона на мириса на портокали…
Докато сме на вълна изкусителни аромати – „Шоколад“ е може би най-известният роман на Харис заради екранизацията от 2001 с Жулиет Бинош и Джони Деп, но, както сигурно се досещате, книгата е много, много повече от това. Историята на Виан и Анук всъщност е трилогия, така че ако ви е любопитно какво се случва след един от най-претупаните филмови завършеци, можете да си подарите „Бонбонени обувки“. В нея Анук е Ани, Виан става Ян, шоколадът продължава да е невидимият, но все така важен персонаж, който оцветява страниците с притегателната си сила, а връзката между майка и дъщеря е загубеното съкровище, по чиито следи вървим страница след страница. Трима разказвачи тъкат нишките на романа, а магията, любовта и червените лъскави обувки, примамливи като захарни бонбони, ги следват по петите.
„Къпиново вино“ е третата гастрономическа наслада за сетивата от Джоан Харис, която можете да си подарите, но сега ви предлагам да се посветим на по-тъмната част от творчеството ѝ – да, има и такава. „Джентълмени и играчи“ ни дава да хвърлим поглед към една различна Джоан, изследваща най-дълбоките дебри на човешкото съзнание в търсене на скрити копнежи и забравени желания. „Спи, бледа сестро“ може откровено да ви уплаши и накара да се съмнявате в собствения си разсъдък докато стигнете до дъното ѝ, а „Семе на злото“, дебютният роман на авторката, предлага най-красиво написаната история за вампири, която някога съм чела. Бъдете спокойни – героите ѝ нямат нищо общо с блещукащите версии на тези същества, които станаха модерни в последните години.
Харис има и трета страна – колкото и трудно за вярване да звучи. Първата ѝ книга с разкази – „Истории оттук-оттам“, е сатиричен отблясък на проблемите, които всички виждаме в днешното общество, но рядко отразяваме и борим. Като започнем от манията за съвършенство, която ни застига едва излезли от детството, минем през завистта, изяждаща съня ни нощ след нощ, и стигнем до най-простите удоволствия, които, както казва Оскар Уайлд, са последното убежище на сложните натури – в сборника можем да открием всичко…Точно както и в многопластовия литературен свят на тази писателка. Предлагам ви да поемете на пътешествие из книгите ѝ – мен то заведе до едно от най-малките селца в Южна Франция, в кухня, цялата покрита с петна от шоколад, от която няма доброволно връщане назад… Вие къде ще отидете?
0 Коментара