#АзСъмАна… Визитната картичка на Мануела Драганова в 330 страници

Има истории за любов. Има истории за успех. Има истории и за силата да се пребориш със самия себе си, пред каквито и предизвикателства да те изправя животът. „Ана” (изд. „Сиела”) от Мануела Драганова е роман, който събира в себе си всичко това.

Мануела Драганова е визионер, романтик, бизнес дама, автор, международен коуч и запален голфър. Романът ѝ „Ana’s Way“ излиза първо в САЩ през 2018 г. под редакцията на Даниел Бъргес, работил със Стивън Кинг и помогнал на мнозина писатели да стигнат до челни позиции в класацията на New York Times. Книгата попада на страниците на Publisher’s Weekly и привлича вниманието на The US Review of Books и Pacific Book Review, които удостояват „Ana’s Way“ със звезда за „книга с особени заслуги“.

Специално за българската публика Мануела Драганова дописва и разширява сюжета на „Ана”. На страниците на романа читателят ще се потопи в история, изпълнена с напрежение, романтика и хумор, която ще ни върне в някои от най-мрачните дни на прехода и ще ни позволи да видим това неромантично време през очите на една смела жена.

Съвсем скоро след като е станала майка, Ана остава без финансовата и емоционална подкрепа на съпруга си, преследван от държавата и бившите си партньори за крупни финансови измами. Младата жена трябва не само да спаси последните остатъци от някогашното им богатство, но и да се погрижи момиченцето ѝ да получи най-доброто от живота. Единственото ѝ оръжие е една червена папка, а пътят към тази цел минава през кабинета на Колектора – загадъчен, агресивен и егоцентричен „бизнесмен”, пред когото няма затворени врати. В него читателите ще открият вложени образите на редица герои от близкото минало – онези, чиито имена в края на 90-те преминаха от криминалната хроника в страниците за бизнес и икономика.

С благословията на Колектора вратите пред Ана най-после са отворени и тя отдава цялата си креативност и енергия на развитието на Хиподрума – изоставената собственост процъфтява и скоро се превръща в сърцето на светския живот в града.

Но възможно ли е да сключиш съюз с дявола и да не продадеш душата си? Да откриеш любовта, да си добра майка и в същото време да постигнеш професионален успех? Каква е цената на избора и колко време си готов да я плащаш?

Вдъхновен от истински събития, „Ана” е роман за борбата, която една жена води, за да се докаже в свят, който иска да я смаже.

Ето какво каза Мануела Драганова на представянето на книгата в София, събрало над 200 гости. „„Ана” е роман със съвременен сюжет. Повечето събития и лица, описани в книгата, са истински и реални, което именно ги прави така емоционално въздействащи. Подарила съм на Ана моята съдба и душевност, външния и вътрешния ми свят. Описала съм действителни случки от моя житейски път, взаимствала съм реални личности за прототипи на героите ми, разкрила съм моите собствени разочарования, вълнения, мечти и грешки.  Представете си, че моята визитка е не просто една бизнес картичка, а роман от 330 страници. Искате да знаете коя съм аз – моля, четете. На български ли предпочитате или на английски, защото английската версия – „Ana’s Way“ – е  достъпна в платформата „Амазон“ в целия свят? Това означава, че всеки човек може да прочете историята на Ана във всеки един момент и във всяка точка на света. И това ми дава освобождаващо усещане. Мога с гордост да кажа #азсъмана“.

Още в началото на романа срещаме героинята на Ана, която чете „Атлас изправи рамене“. Айн Ранд е автор, който не се възприема еднозначно, а обективизмът като нейни философия е често критикуван. Защо именно с нейна книга в ръка избра да представиш героинята?

Прочетох трите тома на “Атлас изправи рамене” така, както жаден човек пие вода. Оставиха ме с толкова мисли в главата, че известно време не ми се четеше нищо друго. Сюжетът ме докосна дълбоко и промени мирогледа ми. Възхити ме. Какво би било едно общество без прогресивните хора, без поемащите рискове, без визионерите, без всички онези, които са индивидуалисти по своему? Обективизмът, казвате, бил често критикуван. От кого? – питам аз. Надали от гореизброените категории хора. А знаете ли, че “Атлас изправи рамене” е най-продаваната книга в САЩ след Библията?

“Ако нечии постъпки са честни, то той не се нуждае от одобрението на другите”, казва Айн Ранд. Или “Въпросът е не кой ще ми позволи, а кой ще ме спре.” Та кой може да ни спре да се развиваме, да гоним целите си и да се стремим към щастие, ако не самите ние?

Героинята на Ана е въплъщение на професионалната амбиция и майчинската отдаденост. Къде според теб се крие тайната на баланса между кариера и грижа за семейството, към който толкова много модерни жени се стремят?

В нежността. В осъзнатата нежност към света около нас – към децата ни, към служителите ни, към любимите ни мъже, към родителите ни, към нас самите, дори към непознатите.

За заглавие на своя роман избираш само една дума – името на главна героиня. Ако трябва да се спреш само на една дума, с която да опишеш духа на книгата, коя би била тази дума и защо?

“Тя”. А ако трябва да избера две, то те биха били “Цената на избора”.

„Ана“ е роман, който излиза за първи път на американския книжен пазар и едва по-късно достига до българските читатели. Повлия ли това на духа на героите и начина, по който те бяха създадени? 

Да, разбира се, американският и българският читател са различни и сме се съобразили с това. Не мога да кажа, че е повлияло на духа на героите ми, по-скоро повлия на повествованието. Българската версия на „Ана“ е по-хубава от английската – по-въздействаща и колоритна. Допълвах, не съм съкращавала.

Казваш, че „Ана“ ще допадне на читателите, изкушени от истински истории. Доколко истински са събитията в книгата и каква част от историята е плод на въображението ти?

Огромна част от събитията са истински. Аз подарих на Ана моята съдба и душевност. Повечето от героите ми имат прототипи в реалния живот. Някои са щастливи да се разпознаят, други – не особено (такива като бившия ми съпруг, например).

Като читатели често обичаме да се идентифицираме с героите от книгите, които четем. Според теб, кой би видял себе си в Ана?

Ана е олицетворение на женския дух. Аз имах желание, възможност и време да опиша историята на тази Ана, но смятам, че за житейския път на всяка съвременна жена може да се напише по един вълнуващ роман. Буквално всяка жена може да се разпознае в главната ми героиня – всяка, която се е борила да отгледа детето си по най-добрия възможен начин, всяка, която се е сблъсквала с трудности, предателства и провали, всяка, която е падала и е ставала, за да продължи с гордо вдигната глава.

Един от цитатите в книгата гласи: „Като перална машина съм – отговори Ана с усмивка, – само че вместо плакнене или центрофуга моите програми са работа, спорт, секс…“ Ако оприличиш и себе си на перална машина, какви биха били твоите „програми“?

Идеята на това сравнение е: когато правим нещо, да даваме най-доброто от себе си. Дори сега, отговаряйки на вашите въпроси, аз съм напълно концентрирана в тях. Не отлагам, не се разсейвам. Утре ще изключа звука на телефона и ще се забавлявам. В понеделник ще се мобилизам и ще свърша всичко запланувано възможно най-точно и акуратно. Старая се да не закъснявам и винаги гледам да дам по нещичко допълнително от себе си. Просто съм такава. Според мен щедростта е достойнство.

Животът поставя Ана пред много предизвикателства, които тестват силата на волята и любовта й. Имаше ли момент в твоя живот, в който се съмняваше в собствената си сила и талант? Как преодоля съмненията си и къде намери източник на вдъхновение?

Разбира се, че имам моменти на съмнение и вътрешна борба. Аз съм много по-чувствителна, отколкото хората предполагат. Плача, страдам и имам дни, в които буквално се сривам психически. И знаете ли кое ме е спасявало в най-трудните моменти от живота ми? Дългосрочното планиране. Планирам не просто за месец-два напред, а за 10-20 години. Правя го с ясната представа, че вероятно ще се случи нещо съвсем различно, но за мен по-важното е, че в онзи момент на отчаяние и безизходица моите стремежи са ме водили напред като Вечерница в бурно море. Ето, приемете това признание като подарък за вашите читатели. Опитайте се да планирате дългосрочно и постепенно ще се извисите над ежедневните грижи.

Защо според теб „Ана“ заслужава да намери своето място в библиотеката на българските читатели?

Защото разказва една откровена, истинска и човешка съвременна история.