„Трябва да пресъздадем миналото, за да се отървем от него“, казвал Балзак. След като изживеете отново сцените, които са ви травматизирали, ще ги приберете в кутия и те няма повече да ви измъчват.
Цитатът има запазено място в новия роман на Катрин Панкол, озаглавен „Bed Bug“, или „Буболечка в кревата”. Изглежда, фантазията на популярната френска писателка е неизчерпаем извор на увлекателни истории. В книгите й действието обикновено се развива в наши дни, а героите са толкова пълнокръвни и непринудени, че оставят усещането за съприкосновение с реални личности, с които си бъбрил допреди малко в някое кафене и ще срещнеш отново на следващия ден.
Такава е и Роз Робенсон – обаятелна биоложка на прага на 30-те, ангажирана с научно-изследователска дейност. Не е омъжена, ако не се броят плодородните й фантазии, изобилстващи от мазохистични сцени, бракове и деца. Като малка е претърпяла насилие, което усложнява отношенията й с другия пол. Липсата на нежност от страна на Валери – нейната амбициозна и вечно фрустрирана майка, също оказва влияние върху способността й да се сближава. Роз няма приятелки, нито профил във Фейсбук и Туитър. Но пък води доста продуктивни диалози със себе си, с другата Роз.
Психоложката, която посещава, я съветва да се самоуважава повече: „Трябва да застанете в центъра на кръг, Роз, да наложите дистанция и когато имате някакво желание, да не се поддавате на натиска му, а да се опитате да разберете дали НАИСТИНА желаете да направите онова, което искат от вас, или се подчинявате единствено на повторението, което сте научили от другите и не ви принадлежи.“
Роз има кауза – иска да помага на болните от рак. Счита злонамереността за интелектуален мързел, а „полезен“ за най-хубавата дума във френския език. Обсебена е от т.нар. елзаска светулка и от мисълта, че ще открие чудодейна лековита молекула. Две неща Роз обича повече от всичко на този свят – думите и насекомите. Да не забравяме и шантавата й баба или Бабу, както я нарича. На работното си място Роз се запознава с Лео – екзотичен кубинец на нейната възраст, чието отношение към жените… не е особено екзотично. Той ще я принуди да преосмисли връзката със собствения си живот.
Кой е този закон, който задължава жените да са слаби? Къде е написано? Да не е граждански дълг? Проблемът е, че сме свикнали да се отнасят лошо с нас. Вместо да реагираме, ние се гневим на себе си. У нас лежат хиляди години неуважавани жени.
Феминистката нагласа на Роз я кара да се чувства виновна заради сексуалните фантазми, противоречащи на нейните ценности, на отстоявания образ на силна свободна жена, уважавана от всички. Тук на помощ отново идва психоложката, която я насърчава да се изправи смело срещу призраците от миналото и да порасне. Роз си дава сметка, че в едни взаимоотношения човек може да се преструва през цялото време – да имитира разбиране, да потиска волята си в услуга на другия, да симулира страст. Но да го правиш постоянно, означава да живееш нечий друг живот.
Трогателно е опиянението на младата жена, когато лабораторните експерименти с елзаската светулка дават резултат: „Всемогъщи Боже, обещавам ти, че ще използвам откритието си по най-добрия начин и няма да го разменям за зелени долари и златни ЕКЮ, нито за кремове за богати и сбръчкани жени. Обещавам ти да лекувам Небето и Земята, бедните и оръфаните, краставите и красивите, слоновете и поповите лъжички, Дядо Коледа и Баба Яга.“
С елегантна лекота Катрин Панкол пресъздава душевността на своята героиня, като ни позволява да вникнем в травмите от детството, оставили дълбок отпечатък върху нейния емоционален свят, както и в конфликта с отчуждената й майка, за да стигнем до корените на неспособността й за пълноценен любовен живот. Все пак най-сполучливата подправка на повествованието е самоиронията на Роз, която й помага да се оттласне от бездната на отчаянието:
„Винаги един и същ любовен ритуал в три действия. Насекомите се пъчеха, мъжкият възторжен, женската – потисната. После се размножаваха. Накрая се убиваха. Женските побеждаваха винаги, като обезглавяваха, задушаваха или кастрираха мъжкия веднага щом бе изпуснал ценния си товар. Колкото повече сведения събираше за живота на насекомите, толкова по-добре Роз разбираше семейното положение.“
Няма да издаваме как се развива любовният живот на героинята. Ще кажем само, че разговорите на Роз с другата Роз не са лишени от „жаргона на младите“. Затова пък в споровете с нейния колега Лео присъстват имена на артисти като Лучо Фонтана, Хилма аф Клинт, Ив Клайн и Микел Барсело – а дори само запознанството с тях е достатъчно, за да осмисли прочитането на тази книга. Става ясно, че в Южното полукълбо има пластмасов континент, по-голям от Мексико. Десет милиона тона пластмаса се изхвърлят всяка година, което означава, че през 2050-а рибите ще бъдат пластмасови. (И на никого не му пука!) А след всички сведения за насекомите най-вероятно ще спрете да убивате мухи, комари, паяци и мравки. Но и това не е болка за умиране.
Накратко, „Bed Bug” на Катрин Панкол е всичко друго, не и опасна. Дайте й шанс да ви полази – гъделът си струва.
0 Коментара