Наскоро имах вълнуващото изживяване да се запозная с идеята за страстта от нова, за мен, гледна точка. Поразрових се в латиноамериканския свят и си дадох сметка, че той има емоционалното право да говори от първо лице за нея. От фолклорната героиня Ла Йорона, през брилянтното есе на Лорка, в което той напоително ни обяснява произхода и избухването на дуенде, през галисийския копнеж саудаде, в творчеството на
Маркес, Алиенде, Неруда, Борхес, Льоса,
в песните на Чавела Варгас, във фламенкото на Националния балет на Испания и Corral de la Moreria, ( мястото в Мадрид, което непременно трябва да посетите, ако обичате фламенко и искате да видите някоя световна знаменитост) Латинска Америка може да бъде описана с думата страст. На англоезичния свят отдавах по-скоро идеята за знание, традиция, ерудиция и премисляне на всички страсти.
Скромният ми ( до никакъв) опит с изкуството ме отвеждаше до няколко филма, картини и изпълнители, когато се опитвах да идентифицирам страстта с този свят. И тогава отворих “Ти го каза” на Кони Палмен. Дълго време се чудих как да заместя традиционното клише за такъв вид книги и не успях. Защото то описва по най-точния начин историята на британската литературна двойка Силвия Плат и Тед Хюз:
“Чете се на един дъх.”
Много е важно да поемете този дъх дълбоко преди да отворите първата страница. Защото книгата хваща за гърлото и не пуска до края. Внимавайте да не се окажете неподготвени. Има риск да се задушите в бушуващите страсти от страниците.
Тази книга е реабилитация на Тед Хюз. Това може да го прочетете и от корицата. Но защо й е на Алдегонда Петронела Хуберта Мария Палмен ( цялот име на автора) да го прави? В интервю за египетското електронно издание Ahramonline Кони Палмен отговаря на този въпрос:
“ Години наред чета всички биографии на Силвия Плат и винаги ме е отвращавал този ужас Тед Хюз да бъде пасивният втори субект в тях. В продължение на тридесет и пет години, след като
Силвия се самоубива през 1963 година,
Хюз трябваше да устои на историите разказани за неговия брак, децата му, любовта му, за изневерите му, разказани от биографи, които сякаш по-добре от него познават живота му и любовта му към Плат. Той се превърна в измислен образ и това го отврати.
Той говори само веднъж и това е единственият начин, по който трябва да говори един поет, ако е толкова честен като Тед Хюз: чрез своята поезия. Осемдесет и осемте стихотворения в “Писма за рожден ден” са неговия прочит на историята. Стиховете структурираха моя роман. Изучавах и техните интерпретации и разбира се четох всичко от и за него. Тъй като се грижеше за литературното наследство на Плат, той предаде работата й с няколко любящи и красиви предговора. Те ми дадоха представа за това как той гледа на нея професионално като поет.”
Американката Силвия Плат влиза в скучния и достолепен британски свят на Тед Хюз и го разбива на съставните му части. Поразява го със своята енергия, дух и страст. С бушуваща експресивност и себеотдаване. Разбива представата му за жена.
Тяхната любов става нарицателно за страст и страдание.
Той опознава в движение двойнствената й природа, в която съжителстват жена и дете. И двете еднакво жадни до смърт за съвършената любов. Кони Палмен минава през историята с гласа на Тед Хюз, от първо лице. Написана като един нескончаем поток на мисълта, книгата може да ви стъписа с липса на структура. Не се тревожете! Богатият и красив език на автора ще компенсира липсата на традиционното раделение на глави и раздели. “Поток на мисълта” е точната форма за тази книга. Любовта не може да бъде разделяна и затваряна в отделни глави. Тя изтича от сърцето на Тед Хюз и изчиства образа му на неверен съпруг, който е
причина за смъртта на жена си.
Донякъде и за някого, най-вероятно. Читателят решава дали и колко.
До този трагичен момент авторът ще ни води, вплитайки в сюжета сцени и истории, които ще ни насочват към развръзката, но няма да я разкрият напълно. Гласът на Тед Хюз е изключително мил и любящ към “неговата невеста”, както той нарича Силвия през цялото време. За някои читатели това може да прозвучи преднамерено и тенденциозно. Може да изглежда като показна реабилитация на един неверен съпруг. Целенасочено оневиняване. За това е добре да се знае, че Силвия е носела идеята за самоубийството в гените си. Белязана от ранната загуба на баща си и от нескончаемите и отчаяни опити на едно пет годишно дете да спечели любовта на родителите си. Силвия Плат до края на дните си живее със страха от изостяване и хроничен и
неутолим глад за внимание и любов.
Така, както тя я разбира. Както и с идеята, че смъртта е онова съвършено съединяване с любимите й хора, което никой не може да й отнеме. В сюжета на книгата има достатъчно доказателства за наклонностите на иначе жертвоготовната и себераздаваща се съпруга и майка.
Има опасност текстът да ви се стори твърде откровен. Показното разголване не е по всеки вкус и не винаги е добра стратегия. Още повече, че за по чувствителните читатели неминуемо ще остане усещането за егоцентрична проява на Тед Хюз. Защото показното поемане на вината за самоубийството на съпругата му, също може да се тълкува като проява на снобизъм. Или с други думи, “Ето и това направих, за да получа оправдание! Какво още искате” Може да ви се стори, че поетът се опитва да си изгради образа на светец, чрез
пълно поемане на вината.
В този текст всичко е възможно. Може и да решите, че това е подход на автора, който е целенасочен. Но ще сгрешите, защото в края на книгата Тед Хюз подписва лично казаното. А за неказаното ще чакаме 2023 година. Тогава ще бъде отворена една запечатана кутия от архива му. Може би там е ключът за всички залостени врати в психологията на една любов до смърт. А дали е любов онова, което завършва с нечия смърт, всеки сам ще може да разсъждава. След последната страница, задължително!
0 Коментара