Харуки Мураками е японският писател, който се превърна в сензация и потопи всички читатели в своя свят на меланхолия, самота, цигарен дим, срещи и раздели.
Нестандартните романи на Мураками са своеобразен танц между сюрреализма и традициите. Всяка неестествена и причудлива среща в романите на Мураками добива вид на абсолютна нормалност. Безспорно заглавията, с които го свързваме, са “Спутник, моя любов”, “Норвежка гора” и феноменалната поредица “1Q84”. Мураками ни научи на романите си, но появата на неговите разкази на български език беше събитие. “Мъже без жени” е сборник, в който всички сме хора без хора.
Самостоятелни електрони,
които се надяват да открият, ако не другиго, то поне себе си.
Когато Мураками пише разкази, той е едновременно себе си, но и не е. Разпознаваем и различен. Типичен, но и вън от собствената си рамка. След мъжете, които тъмно живеят в тишината си, се задава и сборникът с разкази “Изчезването на слона”. Поредна ударна доза японски сюрреализъм, който всъщност е преди всичко сюрреализъм на човечността. За да разберем всичко онова, което стои зад Мураками, вероятно трябва много хубаво да успеем да влезем под кожата и зад ума му. Целият свят говори за японския гений, но знае ли някой изобщо кой е той?
Зад завесата на Харуки Мураками бавно и тихичко се разхождат множество котки. Да, точно така. Пристъпват бавно, гледат втренчено и мъркат. Привидения и реалности с козина. В свое есе през 1989 година той пише, че е имал над 10 котки през годините. Редом до десетте котки бавно и грациозно се разхожда и Тя – съпругата. Най-големият критик и най-верният читател.
По име Йоко, по душа Зелда.
Литературните вдъхновения на писателя нямат общо с традиционните японски произведения. Те далеч не представляват интерес за Харуки. В младостта си среща Чехов, Балзак, Достоевски и Дикенс и те променят живота му. Саундтракът в живота му е тежък и омаен джаз, а кадансите се забавят в едни от най-класните филми за всички времена. Към настоящия момент колекцията на Мураками наброява около 6000 джаз албума, а в университета, където е изучавал драма една година, изгледал над 200 филма. Поддържа абсолютно строг режим и се грижи за тялото си по най-сериозния начин. Всеки ден тича по 10 км или плува по 1,5 км. „Физическата сила е толкова необходима, колкото и артистичната чувствителност.”
От Мураками можем да очакваме всичко. Скоро ще имаме възможността да наблюдаваме изчезването на един огромен слон. А дали някога ще изчезне наистина? В какво лице ще видим японския писател? Нежен. Вървящ деликатно по сексуалността, любовта и самотата:
Ух, минаваме на темата за секса!
Откакто отнесох писмото ви у дома, единствената ми мисъл е да спя с вас. Как ще легна в леглото и вие ще се окажете там, на сутринта ще се събудя и вие пак ще сте там. Когато отворя очи, вече ще ставате от леглото и ще ви чуя как дръпвате ципа на роклята си. Ще си лежа – знаете колко деликатен понякога е ципът на една рокля, – ще затворя очи и ще се престоря, че спя. Дори няма да ви погледна. Ще отворя очи едва когато прекосите стаята и влезете в банята. После ще хапна нещо и ще отида на работа. В нощния мрак – ще си поставя специални щори на прозорците, за да бъде тъмно като в рог – няма да виждате лицето ми, разбира се. Няма да знам нищо – нито възрастта, нито теглото ви. За да не мога с пръст да ви пипна. Но и така става. Ако наистина искате да знаете, за мен няма значение дали ще правя секс с вас, или няма… Не, вземам си думите обратно. Ще ги премисля.
Добре, да кажем така: бих искал да спя с вас. Но нямам нищо против и да не се случи. Старая се да бъда възможно най-справедлив. Не искам да принуждавам никой да прави нищо, както не искам и мен да ме принуждават за нищо. Стига ми, че усещам присъствието ви или виждам как запетайките ви се вихрят край мен.
0 Коментара