Толкова много изписани думи, а толкова малко време за тях. Да им се отдадем. Да ги поглъщаме жадно, да разлистваме страниците и да оставяме фантазията си да рисува с цялата цветност и детайли, следвайки таланта на автора.

Заради свободното шляене и нищоправенето в комбинация с много клиширани филми и образи, всеки си представя (и аз не правя изключение) четенето с изконната романтична картина – шезлонг, слънцето докосва нежно косите ни, а ние държим книгата в ръце, вдъхваме от аромата на хартията и забравяме за околния свят, вплетени в магията на романа.

Две деца по-късно разбрах, че това клише е невъзможно. Поне за мен. Поне за моето ежедневие, разкъсано между чувството за вина, че не обръщам внимание на децата, все по-натрупващите се проекти и валящите поройни дъждове от мейли в електронната поща. И тук дори няма да спомена за задълженията у дома, надвиснали като един своеобразен дамоклев меч над малкото ми свободно време да сбъдна фантазията си с шезлонга от по-горните редове.

И в тази безнадеждност да остана насаме с думите, да си представям любимите си съчетания на Георги Господинов, изписани с такава лекота – открих новата си любов.

Аудиокнигите.

Те станаха моето време за мен. Моето време със Storytel. Ако все още не знаете – това е приложение за телефона, което имитира градската библиотека – само че не ходиш до една сграда в пек, дъжд, сняг и студ и ако не знаеш как да намериш дадена книга, библиотекарката не те гледа с поглед, казващ непоклатимо, че ти си дъното на нещата; че си най-големият плебс, който никога не е стъпвал в Народната библиотека и не може да се ориентира в процедурата, известна само на шепа избрани и студентите, които се подготвят за изпита по История на българската журналистика.

Не, в тази читалня ти сам избираш книгите, които са ти интересни. Може да са няколко, според настроенията, желанията, интересите. И започваш да слушаш. Толкова е просто.

Слушането, както и четенето, не те лишава от елемента на фантазията. Напротив, въображението ти продължава да рисува образи, герои и описания. И това за мен е истински ценното. Не натоварва очите ми. Особено вечер, след дълъг работен ден. Когато просто съм свалила очилата си, притворила съм очи и слушам поредната глава от любимия роман. Само една преди да заспя.

Ще излъжа, ако ви кажа, че Storytel беше любов от пръв поглед. Инсталирах си го заради приятел, който бе (и още е) истински фен. Той толкова фанатично настояваше за това, че честно казано, го направих колкото разговорът ни да продължи в друга посока. Тогава, съвсем в началото, направих грешка да прослушам по няколко абзаца от книги, които вече бях чела. И „слушането“ по-скоро ме разочарова. Проблемът беше точно моето въображение. Нещо като да гледаш филм по книга, която ти е толкова любима.

Но със заслушването на романи, които исках да прочета, но все не ми оставаше време, започнах да се чувствам все по-комфортно с гласовете, които ми рисуваха думите от книгите.

Идеалното време за слушане

Слушането на книга не е по-различно от четенето. Трябва си специално време за това. Но аз прилагам някои хитрости, като всъщност уплътнявам дейности, които правя машинално и без особен (признавам си) ентусиазъм.

Слушам Storytel по време на почти всички домакински задължения като чистене, подреждане и особено гладене. Представяте си нали – гладенето е ужасно монотонна дейност; любимите ми книги са с мен дори когато готвя по-непретенциозни неща – т.е. не следя рецептата.

И още когато пътувам. Не е тайна, че най-честият ми избор за полет е и най-евтиният възможен такъв. Истината е, че всеки път, когато грубият персонал на нискобюджетната компания ни натъпква като сардели (след като са ни оставили да чакаме като такива на летището) си спомням с умиление времето, когато отговарях за Връзките с обществеността за цели 26 страни и избирах от лист с 3 предложения от менюто на Qatar Airways… Та, за тези моменти, Storytel е просто най-добрият ви приятел. Слагате слушалките, наслаждавате се на любим глас и книга и след няколко часа вече сте поели към любимата си дестинация.

Но дори и по-кратките пътувания си заслужват един хубав роман, нали? В градския транспорт – просто се откъсваш от заобикалящата среда. Аз лично слушам Storytel дори когато шофирам, но не го препоръчвам на неопитни шофьори, които лесно се разсейват, защото е важно да останете концентрирани на пътя.

И накрая: Storytel е с мен, когато ми се налага да чакам някого, нещо, пред лекарския кабинет, в КАТ или която и да е друга инстанция. Особено ако съм с детето и пред нас има опашка от чакащи – просто го оставям да избере детска книжка и така времето минава много по-бързо и определено по-спокойно.

Кажи ми какво четеш, за да ти кажа какъв си

Какво „чета“ в Storytel сега и кои са заглавията,  които препоръчвам на забързаните дами и заетите мами ? Ето и моят топ 5, който не е подреден по достойнства на книгата, а по-скоро като 5 различни типове четиво за различните настроения, които ни спохождат:

Приятно слушане.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара