Едно момче, един майстор по кунг фу и една лодка

„Изпразни ума си. Бъди безформен като вода. Когато налееш вода в чаша, тя се превръща в чашата. Когато налееш вода в чайник, тя се превръща в чайника. Когато налееш вода в бутилка, тя се превръща в бутилката. Водата може да тече или да се разлее. Бъди вода, приятелю.“

Брус Лий

„Брус Лий е културна икона, известен по цял свят със своите бойни изкуства и филмово наследство. Той е феноменален представител на човешкия вид в много отношения – интелигентен, креативен, ерудиран, опитен, мотивиран. Със своите дълбоко философски мисли още в ранна възраст той научава, че бойните изкуства са много повече от физически упражнения – те са подходяща метафора за пълноценно реализиран живот.

В книгата „Бъди вода, приятелю“ дъщерята на Брус Лий – Шанън Лий, споделя същността на учението на баща си и показва как то може да служи като инструмент за личностно израстване и самоактуализиране. Всяка глава носи поука, която затвърждава устоите на неговата емблематична философия „Бъди вода“.

„Бъди вода, приятелю“ е покана да погледнем живота си от нов ъгъл, призив да следваме своето автентично аз. Книгата е свидетелство за това как решителността на един човек и любовта му към живота надскачат времето и пространството, за да запалят въображението и

вдъхновението на хората по света днес.

„Брус Лий ни насочва към един постижим баланс между самопознание и самоприемане, свързан не само с личните ни потребности, но и с отношенията ни с другите. Където и да сте и в каквато и роля да се намирате в този момент от живота си, каквито и пътища да се разкриват пред вас или предизвикателства за преодоляване, не забравяйте целите си и основния принцип във философията на водата според Лий – „когато пред водата липсват ограничения, това също е ограничение и когато пред водата няма път, това също е път“.“

Доц. д-р Севджихан Еюбова, психолог

Шанън Лий е единствената дъщеря на Брус Лий и Линда Лий Кадуел, както и сестра на Брандън Лий. Родена е в Санта Моника, Калифорния на 19 април 1969 г. В момента Шанън е главен изпълнителен директор на Bruce Lee Family Companies и председател на Съвета на директорите на фондация „Брус Лий“. Шанън пише и говори за философията на баща си и е приела за своя мисия да предаде на хората неговите знания.

„Философията на баща ми винаги е била нещо, което ценя и използвам в собствения си живот, но в опита си да я изразя ясно и цялостно за читателя, аз самата израснах и открих нови дълбочини.

Писането на тази книга ме доближи до него,

до мен и до една универсална константа и се надявам, че и българските читатели ще преживеят същото. Книгата наистина е призив да се вгледате в себе си и да откриете пътя на най-малкото съпротивление и на най-силния си поток. Думите и упражненията му направиха това с мен, надявам се, че ще го направят и с вас.“

–-

Баща ми започва да изучава винг чун кунг фу на тринайсетгодишна възраст. Неговият сифу* (или учител) е човек на име Ип Ман. Ип Ман е много изкусен учител, който набляга не само на физическата техника, но и вплита в уроците таоистката философия и принципите на ин и ян. Често илюстрира учението си с притчи за природата – например тази за разликата между дъба и бамбука (при много силен вятър накрая дъбът ще се пречупи, а бамбукът ще устои, защото може да се движи с вятъра).

Баща ми е съвестен ученик и учи бързо.

Когато може, тренира допълнително и се превръща в ученик звезда. Но освен това е и тийнейджър. Тийнейджър, чийто прякор е Му Си Тинг, което се превежда като „Който не може да стои на едно място“, и чието сценично име по-късно става Сиу Лунг – Малкия дракон. Роден в часа на дракона и в годината на дракона, младият Брус Лий е самият огън, самият ян. И Ип Ман винаги се опитва да научи огнения тийнейджър колко са важни лекотата, гъвкавостта и пластичността, а не само силата и ловкостта.

Баща ми може да слуша и да се старае, но нетърпението (и темпераментът му) надделяват и освен това се пита не е ли по-добре да побеждаваш винаги когато можеш?

Какво общо има лекотата с побеждаването?

Един ден Ип Ман се опитва да научи младия Брус Лий да се отпуска и да успокоява ума си, да забравя за себе си и вместо това да следва движението на противника си. Всъщност се опитва да го научи на практиката на отделянето – да отвръща на противника си интуитивно, вместо да се фокусира само върху собствената си стратегия и вманиачено да пресмята ударите и движенията си.

Когато баща ми постига целта си,

замаян от хитростта и борбеността си, с пот, която капе от разрошените му вежди, Ип Ман пристъпва към него и му казва да запази енергията си, като следва естествените релефи на нещата. „Никога не се противопоставяй на природата, му казва той. – Никога не се изправяй фронтално срещу проблема, а го контролирай като се въртиш с него.“ Накрая спира младия Брус: „Не тренирай тази седмица.

Прибери се у дома и помисли над това, което ти казах“.

Да не тренира една седмица? За баща ми това е като да не диша една седмица. Изгонен от клас, Брус продължава да тренира сам, медитира и в самотното си съзерцание се мъчи да разбере какво се опитва да му каже учителят му. Разочарован и с много излишна енергия, един ден Брус решава да излезе с малка лодка в пристанището на Хонконг през новопоявилото се и силно презирано свободно време.

Скоро спира да гребе и просто лежи в лодката,

носена от вълните. Докато плава по течението, започва да превърта в ума си наставленията на учителя си и цялото време, прекарано в тренировки. Къде греши? Защо не може да разбере какво казва учителят? Няма логика! Раздразнението му се изостря. В гнева си се навежда през лодката и няколко пъти удря с все сила Южнокитайско море.

Внезапно го поразява една мисъл. Спира и поглежда мократа си ръка. По-късно в едно есе баща ми пише:

„Не ми ли показваше водата нагледно принципа на гун фу? Удрях я, но тя не изпитваше болка. Отново я удрях с цялата си сила и отново оставаше непокътната! Тогава опитах да сграбча шепа от нея, но и това се оказа невъзможно. Водата, това най-меко вещество на света, която може да се съхранява в най-малкия съд, само изглежда слаба. Всъщност може да проникне в най-твърдото вещество. Това беше! Исках да бъда като същността на водата“.

Докато гледа как една птица лети

над главата му и в следващия момент хвърля отражение върху водата, получава и второ прозрение:

„Не трябва ли мислите и емоциите, които изпитвам, когато се изправя срещу противника си, да бъдат като отражението на птица, която лети над водата? Точно това имаше предвид учителят Ип, когато говореше за това, че усещанията не бива да залепват и да спират човека. Затова, за да контролирам себе си, трябва първо да се приема като следвам, а не като се противопоставям на природата си“.

Така започва дългата и интимна връзка на баща ми с водата – елемента, който е мек, но силен; естествен, но може да бъде насочван; самостоен, но мощен; и най-вече – от съществено значение за живота.

Не е необходим опит в бойните изкуства

Вероятно на този етап си мислите: „Аз не се занимавам с бойни изкуства. Какво общо има с мен тази книга и защо трябва да ме интересуват прозренията, които един седемнайсетгодишен е получил преди повече от шейсет години?“. Не се безпокойте. Когато от време на време говорим за бойни изкуства, то ще бъде само като метафора или за да

илюстрираме концепциите,

които са приложими към човешкия опит като цяло. Понякога ми е по-лесно да извлека абстрактни идеи от по-земен, физически пример. Що се отнася до това защо да искаме да сме като водата, философските идеи на баща ми, заедно с начина, по който живее, са вдъхновили много хора по целия свят, включително и мен, да трансформират живота си към добро. А той изживя живота си по примера на водата.

По силата на своята същност водата тече. Намира си път около (и дори през) препятствията.

Баща ми нарича това да бъдеш „без ограничения“.

Водата се поддава на обстоятелствата и заобикалящата я среда, затова е готова да поеме във всяка посока, която ѝ позволява да премине. Тези откритост и гъвкавост означават, че водата сама по себе си е цялост. Тогава да бъдеш като вода означава да осъзнаеш най-пълното, осъществено и актуализирано себе си, където живееш, използвайки възможно най-голяма част от силата на течението, докато чертаеш собствения си път напред.

Вярвайте ми като казвам, че на тези страници има по нещо за вас, независимо дали сте спортист, домакиня, ученик, музикант, счетоводител, предприемач, полицай, или човешко същество с каквото и да е друго занимание. В същото време не забравяйте, че

не всичко в тази книга е за вас.

Не бива никога да приемате нещо за чиста монета само защото някой ви го е казал. Едно и също нещо може да бъде вярно за един човек, но не и за друг – пътят на споделената истина може да изглежда съвсем различно за двама души. Не съществува съвет или набор от инструменти, който да е подходящ за всеки. Не мога да ви кажа какво ще проработи при вас – това можете да научите само вие, след като изпробвате тези неща. Аз ще споделя нашите семейни истории, моите размисли, опит и идеи. Останалото зависи от вас. А ако тук не откриете полезни идеи, не се отказвайте. Светът е пълен с много и различни източници.

Продължавайте да търсите и ще намерите.

А сега нека метафорично се поклоним. Всеки урок по бойни изкуства започва с поклон. Поклонът не е признак на подчинение. Той е израз на намерение. Аз съм тук. Показвам се. Отдавам вниманието си и съм готов да участвам.

* Китайският термин сифу се състои от два йероглифа: 师 – учител, майстор, специалист и 父 – баща, което показва отношението на китайците към учителя, който се възприема освен като ментор и като втори баща. – Бел. консулт.