Още от първата страница “Царицата на нощта” на Алегзандър Чи ни въвлича в един шеметен свят на красота, музика, смелост и поквара, ревност и трагедия, измяна и надежда. Операта е призмата, през която съзерцаваме действието – а то се развива на много сцени. Сред блясъка на парижкото висше общество от епохата на Втората империя, в измамно фееричния свят на прочутите парижки куртизанки, сред фантастичните приказки на цирковата арена, под звуците на нежна и вихрена, пламенна и неповторима музика преживяваме обич и мъка, измама и предателство, съзерцаваме неповторима красота и ставаме свидетели на небивала жестокост.
Героинята, бедно момиче от американските прерии, останало само на света, се бори за правото си да живее и да обича, а единственото ѝ оръжие е прекрасният ѝ глас.
Тя успява да се добере до салоните на висшето общество и до световните оперни сцени, но немалко клопки я чакат по пътя – Лилиет преминава почти през целия спектър на онзи примамващ свят, който крие страх, интриги, ревност и политически игри.
Париж през Втората империя, революцията, Третата република, комуната, френско-пруската война –
Алегзандър Чи не е пестил боите при описанията на кървави бани, пищни балове, блясъка на дворци и ужаса и мизерията на затворите. Тази епоха, родила неимоверно много гении в областта на музиката, живописта и литературата, голям брой от които живеят и творят в Париж, епоха на небивал разцвет не само на операта, а на културата изобщо, създава една вълшебна вселена, чийто център е френската столица.
Духът на съзиданието, кипежът на идеи, белязали онова време, бликат навсякъде от страниците на “Царицата на нощта”. Легендарни личности преминават като метеори през живота на героинята, озарени от ореола на славата, оставяйки своя отпечатък върху невероятната ѝ съдба – Верди, Жорж Санд, Полин Виардо, Тургенев. Срещите ѝ с истинското величие на духа се редуват с мрачни прозрения, кукловодите на политическия театър я замесват в интригите си, а Лилиет съществува само за неповторимия възторг, пораждан от сцената – и за една любов.
Това е книга не само за операта, не само за възхода и падението на куртизанките, не само за величието и краха на Втората империя – това е книга, посветена на красотата, такава, каквато я възприемаме с всички свои сетива. Това е книга и за любовта като вдъхновение, любовта като себеотрицание, но и любовта като сляпо желание за притежание, водещо до ненавист и отмъщение. Това е книга за жените – изобретателни, блестящи, любещи, алчни, отчаяни, самонадеяни, всички те се борят за правото си на живот и самоопределение в един мъжки свят. И много от тях успяват – да станат звезди, да се издигнат до върха на обществото, и най-вече – да оставят своя неизличим отпечатък в историята на музиката, литературата, на изкуството като цяло.
Също като на оперна сцена в „Царицата на нощта” страданието е последвано от възторг, любовните клетви – от обети за отмъщение, любовта води до убийства, но и довърховна саможертва.
Като звездопад трептят звуците на „Вълшебната флейта”, измама, любов и жестока съдба бележат живота на героите като в „Трубадур”, съдбовната страст, възпявана от Бизе в „Кармен”, гори и в сърцето на Лилиет, ронят се бисерите, сътворени от Шопен, искри шампанско, избухват вихрените звуци на канкан, дрипи се редуват с дантели – и всичко това във фантастичния свят, възроден и пресътворен от Алегзандър Чи в „Царицата на нощта”.
0 Коментара