С възрастта времето променя своя ход, просто върви до теб с различно темпо и сякаш бърза ли, бърза, препуска дори. Работата ми е такава, че понякога чувам как сяда на ръба до мен и не се движи. Не иска да мръдне, застинало и тежко. Времето е необикновено създание на човешкото съзнание…
Не обичам да го губя, защото никога не се връща. Ценно ми е. Отнасям се към секундите като жълтици със смисъл. Дори съм стисната към времето – свиди ми се да го пропилявам ей така, за щяло и не щяло. Давам го на хората, които обичам; на работата, която харесвам; на морето и на планината. Давам го на песните, които пея в колата и на гледките пред очите ми. И на книгите.
Чета от толкова отдавна, че не мога да смятам до толкова много.
Има една история от моя живот, когато останах цял месец само с една книга и тя буквално ми спаси живота. Бях в детска болница и един месец не пуснаха родителите ми да ме видят, а аз имах само тази книга – за зеления остров Корфу и живота на семейство Даръл. След години отидох до острова и, акостирайки на шареното пристанище и сядайки на площада, сякаш се прибрах вкъщи и въздъхнах облекчено, че съм стигнала от бялото легло и миризмите на дезинфектанти до място, на което вече съм била. Книгите са магия!
Книгите са такава магия, че и до днес мога да възстановя спомени, звуци и аромати, усещания и да върна лентата към приключения. Майка ми сравнително наскоро разбра, че в основното училище бягах от часовете, за да се прибера и да си чета кротко на големия фотьойл. Дали някой от учителите ме беше издал? Не. Според мен ме разбираха и снизходително прикриваха бягствата ми в други светове.
Днес ми е трудно да наваксам скоростта на четене, която поддържах тогава. Просто пораснах и времето и задълженията започнаха да летят към мен като тенис топки на турнир от Големия шлем и… закъсах за четене. Миналата година се зарибих със Storytel напълно доброволно – и преди съм слушала аудио книги, аудио учебници и т.н., но за пръв път толкова систематично ми се поднася съдържание, което да отговаря на желанията ми да се срещам с книги, които да са ми интересни и да не правя специални усилия да намеря. Слушам подкастове, но имам нужда от книги, да чета,
да наваксвам с идеи и галактики във времето, в което правя и нещо друго.
Например вися в задръстване. Или ходя (10 000 крачки дневно, нали разбирате?). Понякога – докато чистя. Часове и часове книги, прочетени от друг. А това ме връща и в друг спомен от детството ми – грамофонните плочи с приказки и книги, записани с гласовете на български артисти, което ги правеше качествени – някой от вас знае ли, че драматизацията на д-р Дулитъл е под режисурата на Иван Андонов, а ветеринарят с „меко сърце“, както казваше прасето, се изпълнява от Николай Бинев?
Да, качеството на представянето на книгите в аудио вариант категорично определя дали човек ще продължи да ги слуша – а това, което потребителят получава от Storytel, е добро ниво, понякога с изненадващи гласове, които радват – актьори, понякога и самите автори. И пресъздават историите подходящо, на ниво, което книгите заслужават.
Така, за една година,
виртуалният ми рафт се напълни с книги,
които „изяждам“ от начало докрай; посягам към автори, за които не остава време, и към други, за които не бих се сетила; препрочитам трети, които се чудя дали ще разбера различно. Дали ме спира да купувам книги? Дори ме мотивира – изневерих на Бакман, като реших да слушам „Бьорнстад“, но книгата няма как да не бъде в библиотеката ми – за да знам, че в моментите, в които имам нужда от нея, ще я прелистя.
Изкушавам се и ще ви препоръчам няколко книги, които ми направиха впечатление – а аз съм професионален слушател и читател – ако искате ми се доверете. „Бьорнстад“ вече споменах. Ако сте пропуснали във времето „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков – драматизацията е шанс да се срещнете с книгата. „Тютюн“ на Димов, заради актуалността й, толкова години по-късно. Елизабет Гилбърт – с „Магията да твориш“ (бяха ми я препоръчали хартиена, но я изгълтах в движение); “Зад завесета на соца” на Калин Тодоров; „Хмутовете“ на Ирен Леви, прочетени от Богдана Трифонова и детските книги на Катя Антонова (въпреки че „Принцесешките истории“ са ми по-за книга, а „Двете кралства“ ги предпочитам за слушане);„Сливовиц“ на Катерина Хапсали, прочетена от Койна Русева. От категорията на „четящи сами своите книги“: „9 зайци“ на Виргиния Захариева и Рийз Уидърспун с нейната “Whiskey in the Teacup”, която ме провокира да се върна крачка назад към Доли Партън, но това е една друга история.
Какво слушам в момента? “Inside Out” на Деми Мур, за която прочетох препоръка онлайн и макар че не би ми била в интересите – а препоръчващият не си пада по всичко – се вслушах и сега и филмографията на актрисата ме чака; „Незнайните образи хорски“ на Соня Тодорова, която харесвам още от „Перлите на Ади Ландау“ и Казандздакис с „В дворците на Ксонос“. Очертава се да съм в добра компания, нали?
0 Коментара