Иван Комита: Светът на богатите е като космоса – привлекателен, но понякога пуст и самотен

В книжарниците вече е дебютният роман на Иван Георгиев – пиар специалист и бивш главен букер на една от най-големите модни агенции от близкото минало. Той е и създател на онлайн кампанията „Модерно е да се чете“, която от 2019 г. продължава да набира хиляди последователи в социалните мрежи.

Литературния си псевдоним Иван избира заради пра-прадядо си – революционера Иван Хасъмски-Комитата – съратник на Левски и Ботев. След критичен момент в живота си авторът претърпява личностна трансформация и започва да практикува йога и шотокан карате-до. Така идва и вдъхновението за първия му роман „Хранилка“. Романът показва България от времето на прехода през очите на милионерски син, живеещ в света на богатите и известните, на модата и на престъпността. Главният герой, роден през 1986 г., става жертва на похитители, по-късно и жертва на любовта, когато научава шокираща тайна за жената, която обича.

В интервю пред БНР Здравка Евтимова каза:  „Иван Комита е своеобразен талант, той е от тези майстори на словото, които превръщат думите си в неврони, а книгите си – в едно необятно поле за размисъл. Той успява по неочакван начин да създава връзки между понятия, които, на пръв поглед, не са свързани. „Хранилка“ заслужава внимание и би спечелил  читателите „от първата си страница и би ги държал в напрежение докрай“. Затова препоръчвам всеки млад човек, всеки човек на средна възраст и всеки в зряла възраст да се обърне с чисто сърце към този роман и да го впише в своя духовен свят.“ Как се отразява подобна оценка на един млад писател, който току що е издал дебютния си роман?

Няма думи, с които да мога да изразя радостта си от тази оценка. Комплиментите от човек като Здравка Евтимова са както мотивиращи, така и опасни за състоянието на егото. Аз не си позволявам да се замайвам, защото съм категорично убеден, че талантът има малък принос за успеха. Зад успеха да се напише роман се крият редица други фактори, по-важните от които са упоритост, дисциплина и обучение. Истината е, че тя първа забеляза особеностите в уменията ми на писане – нещо, на което не бях обърнал особено внимание, просто защото до този момент не бях работил с професионалисти от нейното ниво.

Какво ви свързва с авторката на „Кръв от къртица“?

Здравка Евтимова беше мой учител в академията по творческо писане  „Заешка Дупка“. Благодарен съм на съдбата, че имах възможност да се запозная с нея. Тя е от онези необикновени личности, които трябва да се категоризират като национално богатство – именно те са лицето и душата на нашата България. Моят учител от академията е от онези трудно срещани учители с главно „У“, които имат вродения подход за работа. Това е рядко срещано умение. Тя успя да освети даденостите ми и да ги изтегли най-отгоре. Вдъхна ми увереност, като в същото време не пропусна да обърне внимание и подчертае грешките ми. Но го направи така, както малцина го правят, така както се целува паднало дете и му се казва, че трябва да е по-внимателно, но не трябва да спира да тича – без да ме унижи пред другите курсисти, а ме мотивира да продължа да се уча и творя.

Как се пише роман за света на богатите и известните?

За каквато и среда да пише един автор, той трябва да е запознат с детайлите в нея или поне да има сериозна подготовка, плюс консултанти. В противен случай крайният продукт ще се получи не достатъчно атрактивен и дори противоречив за добре запознатите с тематиката читатели. Казано по друг начин, ако един космонавт с амбиции да напише роман, се опита да разкаже историята на милионерски наследник и преживяванията му в света на богатите и известните, то това би било за него сериозно изпитание, с голям потенциал да се провали. Но ако този човек, да речем напише роман за преживяванията на космонавтите от Международната космическа станция, скоростта, с която се движи това чудо на инженерната мисъл – 28 хил. км в час, експериментите, които се правят на борда, начина на живот, космонавтът би бил много успешен автор. И понеже аз не съм космонавт (нищо че космологията ми е слабост и един ден искам да напиша подобен роман), а бивш моден букер и журналист, реших да напиша роман за средите на богатите и известните, просто защото познавам в детайли този необятен свят – привлекателен като космоса, но не по-малко враждебен и опасен, пуст и самотен.

Какво означава да познавате това общество?

Да съм общувал с много богати и известни хора, да познавам начина им на мислене, техните проблеми и желания. Но това не означава непременно, че съм разкрил нечии тайни. Не е задължително. Все пак сред тях имам много приятели. Смятам, че всеки автор, който има достатъчно въображение да навърже компонентите на средата, която познава, е нормално да може да създаде една изцяло завършена история. Героите ми са измислени, както и техните лични истории, но мога да кажа, че те са по-автентични и от истинските, защото обобщават проблемите на всички подобни хора, и то не само в България, а навсякъде по-света. Най-важното е, че така създадени, те успешно успяват да пренесат посланията, които искам да предам на читателите.

В романа ви има сцени, в които главният герой унижава жени.

Има подобни сцени, но също така има и сцени, в които главният герой е унижаван от жени. Това е начин да изразя позицията си по въпроса, че човек получава това, което е заслужил или това, което позволява да му причиняват другите. Аз смятам, че не само жените, а и мъжете, дори животните не бива да бъдат унижавани и да им се причинява болка. В тази връзка на едно място в романа съм написал следното: „Лошото отношение към хората е като бумеранг, който те удря в тила веднага щом наведеш глава“. А много често се случва именно така – когато сме слаби и имаме нужда от помощ, имаме нужда от доброто на хората, които сме наранили, за да се справим, бумерангът ни удря в тила. И тогава някои падат и повече не стават, други се изправят, но с тежи поражения и след това са или по-озлобени към хората, или смирени.

А какво трябва да направи една жена, ако попадне в подобен капан?

Смятам, че когато една жена не получава полагащото ѝ се уважение като дама и човешко същество, то това означава, че тя не е успяла да го изиска с поведението си от мъжа до нея, или, че той е с прекалено сериозни проблеми и е невъзможно да бъде вразумен. Тогава тя трябва да го предупреди, че ще я загуби и ако това не помага, да го напусне. Прошката и търпението са добродетели, но и те имат граници, които ако се преминат, се получава обратния ефект и става по-зле и за двете страни.

Къде според вас се корени насилието?   

Мисля си, че да унижаваш жените е признак на слабост и наличие на редица комплекси. Но нека не забравяме, че тези проблеми в мъжа са причинени най-често от неправилно възпитание или дори преживяно насилие в детството. Това, разбира се, не бива да е оправдание, но все пак е причина да се замислим къде се корени насилието и дори колко безмилостно трябва да съдим насилниците. Историята на моя герой е подобна. Той дълбоко в себе си е добър, чувствителен мъж и това го доказва в началото, в сцените с любовта на живота му. Но ето, че идва момент, в който разочарованието и опиянението от славата, алкохола и наркотичните вещества отключват в него друг човек и поведение и то най-вече към жените, които му го позволяват.

От кого и от какво зависи успехът на един писател?

Успехът на един писател зависи изцяло от него, но дори да има някакъв вид външна помощ, каквато е ролята на редакторите и консултантите, отново успехът касае личната му самоинициативност. Другото се подрежда в следната скала: дисциплина, обучение, ясна и оригинална идея за сюжета, талант. Както виждате, талантът е последен. Но аз вече го казах  – той е малка част от успеха. Познавам много талантливи хора, но без ясна идея как и какво да направят с живота си. Според мен точно това дели успелите от неуспелите.

Според вас с всеки следващ роман тръпката намалява ли или напротив, вълнението е по-голямо, защото читателите вече очакват нови истории?

Вълнението винаги го има, но след първата издадена книга, когато то е голямо, писателят узрява и емоцията отстъпва на по-градивните елементи. Авторът придобива опит в създаването на историите, радва се на читателите, готови да прочетат новото му произведение и подхожда много по-смело и успешно в следващите си начинания.

След „Хранилка“, какво като тематика вече ви вълнува за нов роман?

Отдавна имам идея за следващ роман и дори вече го пиша. Смятам да се задържа в жанра на трилърите. Следващият ми роман ще разкаже историята на героя ми след катарзиса, който преживява в „Хранилка“, но ще положи и основата на нещо голямо като проект, което засега ще запазя в тайна.

Около вас има и много интересна родова история, вдъхновява ли ви да я пренесете на белия лист?

Да, имам намерение някой ден да създам роман за историята на прадядо ми Иван Хасъмски. Неговата биография е толкова богата и интересна, че от нея могат да се родят не само един роман, а цяла поредица. Членството му в Манастирския революционен комитет, укриването на Васил Левски в родната му къща, приключенията му, свързани с боевете за опазването на Троянския манастир от опожаряване, докато е бил комендант на многочислена чета от комити, срещите му с Христо Ботев в Букурещ, участието му в Априлското въстание, боевете при Шипка и обсадата на Плевен, са само някои от интересните факти покрай неговия живот.

Какво ви даде последната книга, която прочетохте?

Последната книга, която прочетох ме впечатли много, не само заради необикновения изказ на писателя и неговата рядка интелигентност, но и заради това, че сюжетът ѝ се развива обратно на моя. Няма да разкривам защо. Нека заинтересованите го прочетат и разберат сами. Става въпрос за „Сидхарта“ на Херман Хесе. Немският писател е един от авторите, които ми бяха препоръчани в школата по творческо писане „Зашека Дупка“, за да обогатя речника си и да усъвършенствам писателските си техники. Много класики трябва да се прочетат, за да стане един писател истински добър. И аз мисля да го сторя. Развитието ми продължава и гледам смело напред.