Как корейците излизат на среща

Обикновено това става в резултат на предварителна организация (макар и невинаги).

За корейската култура е нещо обичайно да се разчита на приятели и на семейството за намиране на потенциален партньор (партньорка). Да се обърнеш директно към някого, особено към напълно непознато момче или момиче, и да го поканишна среща, е голяма рядкост, макар че не може да се каже, че е напълно невъзможно.

Общо взето, излизането на срещи тук започва на доста по-късна възраст, отколкото на Запад, където и момчетата, и момичетата понякога още в гимназията създаватсериозни и трайни отношения. Но както стана дума в предишната глава, корейската гимназиална степен на образование е доста стресираща заради подготовката заприем в университета, така че на младежите реално не им остава време за гаджета,а и изобщо за каквото и да е лично време. Допълнително родителите в Корея обикновено не разрешават на децата си да ходят на срещи, преди да започнат да следват.

В корейския език има термин согетинг(소개팅), който представлява съчетание между корейската дума за „представям“ или „запознавам“ и окончанието на английскатадума „мийтинг“ (среща). С този термин се обозначават срещите на хора, които до тозимомент не са се познавали, по инициатива на техни приятели, колеги или близки, итова е обичаен начин за откриване на любовта при

младото поколение корейци.

Студентите предпочитат друг тип срещи „на сляпо“, наричани директно с английската дума „мийтинг“ (미팅), в които участват група момичета и момчета, които не се познават. Често пъти такива срещи се осъществяват в някое кафене, където ще видите момичетата седнали от едната страна на масата, а същият брой момчета седят срещу тях отдругата страна. В хода на срещата се очаква някои от тях да се оформят като двойки.

Има, разбира се, и хора, които срещат романтичната си половинка случайно, ноорганизираните срещи между непознати са най-честата практика. Защото те добреподхождат на консервативния характер на много от традиционно настроените корейци, които често са срамежливи и нерешителни, когато става дума за срещи сдругия пол.

За по-неопитните момчета и момичета

този вид срещи елиминира напрежението и неудобството да направят първата крачка в разкриване на своя интерес към човека насреща. Защото самото уреждане на подобна среща означава, чеучастниците в нея са заинтересовани от романтично продължение на установенитетам отношения, така че отпадат всякакви съмнения и притеснения за това дали идругият по принцип има подобни намерения.

Съществува и по-формален тип уговорки като матсон(맞선), които се подготвятот специални посредници (сватовници). Корейските телевизионни сериали честовключват сцени с

родители от богати семейства,

които използват такива посредници, за да намерят подходяща партия за своя син или дъщеря. Някои млади хоранямат нищо против този вид сватосвания, които могат евентуално да доведат и добрак – след не много продължителен период от време, необходим на двамата дасе опознаят достатъчно добре. Много от тези матсонсрещи и уговорени по тозиначин бракове се случват, защото родителите са ги желали дори повече от самитемлади. Това като че ли се случва по-често при останали незадомени синове и дъщери в по-напреднала възраст. Много родители с такива деца са по-склонни данастояват потомците им да опитат с матсон. По принцип браковете, сключени потози метод, са характерни и изобщо за по-старите поколения корейци.

Забранено и обичайно, когато си на среща

Корейците изглеждат старомодни и в това отношение, така че що се отнася до плащането на сметката в заведение по време на среща се очаква мъжът да бъде този, койтоще се погрижи, поне на първите няколко срещи. Но след като двамата се опознаят достатъчно, те обикновено започват да се редуват в този вид разходи или пък въвеждатнякаква друга система на уреждане на тези въпроси, която им се стори най-подходящ.

И до днес обаче сред по-старите поколения корейци се смята за табу двамата млади да живеят или да спят заедно преди сватбата. Макар това да не е съвсемнепознато като практика в съвременното корейско общество – и, естествено, да естанало по-популярно напоследък – все още усещането за табу и

за срам от случващото

се е характерно за по-традиционно настроените корейци.

Повечето корейски родители биха ахнали или поне видимо ще покажат неодобрението си, ако разберат, че това се случва на техните деца или на други хора. Същото се отнася и до раждането на деца преди сключването на брак. По-старото поколение корейци са убедени, че само двама души, свързани единс друг чрез брачната церемония, би трябвало да живеят заедно. Западната концепция „опитай, преди да купиш“, която стои зад т.нар. съжителство без брак катопробен период за бъдещите отношения между двамата партньори, не съществуваизобщо в корейската култура. И днес

по отношение на сексуалните отношения

като цяло и особено преди брака по традиция се запазва известна свенливост и консерватизъм. В страната рядко ще видите твърде горещи целувки и показно интимничене между момчетата и момичетата на публично място. Това се смята за особеновулгарно да се демонстрира пред очите на възрастни хора. Затова публичните прояви на привличане между младите се ограничават до държане на ръцете и плахицелувки по бузите или устните.

Среща с родителите на партньора е на дневен ред само ако отношенията са вмного напреднала фаза и въпросът за брак предстои да бъде поставен за обсъждане. Това, което често може да се види в западните филми, където момчето се отбивада каже „Здрасти“ на родителите, когато минава да вземе момичето или когато говръща от среща, не се случва много често в корейска среда. Обичайната практика епосещение при едните и при другите родители за формално представяне на приятеля, съответно на приятелката, и за запознаване с неговите най-близки.

Идеалната двойка

Макар да избягват страстните целувки на публично място, корейските двойкисъщо са любвеобилни и показват чувствата си, но по различен начин. Затова не е рядкост тук да видите двойки с еднакви тениски (커플티, тениски за двойки) или сдруги еднакви елементи от облеклото – от пуловери до якета или съвсем дребниаксесоари като еднаквите ключодържатели. Еднаквите блузи са характерни за корейците по време на техния меден месец, който те често прекарват на класическото за нацията място – остров Чеджу.

Еднаквите дрехи са един от начините да се обозначиш като двойка, но по-важен естремежът да изглеждате сладки заедно. Корейската култура на поведение на влюбените двойки проявява своята експресивност по много сладък (някой би казал сладникав) начин и еднаквите елементи от облеклото са напълно в стила на тази „сладкост“.

Тъй като корейците по принцип са доста консервативни по отношение на външната изява на любовните отношения, за тях носенето на еднакви дрехи е достатъчно красноречив, без да бъде прекалено провокативен, начин да покажат на другите, че са влюбени и че чувствата им са дълбоки и взаимни.

Юбилеи

Стоте и хилядата дни (от запознанството) са големи празници за корейскитевлюбени двойки. 100-ният ден е много важен, защото неговото отбелязване означава, че двамата вече са сериозна или „официална“ двойка. Мнозина са склоннина големи и щедри жестове по този повод – и публични, и в личното пространство.

Един пример за такива жестове са множеството любовни катинарчета, закаченикрай кулата „Намсан“ в Сеул, подобно на обичая да се закачат такива на някои от мостовете в Париж, както и на други известни места по света.

За 100-ния ден от запознанството

не е необичайно момичето да получи с доставкабукет от 100 рози или на някакво голямо открито пространство с розов цвят да бъдеизписано името му или някакво романтично послание. Друг вариант е нарежданетона множество запалени свещи на земята, които очертават гигантско сърце. За външния свят това може да изглежда прекалено неловко и смущаващо, но така стоят тукнещата с влюбените двойки. За корейците нищо не може да се смята за прекаленоили кичозно, щом става дума за отбелязване на такъв юбилей. Затова отчаяните романтици могат да са спокойни, че в тези случаи всякакво изхвърляне им е позволено .

Корейската сватба

В цялата корейска история бракосъчетанията винаги са били и си остават едниот най-важните и свещени повратни моменти в живота. След като е взето решението за брак, родителите на мъжа и на жената се срещат и това също е много важенмомент в поредицата от събития. Неговата изключителност се дължи на факта, чекорейците не разглеждат брака просто като свързването на двама души в съюз,но и като обединяването на две семейства, което обяснява защо одобрението на едните и другите родители е от такова голямо значение. Множество традиционно настроени корейци от старото поколение, каквато е имайка ми, казват: „Трябва да се свържеш в брак с някой от твоята черга (су-джун)“ –някой, който е от същата среда, финансово положение, обществени позиции и т.н.

Поради това и много корейци от по-старите поколения предпочитат децата им дасключат брак с корейци. Но днес срещите и браковете с представители на другираси са все по-често явление. Навлизането на западната култура в корейското общество направи родителите в ХХІ в. по-толерантни по въпросите на смесените бракове в сравнение с преди.

По-често мъжът предлага на жената брак,

а не обратното. След това двойкитеобикновено отиват при родителите си, за да им съобщят намерението си да се оженят и да поискат тяхното разрешение и благословия. Но както казах по-рано, има идвойки, които се женят, въпреки че родителите им не одобряват връзката им.

В Корея периодът на годежите трае сравнително по-кратко, отколкото на Запад,където може да продължи и повече от година. Тъй като времето между годежа и сватбата не е продължителен, затова и годежните тържества тук не са нещо обичайно, адвойките пестят парите си, които ще им трябват за сватбения ден. Богатите семейства въпреки това организират и

годежни церемонии и партита.

В Корея сватбитемогат да бъдат планирани и организирани за сравнително кратко време. Много отсватбените зали предлагат пакетни услуги, които включват всичко необходимо затържеството – от цветята до фотографите и т.н. Затова и по-продължителен периодна годежа, за да има време да бъде организирана сватбата, не се налага.

По време на сватбената церемония младоженците си разменят пръстени, катоподаряването на годежен пръстен на жената преди – при годежа, не е част откорейската традиция. С усилване на западното културно влияние обаче някоидвойки днес си подаряват и годежни пръстени. Други пък слагат специален видпръстени „за двойки“ много преди да са се оженили – например от 100-ния денна запознанството си, с което искат да покажат, че са заедно, с което годежниятпръстен става излишен.

Текстът е откъс от  книгата „Животът в Южна Корея“ от Су Ким.