Едоардо Балерини вероятно е име, което не ви говори нищо. Ако спомена участието му в 8 епизода на „Престъпна империя“ на Скорсезе, също се съмнявам да има раздвижване. Едоардо обаче оставя следа в света на аудиокнигите. И всъщност холивудският актьор с италиански корени е един от основните виновници вече десетина години да не спирам да вярвам в този формат (дори да не съм бил активен потребител през цялото време).
Павел Владимиров е другото име, което ще спомена. Той със сигурност ви говори доста повече, защото над десетилетие е сред най-интересните ТВ водещи у нас. А отскоро актьорският му талант и годините усилена работа го доведоха до ново поприще – четец на аудиокниги в Storytel – и то директно с високи топки от ранга на Дейвид Балдачи и Богдан Русев.
Ето, пушките са опрени до стената…
Но ще се върнем на тях в следващото действие.
Третият основен герой в тази история… съм аз. И ако описание от типа ASL* няма да бъде особено интересно, то може би ще бъде достатъчно да знаете за мен, че си падам по нестандартните неща. Особено що се отнася до книгите: сърцето ми не прескача при допира на хартията, не се възбуждам от аромата ѝ и не споделям в социалните мрежи картинки с не-особено-научно-обосновани-доказателства за това как електронната книга не може да стъпи и на малкия пръст на класическите хартиени издания.
За сметка на това обаче
мога с часове да ви убеждавам
защо бизнесът с хартия и бизнесът с книги са различни неща, а за десерт мога да цитирам и американския професор по когнитивна психология Даниъл Уилингъм – “слушането на аудиокнига е абсолютно същото като да четеш книга на хартия, с разликата, че второто изисква да разкодираш посланието”. За добро или лошо, от години почти не чета на хартия, а аудиокнигите през последните месеци се утвърдиха като
една от новите ми страсти
(особено при дълго шофиране или продължителни разходки).
Всъщност първата аудиокнига, която изслушах, беше Mockingjay – “Сойка-присмехулка”, третата част от поредицата “Игрите на глада” на Сюзан Колинс още при излизането ѝ на английски през 2010 г. Беше пиратско издание, свален mp3 файл, за което се извинявам (предимно на настоящото си “аз”). Усещането беше WOW – у нас все още нямаше подобни формати, а аз едва бях навлязъл в света на електронните книги. А да вървиш из шумните централни софийски улици, докато в главата ти звучи световен бестселър, който дори все още не се е появил на български… Наистина впечатляващо!
Малко преди това обаче се появи материалът в блога на Едоардо – един холивудски актьор описва как се чувства от това, че малко по малко променя кариерата си и от филми се ориентира към записване на аудиокниги. За часовете в студиото, за трудностите да възпроизведеш мислите на авторите, за отговорността в това да направиш интерпретация на текста, която ще действа като императив за слушателите. Много емоция, но и много страх имаше в онзи текст. Писах му, той ми разреши да преведем изповедта му за “Аз чета” и аз му станах фен завинаги, въпреки че не беше направил все още своя голям пробив.
Е, днес Едо Балерини е нещо като
суперзвезда в света на аудиокнигите –
с над 250 записани заглавия, включително по няколко на Джеймс Патерсън, Дейвид Балдачи, Джоди Пико, Дийн Кунц, а и Далай Лама, Кафка и Данте. Както и с призове за мъжки глас в почти всички награди в областта на издаването на аудиокниги. Най-голямото му постижение – Едоардо е вградил гласа си в шестте аудио тома на “Моята лична борба” на Карл Уве Кнаусгор, над 133 часа епична (авто)мистификация.
Втората пушка на сцената ще гръмне малко по-близо до нас, макар все още да настройва мерника си в света на аудиокнигите. Павел Владимиров има едва два публикувани аудиопроекта, но вече е сред най-разпознаваемите четци на формата у нас. Как? Заради доверието, което получава за втория от тях –
първия български аудиосериал по сценарий на живата легенда Богдан Русев
“P.S. Някой трябва да плати”. И докато с Балерини комуникацията беше една идея по-сложна, с Павел се чувствам почти като като един Холдън Колфийлд – като бивш съквартирант на негов бивш съквартирант, мога да му драсна в Messenger, за да му кажа колко страхотно се е справил. Така де, когато мислиш нещо такова за някого, не бива да му го спестяваш!
Така стигаме и до последната сцена на тази история за моето вкарване в аудиосериала – от четене на текст за аудиокнигите в един блог до слушане на български аудиосериали с кеф. Тази последна част ще е със съвет: не се притеснявайте от това да се “филмирате”, когато става въпрос за книги. Не се плашете от нестандартните формати, не се страхувайте да експериментирате, не се притеснявайте да допуснете още някого (или поне неговия глас) в процеса на четене.
Изобщо, ако сега започвате с аудиокнигите, направете го с някой хубав аудиосериал.
* ASL (age/sex/location) – популярна абревиатура от зората на интернет чатовете, чрез която двама непознати разменят информация за възраст, пол и местоположение.
0 Коментара