Иванка Могилска е копирайтър и автор на стихове, приказки, романи, а освен това е гуру на фрийлансърите у нас. Последната й книга – „Внезапни улици“ , току-що беше преиздадена и може отново да се намери по книжарниците. През свободното и несвободното си време Иванка чете, пише (включително и за „Жената днес“) и пътува.
Какво четете в момента?
„Катедралата“ – сборник с разкази на Реймънд Карвър. В последните месеци чета предимно разкази. Алис Мънро и цялата поредица „Кратки завинаги“ на „Жанет 45“. Мисля, че тя е истинско съкровище. Не всички книги от нея ми харесват, но тя позволява на читателя да се запознае с цялото богатство на жанра и да го обикне.
Коя е книгата, която бихте препоръчали на приятелите си да прочетат?
Напоследък препоръчвам „Пътуване по посока на сянката“ на Яна Букова, книгите на Гайто Газданов и „Куклената къща“ на Туве Янсон.
Винаги се изкушавам да насоча към „Океан море“ и City на Алесандро Барико. Но най-често се старая да се съобразя с вкусовете на човека срещу мен, а не с личните си пристрастия. Така че последната книга, която препоръчах, беше „Чевенгур“ на Платонов.
Коя е любимата ви детска книга?
Преди две седмици бих казала „Румцайс“. Днес обаче преследвам приятелите си, за да им чета на глас откъси от „Весел гъделичкащ смях“ на Маргарит Минков. За мен това беше любов от първото прочетено изречение. Отдавна не съм била толкова погълната, щастлива, радостна и тъжна едновременно, докато чета книга. Не я препоръчвам, настоявам да я прочетат и деца, и възрастни.
Коя книга ви кара да се заливате от смях?
„Весел гъделичкащ смях“, „Ни вест от Гурб“ на Едуардо Мендоса – тези мога да спомена на прима виста, но са много повече.
А коя ви разплаква?
Не помня. Мисля, че са доста. Когато чета за пръв път някоя книга, се вживявам много. Случвало се е дори да жестикулирам, докато любимият ми герой от книгата, която чета в момента, спори с някого или се отнасят несправедливо към него. Затова често препрочитам. Когато човек се вживява, когато е вътре в историята, му убягват важни детайли.
Помня много ясно обаче, книгите, които са ме ужасили, изпълнили са ме с гняв, а после със състрадание и обич към човека – „60 разказа“ на Дино Будзати и „Трънски разкази“ на Петър Делчев.
Коя е книгата, която се е предполагало, че трябва да ви хареса, а въобще не ви е допаднала?
И това не помня. С времето ставам все по-недисциплиниран читател. Ако някоя книга не ми харесва, зарязвам я. Правя изключение само, когато усещам, че книгата е добра, но не е за мен. Не е моето. Тогава просто чета, за да видя как е направена.
Коя е книгата, която бихте искали вие да сте написала?
„Кого живея“ на Костас Монтис. Непрекъснато се връщам към тези стихове. Често нося книгата с мен, когато пътувам. За мен тя е извор на вдъхновение, успокоение, повод за размисъл.
Коя е героинята, с която най-много си приличате?
Не знам. Но на времето много исках, ако ме сполетят беди и трудности, да бъда като Момо от „Животът пред теб“ на Емил Ажар. И до днес се случва да си повтарям „Животът е една брантия в кравешка кожа и трябва да се научим да го живеем.“
0 Коментара