Рене Карабаш (Ирена Иванова) е поет, писател, режисьор и актриса. Автор на стихосбирката „Хълбоци и пеперуди“ и романа „Остайница“ (ИК „Жанет 45“). През 2015г. стихосбирката й получава номинация за Национална награда „Иван Николов“, а през 2018г. романът й е номиниран в категория Проза за годишните Литературни награди „Перото“. През 2015 г. Рене печели Първа награда за белетристика от националния литературен конкурс „Боян Пенев“. От 2017г. тя е в жури състава на Националния литературен конкурс „Петя Дуобарова“. Рене е основател на единствената в България Творческа Академия за писатели – „Заешка Дупка“, която събира едни от най-големите ни писатели, сценаристи и драматурзи.
За ролята си във филма „Безбог“ на реж. Ралица Петрова, тя получава редица европейски филмови награди за най-добра актриса( „Сребърен леопард“ (Локарно), „Сърцето на Сараево“ (Сараево), „Алуминиев кон“ (Стокхолм) и „Златна роза“ (Варна).
Рене се развива и в сферата на театъра, като режисьор. През 2017 година поставя спектакъла „Очи сини коси черни“ по едноименния роман на Маргьорит Дюрас в Театър „Възраждане“ . Бъдещият й театрален проект е театралната адаптация на романа й „Остайница“.
Какво четете в момента?
Обикновено чета по няколко книги наведнъж. Ето какво стои на нощното ми шкафче – един роман, чета го бавно, много бавно, като гурме, препрочитам го също -„Игра на дама“ на Кортасар (любим); няколко поетични книги – Антология на американската поезия „Пир след тайната вечеря“; Поемите на Набоков на английски, малко поезия от Маларме; малко психоанализа – Архетипите на Юнг; Дъновите книги чета без прекъсване всеки ден; едни унгарски съвременни пиеси съм добавила към купчината, но да видим кога ще ги отворя..
Коя е книгата, която бихте препоръчали на приятелите си да прочетат?
„Моето опяване“ на Дулсе Мария Кардозо.
Коя е любимата ви детска книга?
Мисля, че „Пипи Дългото чорапче“.
Коя книга ви кара да се заливате от смях?
Ох, за съжаление или не, не чета много смешни книги, наблягам на книгите със сериозни и драматични тематики, но се посмях доста, докато четох „Пролетни игри в есенни градини“ на Юрий Винничук.
А коя ви разплаква?
Моята собствена книга „Остайница“ и книгите на Маргьорит Дюрас. Разбира се и всяка друга книга, която обичам да чета и препрочитам.
Коя е книгата, която се е предполагало, че трябва да ви хареса, а въобще не ви е допаднала?
„По пътя“ на Керуак. Започнах да я чета, но толкова да не си падам по стопаджийските истории, че в един момент хипарията още в началото така да ми дотегна, че я оставих. Едва ли отново ще я отворя. Но може би, ако предприема такова пътешествие някой ден, бих се върнала към нея. Кой знае?
Коя е книгата, която бихте искали вие да сте написала?
„Игра на дама“ на Кортасар и „Моето опяване“ на Кардозо.
Бих добавила и „Изкуплението“ на Иън Макюън и „Четецът“ на Бернхард Шлинк.
Кой е героят, с когото най-много си приличате?
Хм. Всеки човек си има слаби версии в живота. Да речем, че моите слаби версии са Хъмбърт Хъмбърт от „Лолита“ на Набоков, всички обречени герои от романите на Маргьорит Дюрас и Оскар Уайлд от “De Profundis”. От известно време насам се стремя да живея и да се идентифицирам с героичните си версии, а именно, с положителните черти на героя на Кортасар, Оливейра (макар, че понякога ме дразни малко с прекомерното си интелектуалстване, защото аз живея с него всеки ден, разбирате…:-), лекотата, с която живее главният герой на Юрий Винничук от „Пролетни игри в есенни градини“ и най-вече и преди всичко, точно сега си приличам най-много с Пипи Дългото чорапче.
0 Коментара